Определение № 1079 от 11.09.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1079 гр. Благоевград, 11.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно частно гражданско дело № 20251200500945 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. А. С., ЕГН **********, подадена чрез адв. В. К., срещу Определение № 1293 от 04.07.2025 г. по гр. д. № 2810/2024 г. по описа на Районен съд Благоевград. С обжалвания съдебен акт е допълнено Решение № 495 от 11.06.2025 г. по гр. д. № 2810/2024 г. на РС Благоевград в частта за разноските, като Осмо средно училище „Арсени Костенцев“, Булстат 000019050, е осъдено да заплати на М. А. С., ЕГН **********, сумата от 180,96 лв. за разноски в заповедното производство.

В частната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на определението по отношение на определения размер на разноските. Частната жалбоподателка счита, че районният съд неправилно е приел, че материалния интерес по делото е 1117 лв., като тя навежда доводи, че същият е общо 7671,13 лв. Поддържа, че съобразно минималния размер на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС, размерът на разноските следва да бъде по-висок от този, който е бил определен от районния съд. Моли да се отмени обжалваното определение, с което са присъдени разноски в заповедното производство в размер 180,96 лв. и да се постанови друго, с което да се присъдят разноски в по-висок размер съобразно материалния интерес по делото.

На 18.08.2025 г. препис от частната жалба е връчен на насрещната страна по делото – Осмо средно училище „Арсени Костенцев“. Същата не е упражнила правото си да подаде отговор на частна жалба.

Частната жалба е допустима, тъй като е депозирана в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК. Тя отговаря и на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Частната жалбоподателка М. А. С. има качествата на заявител в заповедното производство и на ищец в исковото производство.

М. А. С. е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 20240/09.09.2024 г. срещу длъжника Осмо средно училище „Арсени Костенцев“, чийто предмет са били парични суми в общ размер на 8170,24 лв. Със 1 заявлението са претендирани и разноските, сторени в заповедното производство, в размер на 1600 лв., представляващи възнаграждение за заплатено адвокатско възнаграждение. По заявлението е било образувано заповедното производство по ч.гр.д. № 2454/2024 г. на РС Благоевград. Към заявлението е бил приложен договор за правна защита и съдействие от 09.09.2024 г. (л.19 от ч.гр.д. № 2454/2024 г. на РС Благоевград), с който се доказва заплащането на посоченото адвокатско възнаграждение. За сумите, които са били предмет на заявлението, както и за претендираните разноски, по делото е била издадена заповед № 1160 от 10.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение. На 02.10.2024 г. длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК. След указания на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК заявителят е предявил иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за процесните суми.

Въз основана искова молба с вх. № 23160/15.10.2024 г. е образувано гр.д. № 2810/2024 г. на РС Благоевград. С исковата молба ищцата е претендирала разноски, като е поискала ответникът да бъде осъден да заплати разноските по исковото производство и тези по заповедното производство. Ищцата е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК (л.100 от гр.д. № 2810/2024 г. на РС Благоевград), в който са посочени и претендираните разноски за заповедното производство – заплатено адв. възнаграждение в размер на 1600 лв.

С чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски (Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС). В хода на устните състезания ответника изрично е посочил, че няма възражения срещу хонорара на ищцовата страна, така както е заявен по списъка на разноските, но е изразил воля той да бъде съобразен със сложността на процеса и евентуално редуциран до размера на минималните възнаграждения, посочени в Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС. Следователно в конкретния случай ответникът е навел възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, но същото касае намаляването на адвокатското възнаграждение само до размерите в наредбата, но не и под тях.

Затова с оглед на диспозитивното начало в конкретния случай не може да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер, който е по-нисък от този посочен в Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС, тъй като съдът не е сезиран с такова искане по чл. 78, ал. 5 ГПК.

По исковото производство е постановено Решение № 495 от 11.06.2025 г. по гр.д. № 2810/2024 г. на РС Благоевград, с което е признато за установено по отношение на ответника Осмо средно училище „Арсени Костенцев“, Булстат 000019050, че дължи на М. А. С., ЕГН **********, следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1160/10.09.2024 г. по ч.гр.д. № 2454/2024 г. по описа на Районен съд-Благоевград:

1/ сума в нетен размер от 2017,90 лв., представляваща неплатено и дължимо увеличение на месечно трудово възнаграждение, в нетен размер за положен труд за периода, считано от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г., съгласно Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01 - 269 от 06.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2017,90 лв., считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 09.09.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, като искът е отхвърлен като неоснователен за разликата над уважения размер от 2017,90 лв. до пълния предявен размер от 2583 лв.; 2/ 235,38 лв., представляваща лихва за забава, начислени върху сумата от 2017,90 лв., считано от 07.11.2023 г. – следващия ден на датата на подаване на Заявление вх. №АС-08-2622 от 06.11.2023 г. за изплащане на дължимите суми, до 09.09.2024 г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, като искът е отхвърлен като неоснователен за разликата над уважения размер от 235,38 лв. до пълния предявен размер от 301,28 лв.; 3/ 4086,39 лв., представляваща неплатено и дължимо обезщетение по 2 чл. 222, ал. 3 от КТ за извършено увеличение на брутното месечно трудовото възнаграждение за положен труд за месец юли 2023 г., месеца предхождащ прекратяване на трудовото правоотношение съгласно чл. 228 от КТ, за 11 броя брутни трудови възнаграждения, съгласно Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01 - 269 от 06.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 4086,39 лв., считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 09.09.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, като искът е отхвърлен като неоснователен за разликата над уважения размер от 4086,39 лв. до пълния предявен размер от 4140,80 лв.; 4/ 476,66 лв., представляваща лихва за забава начислени върху сумата от 4086,39 лв., считано от 07.11.2023 г. - следващия ден на датата на подаване на Заявление вх. № АС-08-2622 от 06.11.2023 г. за изплащане на дължимите суми, до 09.09.2024 г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, като искът е отхвърлен като неоснователен за разликата над уважения размер от 476,66 лв. до пълния предявен размер от 482,99 лв.; 5/ сума в нетен размер на 516,01 лв., представляваща неплатено и дължимо обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за извършено увеличение на месечно трудово възнаграждение за положен труд за месец юли 2023 година, месеца предхождащ прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно чл. 228 от КТ, за неползван платен годишен отпуск в размер на 33 работни дни, съгласно Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01 - 269 от 06.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 516,01 лв., считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 09.09.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, като искът е отхвърлен като неоснователен за разликата над уважения размер от 516,01 лв. до пълния предявен размер от 593 лв.; 6/ 60,19 лв., представляваща лихва за забава начислени върху сумата от 516,01 лв., считано от 07.11.2023г. - следващия ден на датата на подаване на Заявление вх. №АС08-2622 от 06.11.2023 г. за изплащане на дължимите суми, до 09.09.2024 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, като искът е отхвърлен като неоснователен за разликата над уважения размер от 60,19 лв. лв. до пълния предявен размер от 69,17 лв.

С оглед на частичното уважаване на исковете за претендираните суми в общ размер на 8170,24 лв. със съдебното решение исковете са били уважени за суми, имащи общ размер от 7392,53 лв.

Районният съд се е произнесъл и относно разноските като: ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 1010,71 лв. за разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете; ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 61,86 лв. за разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исквовете; ответникът е осъден да заплати по сметка на РС Благоевград сумата от 444,17 лв. – дължима държавна такса, и сумата от 542,90 лв. за разноски за експертиза, платени от бюджета на съда. В мотивите си районният съд е посочил, че предвид направеното възражение за прекомерност, и съобразявайки фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената от адвоката работа, е намерил, че следва да редуцира размера на възнаграждението до размера по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., равняващ се на 1117 лв. съобразно материалния интерес по делото, от които по съразмерност се следват 1010,71 лв.

Със съдебното решение районният съд не се е произнесъл по искането на ищцата да й се присъдят разноските, които тя претендира за заповедното производство. Затова ищцата е подала молба с вх. № 15090/16.06.2025 г. за допълване на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. С обжалваното определение молбата е уважена, но само за сумата от 180,96 лв. В 3 мотивите си районният съд е посочил, че със заповедта за изпълнение в полза на ищцата са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лв.

Предвид направеното възражение за прекомерност, и съобразявайки фактическата и правна сложност на заповедното производство и обема на извършената от адвоката работа, изразяваща се в подаване на заявление, и минималния размер по Наредбата, предвиден за исково производство при този материален интерес, от 1117 лв., районният съд е намерил, че следва да редуцира адвокатското възнаграждение до размер на 200 лв., от които по съразмерност се следват 180,96 лв.

Окръжен съд Благоевград, след като прецени доказателствата по делото и доводите в жалбата, приема следното:

Според т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, по отговорността за разноските в заповедното производство се произнася исковия съд, който разглежда производството по чл. 422 от ГПК, като съобразно изхода на спора той разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че разпоредбите на чл. 7, ал. 2 и ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС са идентични в последните й две редакции /ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2022 г. и от ДВ. бр.14 от 18 Февруари 2025 г./ Съгласно чл.

7, ал. 7 от наредбата за защита в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми.