Определение № 842 от 11.03.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 842 гр. Варна, 05.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20243100500274 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на “Вивус.БГ“ ЕООД, с ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54, представлявано от Здравко Стаменов Райчев, действащо чрез юрисконсулт И.И., против Определение №464 от 11.01.2024г. по гр.д.№16010/2022г. на Районен съд Варна, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на Решение №3470 от 30.10.2023г. в частта за разноските, които ответното дружество “Вивус.БГ“ ЕООД е осъдено да заплати на адв.М. М. в размер на 960лв., представляващи адвокатско възнаграждение с добавен ДДС, за оказана безплатна правна помощ по чл.38, ал.1 от ЗА на ищеца Т. А. В..

С частната жалба, се поддържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че дължимото в разглежданият казус адвокатско възнаграждение, следва да се определи единствено по правилата на чл.7, ал.2, т.1 от НМРАВ, за един иск, без да се прилага разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредбата, доколкото оказаната правна защита и съдействие касае обективно съединени искове, основаващи се на едни и същи правоотношение и правопораждащи факти. На следващо място се поддържа, че претендираното в случая адвокатско възнаграждение в размер от 960лв. с ДДС за оказана безплатна защита е прекомерно и съставлява злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл.3 от ГПК, както и влиза в колизия с чл.57, ал.2 от Конституцията и чл.40 от ЗАдв., предвиждащ добросъвестно упражняване на професията и реализиране на правата, произтичащи от ЗА. Твърди се, че разноските по делото не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза е крайният съдебен акт, респективно за неоснователно обедняване на загубилата страна, а следва да възстановят сторен в разумни граници разход за защита правата на страните. Твърди се, че делото не се отличава 1 с фактическа и правна сложност, доколкото няма процесуални усложнения и реално извършени действия от процесуалният представител на ищеца, като спорът е изцяло правен.

На последно място се поддържа, че не са налице основания за начисляване на ДДС върху процесното адвокатско възнаграждение, тъй като съгласно чл.2 от ЗДДС и чл.2, § 1, б.“в“ от Директива 2006/112/ЕО, безвъзмездните доставки на стоки и услуги не се облагат с данък добавена стойност. Твърди се, че безплатна правната помощ, която адвокат оказва на материално затруднени лица представлява безвъзмездна доставка на услуга смисъла на чл.9, ал.1 вр. с чл.8 от ЗДДС и не подлежи на облагане с данък върху добавената стойност.

Развити са подробни съображения в подкрепа на гореописаните доводи и се сочи относима съдебна практика, включително постановена от СЕС. Моли се за отмяна на атакуваният съдебен акт и постановяване на нов, с който се уважи молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Ответникът по частната жалба, е подал отговор на същата, с който се поддържа становище за неоснователност на изложените в нея оплаквания. Поддържа се, че определеното от съда адвокатско възнаграждение за безплатно представителство на ищеца пред първа инстанция, е правилно като съобразено с фактическата и правна сложност на делото, и с обема на извършена работа от адвоката. Също така е съобразено с приложимата нормативна уредба и трайната съдебна практика. Твърди се, че при определяне размера на дължимото адв.възнаграждение, трябва да се вземе предвид времето за подготовка за завеждане на делото, което включва проучване на съдебната практика, на приложимото национално право и правото на Европейския съюз, поне две срещи с клиента, проверка и изчисляване на вземания за главница и лихви за забава, разясняване на движението на делото и други дейности, които остават невидими и съответно неоценени. Сочи се, че присъденото възнаграждение не представлява нетен доход, а е предназначено да покрива и разходите, които адвокатите понасят в изпълнение на професионалните си задължения-за поддържане на кантора, консумативи, правен софтуер, социални, данъчни и здравноосигурителни плащания и др. Развити за обстойни съображения и аргументи в подкрепа на становището за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт, като се сочи многобройна съдебна практика в тяхна подкрепа. С оглед изложеното, се моли за оставяне на депозираната частна жалба без уважение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалваният съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество частната жалба е основателна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр.д.№16010/2022г. на Районен съд Варна има за предмет обективно съединени искове предявени от Т. А. В., против “Вивус.БГ“ ЕООД за прогласяване нищожността на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД на клаузите от Договор за 2 кредит №**********/26.05.2021г. и Анекс от 04.06.2021г., предвиждащи плащане на такси в размер от 72.76лв. и за осъждане на ответника на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да върне на ищеца получената без основание сума от общо 72.76лв., от която 43.76лв. са недължимо платена “такса бързо разглеждане“ и 29лв. са недължимо платена “такса удължаване срока на връщане на общо дължимата сума“, предвид нищожността на съответните клаузи в Договор за кредит №**********/26.05.2021 и Анекса към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Първоинстанционното производство е приключило с изцяло положителен за ищеца резултат, тъй като с постановеното по делото решение, претенциите му са уважени. При този изход на спора, районният съд, е осъдил ответника да заплати деловодни разноски в полза на ищеца и в полза на неговият пълномощник-адв.М. М. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на по 480лв. с ДДС за всеки от исковете /установителен и осъдителен/ или в общ размер от 960лв. с ДДС. След постъпила молба от ответника за изменение на решението в частта за разноските на основание чл.248 от ГПК, съдът е отказал да промени становището си за размера на дължимия хонорар и е постановил атакуваното определение, чиято проверка е предмет на настоящото въззивно производство.

Като съобрази данните по дело, въззивният състав на съдът намира, че изложените от първоинстанционният съд мотиви, макар да са съобразени със съществувалата съдебна практика и нормативната база, са неправилни.

Актуалната съдебна практика, обективирана в Решение от 25.01.2024г. по дело C‑438/22 на втори състав на СЕС приема, че ако национална уредба със задължителен характер, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения, противоречи на чл.101, § 1 от ДФЕС във връзка с чл.4, § 3 от ДЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Прието е още, че национална правна уредба, съгласно която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение на адвокатът в размер по-нисък от минималният такъв, предвиден с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията “с оглед на целта“ по смисъла на чл.101, § 1 от ДФЕС във връзка с чл.4, § 3 от ДЕС, като за това ограничение не е възможно позоваването на преследване на легитимни цели. В този смисъл автоматичното прилагане, при определяне по реда на чл.38, ал.2 вр. с ал.1 от ЗА на размера на дължимият адвокатски хонорар, на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в частност на разпоредбите й визиращи размера на възнаграждението според броя и цената на предявените искове, без да се държи сметка за времето и усилията за организиране на защитата, е неправилно.

Както вече се посочи по-горе първоинстанционното производство е имало за предмет установителен иск за прогласяване на нищожност на клаузи от договор за кредит, 3 предвиждащи плащане на такси в размер от 72.76лв. и обусловен от това произнасяне осъдителен иск за връщане на получената без основание сума от 72.76лв., от която 43.76лв.недължимо платена “такса бързо разглеждане“ и 29лв.-недължимо платена “такса удължаване срока на връщане на общо дължимата сума“. Така предявените претенции, касаят определен тип потребителска закрила и не се отличават с ексклузивност, а са често срещани в практиката, дори могат да бъдат окачествени като добре познати на конкретният пълномощник на ищцовата страна, който многократно е участвал в сходни производства.

Ето защо не могат да бъдат споделени доводите на процесуалният представител на ищеца, че въпросните претенции изискват продължително време за подготовка, специално /нарочно/ проучване на съдебната практика, на приложимото национално право и право на Европейския съюз. Процесните искове не налагат и някаква особена проверка или изчисление на размера на вземания за главница и лихви за забава /каквито всъщност няма/, а срещите с клиент, респективно разясняване на движението на делото и други дейности, са присъщи по принцип за адвокатската работа. Наред с това претенциите са обусловени една от друга, т.е. положителното произнасяне по първата, води до такова и по втората /друг е въпроса дали въобще е нужно провеждането на установителен иск, който може да бъде погълнат от осъдителният, с включването му под формата на възражение/.

Не е налице и фактическа сложност на делото, доколкото предмета на доказване принципно не изисква ползването на особени доказателствени средства, като достатъчните такива са договорът, чиито клаузи се атакуват и документи за извършено плащане, с които ищецът като фактически платец, следва да разполага. Факта, че в случая са проведени три открити съдебни заседания, се дължи на избрания от ищцовата страна ненужно усложнен процесуален подход, но това не обуславя фактическа сложност на делото. Още повече, че не се е наложило личното участие на процесуалният представител на ищеца в о.с.з., а защитата е осъществена с писмени молби-становища.

С оглед гореизложеното, въззивният съд намира, че присъденото в първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение в размер на 960лв., се явява прекомерно предвид цената на иска и ниската правна и фактическа сложност на делото. Ето защо присъденият в полза на адв.М. М. хонорар за оказана безплатна правна помощ по чл.38, ал.1 от ЗА на ищеца Т. А. В., следва да бъде редуциран до сумата от общо 400лв., в която са включени осигурителни и данъчни задължения и която сума надхвърля петкратно цената на иска.

По изложените съображения частна жалба, се явява основателна, съответно обжалваното определение, следва да се отмени, вместо което да се ревизира първоинстанционното решение, като се осъди ответника да заплати адвокатство възнаграждение в размер на 400лв.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №464 от 11.01.2024г. по гр.д.№16010/2022г. на Районен съд 4

Варна, с което е отказано изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение №3470 от 30.10.2023г. постановено по гр.д.№16010/2022г. по описа на Районен съд Варна, в частта за разноските като ОТМЕНЯ решението в частта, с която ответникът “Вивус.БГ“ ЕООД, с ЕИК 202393458, е осъден да заплати на адвокат М. В.

М. адвокатско възнаграждение с добавен ДДС, за оказана безплатна правна помощ по чл.38, ал.1 от ЗА на ищеца Т. А. В., за разликата над 400лв. до присъдените 960лв.

Разпечатката съдържа 31 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/70d79dd3-486e-432b-9069-7dd45116efd6