Акт от 14.02.2020, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 52/14.02.2020г., гр.Хасково

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Хасково, в открито заседание на шестнадесети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия: Ива Байнова при участието на секретаря Дорета Атанасова…..……………….…….………………и в присъствието на прокурор………………………………………………………………като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №918 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.186 ал.4 от

Закона за данък върху добавената стойност

(ЗДДС) вр. чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от „ВАЛКО – 03“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“К.

О.“ №**, представлявано от управителя В. Т. В., подадена чрез пълномощник, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № ФК-394-0411763/04.07.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е постановено запечатване на търговски обект – автомивка на самообслужване, находящ се в гр.С., ул.“С. С.“ №***, и е забранен достъпа до него за срок от 2 (два) дни, на основание чл.186 ал.1 и чл. 187, ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна и немотивирана. Сочи, че същата е издадена въз основа на протокол за извършена проверка (ПИП) сер.АА №0411763/21.06.2019г. за констатирано със същия нарушение на чл.3 ал.9 от от Наредба Н-18/13.02.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.4 от ЗДДС. Излага доводи, че в първия автомат за самообслужване в обекта, във връзка с който е наложена принудителната административна мярка, било вградено ФУВАС с инд.№ ЕС 040923 и ИН на ФП 46070923, което нямало възможност за отпечатване на фискална касова бележка на хартиен носител. Устройството било такова по смисъла на чл.2, ал.2, т.5 от Наредба Н-18/13.02.2006г. на МФ, при което фискалният бон, регистриращ продажбата се визуализирал само на дисплея без да бил издаван хартиен документ. Същото било положението и при втория автомат за самообслужване в обекта, в който било вградено ФУВАС с инд.№ ZK 040924 и ИН на ФП 46070924, както и при третия с вградено ФУВАС с инд.№ ZK 120278 и ИН на ФП 50147198. Смята, че в административния акт са изложени теоретични положения без да е посочена конкретна тежест на извършеното нарушение и/или на последиците от него. Не ставало ясно какви незаконосъобразни практики имал предвид административният орган, след като в акта му не били изложени твърдения, че констатираното по време на проверката неизпълнение на разпоредбите на наредбата водело до укриване на приходи от страна на търговеца, или че дружеството имало установени и други нарушения във връзка с отчитането на приходите от продажба от търговския обект, за които да имало съставяни АУАН и налагани санкции. Лисвала дори една констатация, че с установеното нарушение бил засегнат фиска на държавата, и че това нарушение довело или могло да доведе до неотчитане и укриване приходи от страна на дружеството. Отбелязва, че липсвал спор за това, че в обекта на самообслужване били налице три автомата с ел. захранване и с фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване (ФУВАС). Посочва, че това устройство било вид фискално, по смисъла на чл.7, ал.1 във вр. с чл.2, ал.2, т.5 от

Наредба Н-18/13.12.2006г. Не се твърдяло от проверяващите, че ставало въпрос за неиздаване на фискален бон, такива фактически констатации не били обективирани в протокола за извършена проверка. Заявява, че в случая не била издадена хартиена касова бележка не защото дружеството искало да укрие приход от извършена продажба, а защото монтираното в автомата и регистрирано в НАП ФУВАС не притежавало такава опция. Касовия бон с номер и със стойност на покупката се визуализирал на дисплея на автомата. При положение че извършените продажби били от автомат за самообслужване с електрическо захранване, то за извършената продажба, касовата бележка се визуализирала единствено на дисплея на автомата. Твърди, че в съответствие с разпоредбите на наредбата дружеството регистрирало фискални устройства, за които регистрации били издадени и съответните свидетелства.

Предвид последното не било ясно защо след като тези устройства били регистрирани, сега административният орган твърдял, че използването им водело до нарушаване на реда за издаване документ за продажба. В тази връзка счита, че не е налице нарушение на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, което да води до налагане на ПАМ. На следващо място в жалбата се излагат доводи в подкрепа на твърдението за несъответствие на оспорената заповед с целта на закона, тъй като ПАМ била наложена преди издаването на наказателно постановление. Това водело до ограничаване на правото на търговеца да поиска прекратяване на мярката при наличие предпоставките по л.187 ал.4 от ЗДДС. Налагането на мярката в случая не отговаряло на нито една от целите посочени в ЗАНН, както и на спецификите на ЗДДС. Закрепената в последни цел била да принуди нарушителя доброволно и възможно най-скоро да плати санкцията, като по този начин понесе веднага отговорността за извършеното административно нарушение и с това да се постигне предупредително-възпитателния ефект на административната санкция. Излагат се и други възражения в насока несъответствие на заповедта с целта на закона.

По изложените съображения се моли за отмяна на оспорената заповед. Претендират се разноски по делото, за които се представя списък.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител. Излага се и допълнителен довод, че считано от 10.12.2019г. разпоредбата на чл.118 ал.3 от ЗДДС е изменена като е прието, че в случаите на продажби на стоки или услуги, предоставяне от автомати на самообслужване с вградени фискални устройства, с изключение на услугите по обмяна на валута, фискалният бон, регистриращ продажбата може да се визуализира само на дисплей без да се издава хартиен документ. Това обстоятелство следвало да се вземе предвид, доколкото издаването на процесната заповед било обусловено от извършеното административно нарушение.

Ответникът –

Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, в депозирано писмено становище и в съдебно заседание чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 21.06.2019г. в 10.00ч. контролни органи от отдел „Оперативни дейности“ -

Пловдив към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП са извършили проверка на търговски обект – автомивка, стопанисвана от „ВАЛКО – 03“ ЕООД, намираща се в гр.С., ул.“С. С.“ №***. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка (ПИП) №0411763/21.06.2019г. Видно от протокола, в проверявания обект са били разположени автомати на самообслужване за измиване на автомобили – два броя и един брой апарат на самообслужване – прахосмукачка. Била е извършена контролна покупка – измиване на автомобил СВ **** ** с водоструйка.

За целта в автомат на самообслужване EV-12-102 с

ИН на ДУ ЕС 040923 и ФП 46070923 била поставена монета от един лев, като продажбата била визуализирана на дисплей, но било установено, че за бон №0016875 от 21.06.2019г. не била издадена фискална касова на хартиен носител.

Контролна покупка – „измиване на автомобил“, проверяващите длъжностни лица извършили и от автомат на самообслужване EV-12-KL с ИН на ФУ 040924 и ФО 46070924. За последния посочили също, че в него била поставена монета от един лев, като продажбата била визуализирана на дисплей, но било установено, че за бон №0249 от 21.06.2019г. не била издадена фискална касова на хартиен носител. Проверяващите направили и друга контролна покупка – „почистване на автомобил СВ **** ** с прахосмукачка“ от автомат на самообслужване Тремол VKL с ИН ZK 120278 и ФП 50147198, в който била поставена монета от един лев, като продажбата била визуализирана на дисплей, но било установено, че за бон №007361 от 21.06.2019г. не била издадена фискална касова на хартиен носител.

На 02.07.2019г. на „ВАЛКО-03“ ЕООД е бил съставен АУАН № F497167 за нарушение на чл.3 ал.9 от Наредба Н-18/13.12.2006г. вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС, като същия е бил връчен на дружеството, чрез управителя му, на същата дата.

На 04.07.2019г. е издадена оспорената в настоящото производство заповед, с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС е наредено запечатване на търговски обект – автомивка на самообслужване, находящ се в гр.С., ул.“С. С.“ №***, и е забранен достъпа до него за срок от 2 (два) дни, на основание чл.186 ал.1 и чл. 187, ал.1 от ЗДДС.

Прието е, че дружеството в качеството му на лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18/13.12.2006г.) е допуснало нарушение на същата, като не въвело в обекта си фискално устройство с възможност да издава фискална касова бележка на хартиен носител, като за нарушена е определена разпоредбата на чл.3, ал.9 от Наредба Н-18/13.12.2006г., вр. чл.118 ал.4, т.4 от ЗДДС.

ЗППАМ е връчена на представляващия

„ВАЛКО-03“ ЕООД В. Т. В. на 15.07.2019г., а жалбата срещу нея е подадена на 26.07.2019г. , видно от поставения входящ номер.

По делото, по искане на жалбоподател, се снеха показания на свидетеля П. Б. Л. – по негови данни собственик на фирма за сервиз и продажба на касови апарати и фискални устройства. Същият заявява, че обслужва обекта на жалбоподателя по повод, на който е издадена заповедта и в него имало разположени три устройства, който отчитали дневния оборот на автоматите на самообслужване. Свидетелят обясни принципа на отчитане на фискалните устройства, монтирани в автоматите, като конкретно посочи, че отчитащите устройства са монтирани в самата кутия на автомата, с монетник и бутони.

Имало и дисплей, на който се виждало какво се извършва – пускане на монета срещу извършване на услуга, а именно измиване на автомобил. Поясни, че когато се пусне дадена монета, в зависимост от услугата, устройството отчитало на дисплея каква е монетата и какво ще се извършва, след това записвало този електронен фиш в един КЛЕН - контролна лента на електронен носител, или CD карта и там се запаметявала всяка една извършена услуга от устройството, генерирал се 40-знаков код на всяко действие, номер на бон, което се записвало на електронен носител и в определено време от деня автоматично се изпращал в НАП оборотът от това устройство, като се генерирал взет отчет, баркод, посочен бил и час. Това ставало всеки ден, когато работело устройството. Посочва, че устройствата за отчитане, монтирани в обекта на жалбоподателя били регистрирани в НАП, тъй като иначе не можело да се използват, блокирали. Конкретизира, че това, което се изписвало на дисплея на устройството за отчитане се генерирало, но не се издавал хартиен бон, защото нямало такова устройство, произведено в България и одобрено от НАП и от Българския институт по метрология, което да комуникира с „протокола“ на тези устройства. Допълва, че устройствата са защитени от всякаква манипулация. В самата CD карта, водеща се КЛЕН, всичко било криптирано, с невъзможност за използване на друго устройство. Пояснява още, че при пускането на монетата автоматично се появявал електронен бон, какъвто например бил бона от хранителен магазин, тоест технически нямало как да се манипулира информацията за реализираните обороти. Оборотът се съхранявал в самия КЛЕН и всеки ден в НАП се изпращал дневен отчет с оборота на всяко устройство поотделно. Устройството имало фабричен номер, номер на фискална памет, номер на бона, тоест можело във всеки момент да се провери контролира дейността.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, в законоустановения преклузивен срок и насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Разпечатката съдържа 34 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/70d572ab-ecb9-473d-a9ea-429489978cdf