Решение № 1501 от 11.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1501 гр. Пловдив, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20245300502691 по описа за 2024 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във вр. Глава ХХIХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от С. Д. В., чрез адв. Р.

В., против решение №22 от 08.02.2024 г., постановено по гр.дело №214 от 2022 г. на РС – Първомай, ІІ гр. състав, с което е изнесен на публична продан поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *******, одобрени със заповед №РД-18758/22.10.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от 07.10.2021 г., с площ от 6267 кв.м, адрес: ********“, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, категория на земята: четвърта, номер по предходен план 801303, и граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, *** и

***, ведно с построените в имота сгради, както следва: сграда с идентификатор ***, застроена площ от 758 кв. м, брой етажи: 1, и предназначение: селскостопанска сграда; сграда с идентификатор ***, застроена площ от 104 кв. м, брой етажи: 1, и предназначение: складова база, склад, и сграда с идентификатор ***, застроена площ от 67 кв. м, брой етажи: 1, и предназначение:

1 селскостопанска сграда, и със съответните идеални части от всички подобрения и приращения в поземления имот, на стойност 53970 лева, допуснат до делба между Н. Р. Я. и Ж. Г. Я., починал в хода на производството и заместен от процесуалните си правоприемници в лицето на първата, на П.

Ж. К. и на Г. Ж. Д., и С. Д. В., като получените след осребряване на имуществото суми следва да бъдат разпределени между съделителите, съобразно квотите им в съсобствеността, както следва: ½ идеална част – общо за съделителите Н. Р. Я., П. Ж. К. и Г. Ж. Д., и ½ идеална част – за съделителя С. Д. В.; осъдени са Н. Р. Я., П. Ж. К. и Г. Ж. Д. да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 1079.40 лева – държавна такса за разглеждане на иска за делба; осъдена е С. Д. В. да заплати: в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 1079.40 лева - държавна такса за разглеждане на иска за делба; на Н. Р. Я. - сумата от 300 лева съдебно-деловодни разноски за изготвена комплексна съдебно-техническа и оценителна експертиза, съразмерно с дела си в съсобствеността.

С въззивната жалба се навеждат подробни съображения за неправилност на съдебния акт. Твърди се, че е приложен неправилен способ за извършване на делбата, без да се съобрази, че съделителите могат да получат реални дялове в натура. РС е следвало да подели сградите между съделителите, като в този случай дворното място се явява неподеляемо.

Навеждат се и доводи за допуснати съществени процесуални нарушения.

Твърди се, че не е извършен доклад във втора фаза на делбата. Извършени са подобрения в имота, като не са приети представените доказателства в тази насока. Не е отчетено, че съпругът на жалбоподателката е земеделски производител. Не са дадени указания на страните и са ограничени правните им възможности. Твърди се, че протоколът от 29.11.2023 г. е качен в системата около месец по-късно, като страната не е имала възможност да се снабди със скица - проект. Не е назначена и повторна съдебно-техническа експертиза.

Навеждат се и доводи за необоснованост на решението.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран. Правилно е 2 дадена материално – правната квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие следното:

С влязло в сила решение №73/28.11.2022 г., постановено по делото, е допусната делба между Н. Р. Я. и Ж. Г. Я., починал в хода на производството и заместен от процесуалните си правоприемници Н. Я., П. Ж. К. и Г. Ж. Д., от една страна, и С. Д. В., от друга, на описания поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., ведно с построените в него сгради. Решението не е обжалвано и е влязло в сила. Същото, съгласно чл.297 и чл.298, ал.1 ГПК, е задължително както за съда, така и за страните. Жалбоподателката е разполагала с възможността да го обжалва, след като не е съгласна с изводите на съда относно поделяемостта на земята, но не го е направила. Целият имот е допуснат до делба и е недопустимо към настоящия момент да се твърди обратното и да се иска ревизиране на влязлото в сила решение за допускане на делбата. В този смисъл не се обсъждат доводите на жалбоподателката, касаещи поделяемостта на земята.

Не се възприемат и доводите, че предмет на делото са няколко имота – касае се за един имот – земя и построени върху нея сгради.

Неоснователно е и твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на доклад във втората фаза на делото. Такова изискване ГПК не предвижда.

С молба от 14.02.23 г. (л.60 от първоинстанционното дело) жалбоподателката, която е била редовно призована за съдебно заседание – първо след влизане в сила на решението за допускане на делбата, е поддържала единствено, че дворното място е неподеляемо. Не са предявени претенции за сметки, подобрения, искане за възлагане или каквито и да било процесуални искания, които се упражняват в това съдебно заседание. Искане за възлагане в дял на имота е направено от ищците чрез пълномощника им.

Липсва обаче постановен надлежен акт на съда.

Пред първоинстанционния съд е прието заключение на техническа експертиза, което е посочило стойност на обекта, а вещото лице е изготвило и 3 вариант за поделяне на дворното място. Експертът е категоричен, че, макар и площта на имота да е голяма – 6267 кв.м, той не отговаря на техническите изисквания за лице, тъй като то е 9 м, а изискването е да е 14.80 м. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че не е възможно образуване на реални дялове за всяка от страните. Съображенията му са правилни и законосъобразни и не следва да се преповтарят. При заявено в последното съдебно заседание от пълномощника на ищците искане за изнасяне на публична продан, а и при липса на надлежно прието от съда искане за възлагане (при наличие на предвидените предпоставки в закона), това е бил единствения възможен способ за прекратяване на собствеността.

Не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателката за извършени подобрения в имота, тъй като е недопустимо тези твърдения да се навеждат едва пред въззивната инстанция. Не се обсъждат и доводите, касаещи протокола от проведеното заседание на 29.11.2023 г., тъй като страната е разполагала с възможността да се запознае със съдържанието на същия, респективно – да иска изпращането му (от което многократно се е възползвала). Указанията са дадени не само до жалбоподателката, а до двете страни, като е налице процесуално бездействие. Неоснователни са и доводите, че в имота има подобрения, тъй като такива искания се правят едва пред въззивната инстанция.

Въз основа на изложеното настоящата инстанция се солидаризира с извода на първостепенния съд, че от имота, макар и с голяма площ, не е възможно образуване на реални дялове за страните. Единственият възможен начин за ликвидиране на съсобствеността е изнасянето му на публична продан. Оценката има значение единствено във връзка с определяне на началната цена на публичната продан, но няма отношение каква цена може да бъде получена, ето защо доводите на жалбоподателката в тази насока не се споделят.

Въз основа на изложеното жалбата е неоснователна, съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се потвърди.

По отношение на разноските – такива са поискани единствено от жалбоподателката, като, с оглед изхода на делото, не се присъждат.

Воден от гореизложеното Пловдивският окръжен съд,

V граждански състав,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №22/08.02.2024 г., постановено по гражданско дело №214/2022 г. по описа на Районен съд Първомай, ІІ граждански състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5