Определение № 488 от 04.10.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 488 гр. Бургас, 04.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Гр. Стоянов

Членове:

Радостина К. Калиманова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20242000500085 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба от процесуалния представител на ищците Е. С., Е.

С. и В. С. – адв.Р. с искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА във вр. с Наредба № 1/2004г. за всеки един от исковете - по иска на Е. С. за уважения размер от 20 000 лв. се претендира присъждане на 2 640 лв. с ДДС; за иска на Е. С. – по присъдената сума също от 20 000 лв. се претендира сумата от 2 640 лв. с ДДС, в качеството на въззиваеми – по претенцията на насрещната страна във въззивната жалба относно Е. С. – за сумата в размер на 50 000 лв. – се претендира 5 580 лв., също в качеството на въззиваема страна по претенцията във въззивната жалба касаеща В. С. за сумата от 19 000 лв. – се иска присъждане на сумата от 1 560 лв.

Процесуалният представител е изложил съобраЖ.я относно обосноваването на претендирания размер възнаграждения. Обосновал е и искането за присъждане на ДДС върху възнаграждението. Сочи се, че доставката от безвъзмездна се трансформира във възмездна при условията на чл.38 от ЗА, поради и което на основание чл.25 ал.4 от ЗДДС следва да бъде присъдено и ДДС върху възнаграждението. Изложени са съображения по повод приложението на Решението на СЕС от 25.01.2024г. като категорично се противопоставя на същото. Излага се обратно становище.

Депозирано в срок е становище от насрещната страна ЗК „Лев инс“ АД.

Страната категорично се противопоставя на искането на ищците. Сочи се, че на ищците са заплатени общо 160 000 лв. и не са налице основания за приложението на чл.38 от ЗА. Страната категорично се противопоставя на искането за изменение на решението в частта за разноските, тъй като съдът се 1 е произнесъл. Същото се отнася и до искането за начисляване на ДДС, по което искане съдът също се е произнесъл. Категорично в случая не се касае за възмездна сделка , която да бъде обложена с ДДС.

По отношение размера на възнагражденията страната се позовава на актове на ВКС като се заема позицията, че при определяне размера съдът не е обвързан с Наредба № 1/2004г. съгласно даденото задължително тълкуване от СЕС. Възнаграждението следва да бъде определено от конкретните обстоятелства: фактическата и правна сложност на делото, обема на извършената от адвоката работа. Страната излага становището си, че с оглед обстоятелствата в конкретния случай съдът е определил справедлив и обоснован размер на възнагражденията: действително в проведеното заседание представител на страната не се е явил, а делото не представлява фактическа и правна сложност. Претенцията не е съобразена с труда на адвоката при субективно съединените искове, който е обем и сложност съответстващ на един иск за непозволено увреждане – касае се до общ фактически състав, пораждащ отговорността на застрахователя по прекия иск по чл.432 от КЗ.

По исковете са поддържани едни и същи възражения. Затова като справедлив и обоснован размер следва да се определи въз основа на общата величина на успешно защитения материален интерес – като се цитира и определение на ВКС – второ отд. – с № 199 от 11.05.2022г. по частно т.д. № 659/22г. Моли се за оставяне на молбата без уважение.

След преценка на доказателствата, съдът приема за установено следното:

Производството по делото е приключило с постановяване на решение.

Въззивни жалби са постъпили и от двете страни: ищците претендират увеличаване на обезщетението на Е. С. от присъдените 80 000 лв. до предявените 100 000 лв. частично от 200 000 лв., за детето Е. – от присъдените 80 000 – на претендираните 100 000 лв. – частично от 150 000 лв. За В. – при присъдени 20 000 лв. – не се обжалва. Ответникът претендира отмяна на присъдената за Е. сума над 50 000 лв. до присъдения от 80 000 лв., както и за В. - за частта над 1000 лв. до присъдения размер от 20 000 лв. Съответно съдът е приел, че за двата иска, увеличени съответно с по 20 000 лв. на процесуалния представител се следва възнаграждение от по 2200 лв., но с оглед установения по делото обем на извършени действия по делото е редуцирал възнагражденията на по 1500 лв. общо 3000 лв. С оглед определянето на възнагражденията по реда на чл.38 от ЗА изрично е визирано, че в случая ДДС не се дължи.

От страна на процесуалния представител на застрахователя в отговор на молбата по чл.248 от ГПК изрично е направено възражениеза приложимостта на чл.38 от ЗА в случая поради обстоятелството, че на ищците са изплатени обезщетения в необжалваните размери, за което представя доказателства. Съответно – съдът не следва да определя възнаграждения за адвоката, тъй като не са налице основания за оказване на безвъзмездна помощ, 2 тъй като не са материално затруднени лица. Оспорва се изцяло наличието на основание за изменение на съдебния акт в частта за разноските. Изрично се сочи, че при преценка за размера на разноските за адвокатско възнаграждение съдът не е обвързан с посочените в Наредба № 1/2004г. минимални размери съобразно решението от 25.01.2024г. на СЕС. В този случай съдът е длъжен да не прилага наредбата, а възнаграждението следва да бъде определено според обективни критерии - фактическата и правна сложност на делото, обема на извършената от адвоката работа.

Молбата по чл.248 от ГПК на ищците е допустима. Съдът я намира за частично основателна.

С окончателния съдебен акт съдът е присъдил възнаграждение само по два от исковете, по произнасянето по които е постъпила въззивна жалба от ищците. Действително по въззивната жалба на ответника -–застраховател, който е обжалвал съдебното решение по произнасянето от съда по два от исковете – за Е. С. в частта на присъденото обезщетение за размера над 50 000 лв. до присъдените 100 000 лв. и за обезщетението присъдено на В. С. – за частта на присъденото обезщетение за размера над 1000 лв. до присъдения размер от 20 000 лв. на страната в качеството и на въззиваем по тази въззивна жалба не е определено и присъдено адвокатско възнаграждение.

Действително такова с оглед изхода на спора по делото – неоснователност на жалбата на ответника – застраховател се дължи на процесуалния представител на ищците. В тази част искането по чл.248 от ГПК е основателно – дължи се присъждане на възнаграждение за адвоката по чл.38 ал.2 от ЗА.

В останалата част – досежно размерите на възнагражденията по исковете на тримата ищци, разгледани във въззивните жалби, за присъждането допълнително върху размера на възнагражденията и на ДДС, както и относно приложимостта на решението на СЕС от 25.01.2024г. молбата по чл.248 от ГПК се явява неоснователна. Относно размера на възнагражденията съдът поддържа становището си, че както и в отговора на ответника – застраховател е посочено определянето на размера следва да бъде съобразено с конкретните обстоятелства по делото – правна и фактическа сложност /на отделните искове, а не на самото дело в неговата цялост/, конкретния обем на извършената работа и т.н. В случая съдът в решението е обосновал извършеното редуциране размерите на възнагражденията. Съдът не намира основания за промяна на становището си.

По същия начин следва да бъдат редуцирани и възнагражденията на процесуалния представител и досежно възраженията на ищцовата страна относно въззивната жалба на ответника – застраховател, касаещи обезщетенията на Е. С. и В. С. Процесуалният представител претендира за Е.

С. – 5580 лв. с ДДС. Както бе отбелязано по- горе в акта възнаграждение се дължи, но без ДДС, което следва да бъде редуцирано. В случая съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на 3000 лв. /4650 лв. по Наредба № 1 без ДДС/, като въззиваема страна по въззивната жалба на застрахователя за обезщетението на Е. С., а за обезщетението на В. С. – в 3 редуциран размер от 1200 лв. /2110 лв. по Наредба № 1 без ДДС/.

ДДС съобразно утвърдената практика на настоящия съдебен състав както и тази на ВКС по възнагражденията на процесуалните представители на основание чл.38 от ЗА не следва да бъде присъждано, както е отбелязал съдът и в съдебното си решение. Що се отнася до приложимостта на решението от 25.01.2024г. на СЕС, то настоящият съдебен състав намира, че постановения акт следва да бъде съобразен с това решение и подробните възражения на застрахователя в тази насока. Споделят се и възраженията на застрахователя, че в случая процесуалният представител не следва да се ползва от разпоредбата на чл.38 от ЗА, позовавайки се на оказана безплатна помощ на лица в затруднено полоЖ.е, тъй като се установява, че ищците са получили частично обезщетения /в необжалваната част/, които средства им дават възможност да посрещнат необходимите разходи за адвокат. В случая правата по ЗА – чл.38 се упражняват недобросъвестно /шиканьозно/ от процесуалния представител, но съдът счита, че лишаването от възнаграждение би било в случая изключително крайна мярка.

По гореизложеното и на основание чл.248 от ГПК, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯВА Решение № 103 от 17.05.2024г., постановено по гр.д. № 85/2024г. по описа на АпС – Бургас в частта му за разноските, като ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788 със седалище и адрес на управление – гр.София да заплати допълнително на адв.Г. Р. – процесуален представител на ищците Е. С., В. С. сумата в размер на 4200 /четири хиляди и двеста/ лева – адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА за настоящата инстанция.

Определението може да се обжалва пред ВКС на основание чл.248 ал.3 от ГПК по реда на чл.248 от ГПК съобразно обжалваемостта на решението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4