Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12568 от 25.06.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 69935/2023
Вид
Решение № 12568
Подписан
25.06.2024
Състав
ЙОАННА НАСКОВА СТАНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 12568 гр. София, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря В.С.Д. като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20231110169935 по описа за 2023 година

Предявени са от Г. Б. К. срещу „Моят кредит“ ЕООД пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 26 ЗЗД за признаване за установено между страните, че Договор за заем № ***** от 16.03.2023г. е нищожен поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.

При условията на евентуалност са предявени установителни искове по чл. 26 ЗЗД за прогласяване за нищожни на следните клаузи от договора - чл. 3, ал. 7, касаещ уговорения ГЛП; чл. 3, ал. 8, касаещ уговорения ГПР; чл. 12, ал. 4, касаещ неустойката поради непредоставяне на поръчителство и чл. 22.

Ищецът Г. Б. К. твърди, че между страните бил сключен Договор за заем № ***** от 16.03.2023г. съгласно който на ищеца в качеството на кредитополучател следвало да бъде предоставена сумата от 409,03 евро, при 13 погасителни вноски, при ГПР в размер на 39,62 %. Счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен, а в условията на евентуалност, че са нищожни клаузите по чл. 3, ал. 7, касаещ уговорения ГЛП; чл. 3, ал. 8, касаещ уговорения ГПР; чл. 12, ал. 4 и чл. 22. Счита, че договорът е нищожен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие с императивни правила: чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - поради липса на съществен елемент от неговото съдържание - годишен процент на разходите по кредита /посочен бил само процент, но липсвала ясно разписана методика на формирането на ГПР/, както и че уговореният фиксиран лихвен процент в размер на 38,99 % бил немотивирано висок и противоречащ на добрите нрави, на принципите на справедливост и добросъвестност. В условия на евентуалност счита, че клаузата по чл. 3, ал. 9, касаеща дължима такса за анализ на кредитоспособността, е 1 неравноправна смисъла на чл. 143 ЗЗП, нееквивалентна и прекомерно обременителна за потребителя, респ. нищожна на осн. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, противоречаща на закона и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Счита, че клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и е нищожна, тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 16 ЗПК, задължаваща кредитора да извърши проверка на кредитоспособността на потребителя преди сключването на договора, да прецени дали да отпусне кредита и при какви условия, както и поради обстоятелството, че накърнява добрите нрави, като излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, цели неоснователно обогатяване и прикрива по високата цена на договора при неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение, а така също и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, защото е налице заобикаляне на закона - на разпоредбата на чл.

33, ал. 1 ЗПК, предвиждаща, че при забава кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Посочва, че клауза от договора по чл. 22 съставлява неравноправна такава по смисъла на чл. 143, ал. 1 вр. с чл. 143, ал. 2, т. 19 и 20 от ЗЗП. Същата не позволявала на кредитополучателя/потребителя предварително да прецени икономическите последици от сключването на договора. По същността си, тази клауза от договора прехвърляла риска от промяната в курса лев/евро изцяло върху потребителя, което безспорно внасяло значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя и противоречало на принципите за добросъвестност и справедливост. Счита, че ако не бъде приет целият договор за нищожен, следва да бъдат приети за нищожни отделните му клаузи поради нарушение на закона, нарушаване на добрите нрави и неравноправност. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва договора между страните. Сочи, че ГПР е коректно посочен в договора и е в законоустановените граници. Излага, че неустойката не е част от ГПР съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПК, не трябва да се приравнява на възнаградителна лихва, а представлява обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение на заемателя да предостави обезпечение и има санкционен характер. Посочва, че ако съдът приеме, че ГПР е неправилно посочен, следва да се приложи разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК, а не тази на чл.

23 ЗПК. Оспорва чл. 33 ЗПК да е бил заобиколен, както и неравноправността на клаузата за неустойка. Твърди, че ищецът е имал възможност да влияе на договорното съдържание и че всички клаузи са били индивидуално уговорени от страните, поради което не са налице неравноправни клаузи. Сочи, че съгласно чл. 12, ал. 7 от договора длъжникът е могъл по всяко време от изпълнението му да предложи поръчител, в който случай е щял да дължи само част от неустойката. Моли за отхвърляне на предявените искове и претендира сторените в производството разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26 ЗЗД е да 2 докаже сключването на договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание, както и че клаузи от него противоречат на закона, респ. че са нарушени добрите нрави.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че при сключване на договора са спазени изискванията на ЗПК, както и че договорът не нарушава закона и добрите нрави и че клаузите от него са индивидуално уговорени.

В конкретния случай с определението от 24.03.2024г. съдът на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор за заем № ***** от 16.03.2023г., по силата на който на ищеца е предоставена сумата от 409,03 евро при фиксиран лихвен процент от 38,99 % и ГПР - 39,62 %, както и че главницата по кредита е предоставена от кредитора и усвоена от кредитополучателя.

Освен безспорния им характер гореописаните обстоятелства се установяват и от приетия като доказателство препис от Индивидуален договор за заем код: ***** от 16.03.2023г. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора заемодателят се задължава да предостави заем на заемателя в размер на 409,03 евро или тяхната левова равностойност съгласно официалния курс на БНБ за еврото към лева. Заемодателят предоставя заемната сума в брой или по банкова сметка, посочена от Г. Б. К.. В чл. 3 е договорен срок на заема от 26 седмици при 13 броя погасителни вноски, всяка от които в размер на 34,86 евро. Общият размер на плащанията е 453,24 евро при лихвен процент от 38,99 % и ГПР на заема от 39,62 %.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от договора за заем заемателят се задължава на основание чл. 23 ЗЗД в срок от три дни след сключване на договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки. В чл. 12, ал. 2 е предвидено, че третото лице /поръчител, солидарен длъжник/ следва да посети някои от търговските обекти на заемодателя в страната и да сключи с последния изричен договор за встъпване в дълг/договор за поръчителство/, с който да се задължи солидарно да отговаря, заедно със заемателя за връщането на всички дължими суми по настоящия договор. Със сключването на посочения договор, задължението на заемателя, съгласно този член се смята за изпълнено.

Съгласно чл. 12, ал. 3 третото лице /поръчител/ подлежи на предварителна проверка от страна на заемодателя с оглед на неговата възможност да поеме посочения солидарен дълг.

Страните се договорят, че третото лице-поръчител следва да отговаря кумулативно на следните условия: да бъде дееспособно физическо лице; навършена възраст- 25 години; минимален осигурителен брутен доход през последните шест месеца, предхождащи сключването на договора- 1500 лева на месец; валидно трудово правоотношение от поне 6 календарни месеца преди сключване на договора; стабилна кредитна история /без регистрирани просрочия по кредити в Централен кредитен регистър/; предложеният поръчител не е активен потребител на заемните продукти на дружеството и/или не е поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от заемодателя. За юридическо лице са въведени следните изисквания: да бъде търговско юридическо лице съгласно Търговския закон и регистрирано съгласно Закона за търговския регистър; да е с изцяло внесен капитал; да има минимална печалба от 10 000 лева за последните 3 години съгласно годишните финансови отчети; да не е обявено в несъстоятелност и/или ликвидация; да няма задължения към държавата и/или общината.

В чл. 12, ал. 4 е договорено, че страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на заемателя, посочено в този член ще причини на заемодателя вреди, които 3 неустойката посочена в тази алинея следва да обезщети. Посочено е, че в случай че заемателят в определения срок не изпълни задължението си по чл. 12, ал. 1, същият дължи на заемодателя неустойка в размер на 350,68 евро. Страните се съгласяват, че размерът на неустойката е договорен в индивидуални преговори между тях и отразява напълно постигнатите договорки, както и че договореният размер не е прекомерен. В чл. 12, ал. 6 е посочено, че страните се съгласяват в случай, че посочената в ал. 4 неустойка стане дължима от страна на заемателя, същият следва да я заплати на части съгласно погасителен план, посочен в ал. 6.

Съгласно чл. 12, ал. 7 от договора заемателят има право, по всяко време от действие на договора, да предложи изпълнение на задължението си по чл. 12, ал. 1 в случай че не го е направил в първоначалния тридневен срок. В който случай заемателят дължи заплащането само на тази част от неустойката, разпределена по погасителните вноски преди поемането на солидарен дълг по договора за заем. Уточнено е, че неустойка няма да бъде начислявана при изпълнение на задълженията по чл. 12. Съгласно ал. 9 в случай че заемателят забави заплащането на погасителна вноска съгласно приложимия погасителен план с повече от 30 дни, същият губи правото си по ал. 7.

Разпоредбите на чл. 12а, чл.12б, чл. 12в и чл. 12г от договора регламентират условия, при които размерът на неустойката може да бъде намален.

В Приложение № 1 към договора е посочено, че сумата на кредита е 800 лева със срок на кредита 13 седмици и размер на вноската 68,19 лева. В погасителния план е включена и вноска по чл. 12, ал. 4 в размер на 120,95 лева месечно, общо 1572,35 лева.

Като съобрази съдържанието на цитираните клаузи, съдът намира, в случая че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като уговорената в процесния договор неустойка представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите. Съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент плюс 10 пункта/, което към 16.03.2023г. /датата на сключване на договора/ означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 57,10 % от заетата сума. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.