Определение № 222 от 02.03.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 222 гр. София, 02.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Мулешков

Членове:

Ивайло Хр. Родопски

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно частно гражданско дело № 20251800500077 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Въззивният съд е сезиран с частна жалба от В. Н. З. срещу Определение № 1055/06.12.2024 г., постановено по гр. д. № 2185/2024 г. на РС – Ботевград, с което е била отхвърлена молбата й за освобождаване от държавна такса в производството.

Жалбоподателката намира обжалваното определение за неправилно.

Поддържа, че не разполага със средства за заплащане на дължимата държавна такса за производството и че преценката на първоинстанционния съд в тази насока не кореспондира със социалния й статус, получавания доход, кредитната задлъжнялост, липсата на имущество и множеството дела, по които тя е страна и дължи заплащането на държавна такса, а така също с образувано изпълнително дело, по което е наложен запор на трудовото възнаграждение. Искането по същество е за отмяна на обжалвания акт и постановяване на нов съдебен акт, с който молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК да бъде уважена изцяло.

С частната жалба са представени доказателства за наложен запор на банкова сметка на ищцата в размер на 43 432,41 лева по изп. дело № 20247930400354 с взискател „Прокредит банк“ ЕАД.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски се 1 извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавни такси и разноски по производството.

За да обоснове извод налице ли са предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът преценява данните, отразени в декларацията по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК, относими към възможността на страната за внасяне на суми за такси и разноски по производството. В настоящия случай жалбоподателката – ищца в първоинстанционното производство, която е на 28 години, е посочила, че получава месечен доход в размер на 1700,00 лева от трудово възнаграждение, както и че не упражнява други дейности като търговец и не получава допълнителни доходи от свободни професии или наеми и хонорари.

Декларирала е още, че не притежава движимо и недвижимо имущество, че не притежава акции, облигации, нито движими вещи със значителна стойност, както и че не разполага с влогове в банки, нито има вземания от трети лица.

Посочила е още, че има задължения към кредитни институции в размер на 160 000,00 лева.

Настоящият въззивен състав, след като съобрази всички релевантни обстоятелства, намира, че опредЕ.та от първоинстанционния съд държавна такса в размер на 50,00 лева не се явява непосилна за ищцата.

Обстоятелството, че тя е длъжник по множество кредити на обща стойност 160 000 лв. съобразно посоченото в декларацията, не може да бъде a priоri аргумент нито за възможност, нито за невъзможност за заплащане на държавна такса и разноски. По делото не са представени доказателства, от които да е видно кои задължения по кредити са изискуеми и какви са дължимите вноски по тях, за да се направи преценка каква част от доходите, които ищцата получава като трудово възнаграждение, се отнасят до погасяване на твърдените кредитни задължения. В този смисъл е и Определение № 4022 от 13.09.2024 г. по ч. гр. д. № 574/2024 г. на ВКС.

От друга страна, ищцата е в трудоспособна възраст, като видно от декларацията, получава доходи от трудово възнаграждение в размер на 1 700,00 лева. Липсват твърдения и доказателства за влошено здравословно състояние. Няма и данни ищцата да дължи издръжка на член от семейството си.

Ето защо настоящият състав намира, че искането на жалбоподателката за освобождаване от такси в производството следва да бъде оставено без уважение, до какъвто извод е достигнал и първоинстанционният съд.

Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1055 от 06.12.2024 г. по гр. д. № 2185/2024 г. на Районен съд – Ботевград.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3