Решение № 6135 от 31.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6135 гр. С., 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110108812 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на П. Д. П., ЕГН **********, срещу В.

П. М., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че е собственик на апартамент № 16, находящ се в гр. С., район „КС“, ул. „ХП“ № 5, ет. 5, което жилище обитава заедно със семейството си. Ответникът обитава жилището, непосредствено над това на ищеца – апартамент № 18, находящ се в гр.

С., район „КС“, ул. „ХП“ № 5, тавански жилищен етаж. Ищецът твърди, че от 2015 г. жилището му е наводнявано вследствие на течове от жилището на ответника, като са увредени таванът в частта откъм улицата и прилежащата стена, а мазилката започнала да пада в помещенията откъм улицата. Твърди, че неколкократно поканвал ответника, включително и чрез адвокат, да установяват техническите причини за наводнението и да поправят причинените вреди, но ответникът не приел предложението. Счита, че с бездействието на ответника по установяване на причините за теча и неотстраняването им, на ищеца са причинени вреди, като моли за осъждане на ответника да му заплати сумата от 3 895,43 лв. (след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК в открито съдебно заседание на 02.07.2025 г.), включваща разходите, необходими за отстраняване на щетите в имота на ищеца, причинени от бездействието на ответника по преустановяване на теча.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че ищецът е собственик на апартамент № 16, разположен на пети жилищен етаж в многофамилна жилищна сграда в гр. С., ул. „ХП“ № 5, както и че ответникът е собственик на апартамент, разположен над този на ищеца – тавански жилищен етаж. Твърди, че жилището му е на последния етаж на сградата, поради 1 което терасата му се явява и покрив на част от жилището на ищеца. Оспорва, че наводненията и щетите в жилището на ищеца са причинени от действия или бездействия на ответника. Твърди, че многократно са обсъждали как да се справят с течовете, които са в общите части на сградата, включително ответникът многократно е допускал ищеца до жилището си, за да разгледа терасата и покрива. Ответникът счита, че процесните течове, респ. наличие на влага, не се дължат на негови действия, а обективно се дължат на състоянието на водосточната тръба, която отвежда дъждовните води от покрива, а и на самото състояние на покрива. Счита, че вредите се дължат и на теч при ламаринената шапка на покрива или конденз, като те са с произход – покрива на сградата и водоотвеждащите воронки, улуци и тръби. Сочи, че покривната тераса, която е част от неговото жилище и водосточната тръба, която преминава през нея, представляват обща част на жилищната сграда по своето естество по смисъла на чл. 38 ЗС. Поради това счита, че ремонтирането й следва да се извърши за сметка на всички съсобственици, включително и на ищеца.

Ответникът добавя, че не е правил преустройства, преместване на ВиК елементи, премахване на стени в жилището си, за да носи лична отговорност за ремонтирането на общата част, респ. за да носи отговорност за щети от влага и течове в жилището на ищеца.

Счита, че не е налице причинна връзка между течовете в апартамента на ищеца и виновно извършени действия или бездействия от страна на ответника. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 895,43 лв. (след допуснато изменение на иска по реда на чл.

214 ГПК в открито съдебно заседание на 02.07.2025 г.), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищеца в резултат на противоправно поведение на ответника, изразяващо се в противоправно бездействие – неотстраняване на теч от собствения на ответника апартамент, вследствие на което са настъпили вреди по имота на ищеца.

Според ППВС № 4/30.10.1975 г., когато вредите са настъпили от неспазване на техническите правила за безопасност или от човешко действие, или от необезопасяване, отговорността е по чл. 45 ЗЗД или чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД. За разлика от хипотезата на чл. 45 ЗЗД, когато увреждането трябва да е в резултат на виновно поведение на дееца – действие или бездействие, при ползването на една вещ, отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й, например, когато вредата е настъпила в резултат на повреда на вещта, която не е следствие от неправилно служене с нея. Възможно е отговорността да се ангажира и на двете основания, ако вредите са настъпили в резултат както поради свойства на самата вещ, така и от виновното поведение на дадено лице, но всяко едно от тези основания е самостоятелно и следва да може да бъде изведено от изложението в исковата 2 молба. В случая с оглед изложените в исковата молба твърдения за противоправно бездействие на ответника, както и при съобразяване на горните разяснения, искът за обезвреда следва да бъде квалифициран именно по чл. 45 ЗЗД.

По предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане: 1/ деяние (действие или бездействие), а именно, че ответникът е извършил процесното деяние, изразяващо се в бездействие – непредприемане на действия по отстраняване на теч, произхождащ от неговия имот и довел до наводнения и повреди в ищцовия имот; 2/ вреда, а именно, че ищецът е претърпял твърдените имуществени вреди в претендирания размер; 3/ противоправност на деянието; 4/ причинна връзка между противоправното и виновно поведение на ответника и настъпилите вреди и 5/ размер на вредите, изразяващи се в стойността на ремонтните работи за отстраняване на щетите.

Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението или да обори презумпцията за вина и да докаже направените правоизключващи възражения, а именно, че течът не се дължи на негово поведение, а произтича от общите части на сградата по смисъла на чл. 38 ЗС – че терасата, от която се твърди да произтичат щетите, представлява част от покрива на сградата съобразно одобрен архитектурен проект или че е функционално свързана с покрива.

С доклада по делото, приет без възражения от страните са отделени като безспорни следните обстоятелства: че ищецът е собственик на апартамент № 16, находящ се в гр. С., район „КС“, ул. „ХП“ № 5, ет. 5, а ответникът е собственик на жилището, непосредствено над това на ищеца – апартамент № 18, находящ се в гр. С., район „КС“, ул. „ХП“ № 5, тавански жилищен етаж.

Във връзка с доказването на противоправното деяние на ответника, както и на претърпените от ищеца вреди по делото са събрани гласни доказателствени средства и е приета съдебно-техническа експертиза.

Свидетелката Е. Г.а С.Е. – М.а, съпруга на ответника, посочва, че познава ищеца, живее в жилището отдолу под техния апартамент. Споделя, че знае за проблемите в апартамента му и че същите датирали още от преди той да го закупи – 2011 г. – 2012 г. Касае се за теч, който многократно коментирали. Посочва, че е осигурявала достъп до жилището им, за да се изследва проблемът. Съпругът й също съдействал. Споделя, че знае, че в апартамента на съседа й отдолу има теч на стената, която е откъм улицата, както и влага по тавана. Твърди, че още при закупуването на имота ищецът поискал да направи ремонт откъм терасата на апартамента на ответника, като изцяло бил махнат теракотът и била направена изолация, а след това били поставени теракотни плочки. След няколко години ищецът се оплакал, че отново са налице проблеми, като били извикани майстори и бил поставен улук от покрива през терасата на ответника, който да отвежда водата. Споделя, че терасата на техния апартамент се явявала покрив на една от стаите на ищеца, като течът бил именно в тази стая. Сочи, че винаги са осигурявали достъп на ищеца, като тя лично е присъствала пет 3 пъти на такива случаи. Не знае за случай, в който на ищеца да е бил отказван достъп до апартамента, такъв бил предоставян и на съседи от етажа за достъп до покрива на кооперацията. Добавя, че съпругът й и съседите отдолу предприемали действия по отстраняване на теча – идвал специалист, който минавал с някакъв уред по терасата и търсел теч, но свидетелката не е запозната с резултата от изследването. Добавя, че и други съседи са имали проблеми с тези открити тераси, коментирали тези въпроси на общи събрания.

Пояснява, че над тяхната тераса няма козирка, терасата е открита, на нея се излиза само от тяхното жилище.

Свидетелят В.С.В. заявява, че е домоуправител на блока, в който се намират апартаментите на страните по делото. Споделя, че е запознат с теча от 2011 г. - 2012 г., като са правени множество опити за отстраняването му – ищецът прекарал улук, за да не тече, ответникът твърдял, че е направил ремонт. Посочва, че терасата на ответника се явява покрив на една от стаите на ищеца, като същата е открита и е без навес, а течът е в една от стаите под нея. Посочва, че проблемът с течовете бил обсъждан на събрание, тъй като това бил проблем на всички тераси на блока. Добавя, че му е осигуряван достъп до терасата, както и че съседните на ищеца апартаменти също имали подобни проблеми, но след като си ремонтирали терасите течовете почти спрели.

Не са налице противоречия между така събраните свидетелски показания. Макар и свидетелката Е. Г.а С.Е. - М.а да е съпруга на ответника, нейните показания следва да бъдат ценени по реда на чл. 172 ГПК в съвкупна преценка с останалите доказателства по делото, тъй като не са налице противоречия между показанията й и останалите доказателства.

Установява се, че ответникът е осигурявал достъп до имота си на ищеца, както и на домоуправителя на сградата, както и че действително е налице теч от терасата, ползвана от ответника към апартамента на ищеца.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ), неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентно изготвена и обоснована, като вещото лице е посетило и двата имота. Посочва, че жилището на ответника апартамент № 18 е на две нива и се намира непосредствено над това на ищеца, на последен етаж. Външната тераса на апартамента попада над дневната стая в жилището на ищеца и в този смисъл се явява покрив на тази част от жилището на ет. 5. Терасата е с изпълнена настилка с гранитогрес за външни условия. Вещото лице отбелязва, че настилката видимо е стара с налични пукнатини в няколко плочи и разрушение от изтриване на завършващото покритие на плочките, а фугите са частично ремонтирани. По стените и към борда на терасата са направени первази от гранитогрес, които към момента на огледа са отлепени в по-голямата си част. Вещото лице посочва, че от наслояванията в отделни участъци от терасата видимо има задържане на вода и недобро оттичане към сифоните. За отвеждане на водите от терасата са монтирани два сифона, които са преработени и заустени към водосточните тръби. Покривът над жилището на ответника е изпълнен с хидроизолация с посипка и с битумни керемиди, положени върху дървена обшивка. Вещото лице отбелязва, че на границата между апартамент № 18 и апартамент № 19 на покрива е направен улей, който отвежда водите до 4 водосточна тръба, която първоначално е преминавала вертикално надолу по стената на терасата и преминава през дневната стая в жилището на ищеца, след което отново става външна и е монтирана по фасадата на сградата. Към момента на огледа водосточната тръба е преработена, като от покрива преминава пред парапета на терасата на ответника, продължава надолу и се включва във вертикалната част в зоната под жилището на ищеца.