Решение № 115 от 30.06.2023, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Свиленград, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20225620100787 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК.

Образувано е по искове с правна квалификация чл.34, ал.1 от ЗС – за делба на съсобствени недвижими имоти.

Ищцата В. Д. С. твърди, че с ответниците И. А. Б., С. А. Б. и Д. Х. Б. са съсобственици на недвижим имот, представляващ Поземлен имот XXI-1053, с неприложена регулация, находящ се в квартал 61 по действащия план на гр.

Любимец, одобрен със Заповед № РД-09-760/ 21.11.2006г., целия с площ от 1070 кв.м., с административен адрес: гр. *******, ул. „**************“ № **, при граници: улица, УПИ I-1052, УПИ VII-1064, УПИ VIII-1063 и УПИ XX1054, ведно с построените в имота жилищна сграда и стопанска постройка, които са в режим на търпимост по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, и ведно с останалите подобрения в имота. Страните били съсобственици и на пристройка към жилищната сграда в поземления имот, със застроена площ 45 кв.м., състояща се от спална, кухня, баня с тоалетна и коридор, построена съгласно разрешение за строеж № 94/15.07.1994г. на гл. архитект на Община Любимец, на уличната регулационна линия в северозападната част на имота.

Ищцата твърди, че поземленият имот, жилищната и стопанската постройка в него, били съсобствени на съпрузите А. Х. Б. и А. И.ова Б., придобити от тях въз основа на давностно владение, в режим на съпружеска имуществена общност (СИО), за което се снабдили с констативен нотариален акт № 20, том I, дело № 30/1970г. по описа на Свиленградския районен съд.

Твърди, че А. Х. Б. починал на 15.07.1974г., като при прекратяването на СИО преживялата съпруга А. И.ова Б. не сънаследила с низходящите му наследници и неговата 1/2 ид. част от прекратената СИО била наследена при 1 равни права от синовете му И., С. и Х., така че всеки от тях придобил по 1/6 ид. част от имота. Един от законните наследници на А. Х. Б. – синът му Х. А.

Б. починал на 28.01.2004г. и оставил за законни наследници преживялата го съпруга М. Н. Б. и техните три деца Н. , А. и Д.. Четиримата го е наследили при равни права, като придобили по наследство по 1/24 ид. част от правото на собственост върху процесния имот.

На 06.12.2006г., с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 121, том XI, дело № 1940/2006г. по описа на нотариус с рег. № 420 по РНК, съсобственикът А. И.ова Б. прехвърлила на синовете си И. А. Б. и С. А. Б. собствената си 1/2 ид. част от правото на собственост върху процесния имот, индивидуализирен в акта, както следва: 1037/1070 ид. части от УПИ XXI-1053 в квартал 61 по плана на гр. Любимец, одобрен със Заповед № РД-09-760/21.11.2006г., целият с площ от 1070 кв.м., ведно с построените в имота жилищна сграда и стопанска постройка, които са в режим на търпимост по см. на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, и ведно с останалите подобрения в имота. В същия нотариален акт била обективирана и покупко-продажба, по силата на която част от законните наследници на Х. А. Б. (поч. на 28.01.2004г.), а именно преживялата го съпруга М. Н. Б. и синовете им Н. Х.

Б. и А. Х. Б. са се разпоредили в полза на И. А. Б. и С. А. Б. с придобитите от тях по наследство по 1/24 ид.части от съсобствеността върху същия имот.

В посочения нотариален акт от 06.12.2006г. била обективирана и друга сделка - покупко-продажба, по силата на която съсобствениците А. И.ова Б. и С. А. Б. прехвърлили на И. А. Б. (син на първата и брат на втория) собствените си съответно 1/2 ид. част и 1/6 ид. част от правото на собственост върху следния имот: Самостоятелна пристройка към жилищна сграда със застроена площ от около 45 кв.м., построена съгласно разрешение за строеж № 94/15.07.1994г. на гл. архитект на Община Любимец на уличната регулационна линия в северозападната част на УПИ XXI-1053 в квартал 61 по плана на гр. Любимец, одобрен със Заповед № РД-09-760/21.11.2006г., целият с площ от 1070 кв.м. В същия нотариален акт била обективирана и покупкопродажба, по силата на която част от законните наследници на Х. А. Б. (поч. на 28.01.2004г.), а именно преживялата го съпруга М. Н. Б. и синовете им Н.

Х. Б. и А. Х. Б. се разпоредили в полза на И. А. Б. с придобитите от тях по наследство по 1/24 ид.части от съсобствеността върху същата самостоятелна пристройка.

Единственият законен наследник на Х. А. Б. (поч. на 28.01.2004г.), който не се разпоредил с придобитите по наследство 1/24 ид. част от собственическите права върху имота, била дъщеря му Д. Х. Б. – ответник по делото.

Към датата на възмездните разпоредителни сделки, обективирани в нотариалния акт от 06.12.2006г., купувачът И. А. Б. бил в граждански брак с ищцата В. Д. С., а купувачът С. А. Б. не бил в граждански брак.

Гражданският брак между И. А. Б. и В. Д. С., сключен на 04.11.1995г., бил прекратен чрез развод на 13.08.2009г., по силата на влязло в сила решение по гр.д. № 242/2009г. по описа на Районен съд – Свиленград. С решението за 2 развод се постановявало, че „Придобитият по време на брака недвижим имот, представляващ семейно жилище с административен адрес: гр. *******, ул.

„**************“ № **, за което е съставен НА № 121, том том XI, дело № 1940/2006г. на нотариус М. Митев, вписан в Служба по вписванията под № 5847/06.12.2006г., остава в обикновена съсобственост на съпрузите.“.

Съгласно съдебното решение, след развода между ищцата В. Д. С. и ответника И. А. Б., ползването на семейното им жилище с административен адрес: гр. *******, ул. „**************“ № **, било разпределено, както следва: на ищцата била предоставена за ползване спалнята в едноетажната жилищна сграда, на ответника бил предоставен за ползване хола в същата сграда, а за съвместно ползване от двамата бивши съпрузи били предоставени кухнята, банята, тоалетната и останалите обслужващи помещения в сградата.

Четири месеца след развода ищцата се изнесла от бившето семейно жилище, заедно с непълнолетното дете на бившите съпрузи - А. И.ов Б..

През 2010 г. ищцата заживяла на семейни начала с друг мъж, а през 2014 г. със същия сключили граждански брак. Живели са заедно в с. Куртово Конаре, общ. Стамболийски, обл. Пловдив, където живеели и сега. По същото време ответникът И. А. Б. също заживял с друга жена в бившето семейно жилище в гр. *******, ул. „**************“ № **. След развода ищцата продължавала да посещава бившето семейно жилище и не била спирана или ограничавана да упражнява правото си на собственост върху процесните имоти.

Поради липса на съгласие за прекратяване на така възникналата съсобственост, от съда се иска да постанови решение, с което да бъде допусната делба по отношение на:

1/. Поземлен имот, включен в УПИ XXI-1053, находящ се в квартал 61 по действащия план на гр. Любимец, одобрен със Заповед № РД-09-760/ 21.11.2006г., целия с площ от 1070 кв.м., с административен адрес: гр.

*******, ул. „**************“ № **, при граници: улица, УПИ I-1052, УПИ VII-1064, УПИ VIII-1063 и УПИ XX-1054, ведно с построените в имота жилищна сграда и стопанска постройка, които са в режим на търпимост по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, и ведно с останалите подобрения в имота, при квоти от правото на собственост: 15/96 ид.ч. – за ищцата В. С., 31/96 ид.ч.

– за ответника И. Б., 46/96 ид.ч. – за ответника С. Б. и 4/96 ид.ч. – за ответника Д. Б.;

2/. Самостоятелна пристройка към жилищната сграда в поземления имот, включен в XXI-1053, квартал 61 по действащия план на гр. Любимец, одобрен със Заповед № РД-09-760/ 21.11.2006г., със застроена площ 45 кв.м., състояща се от спална, кухня, баня с тоалетна и коридор, построена съгласно разрешение за строеж № 94/15.07.1994г. на гл. архитект на Община Любимец на уличната регулационна линия в северозападната част на имота, при квоти от правото на собственост: 19/48 ид.ч. – за ищцата В. С., 27/48 ид.ч. – за ответника И. Б. и 2/48 ид.ч. – за ответника Д. Б.;

С отговора си на исковата молба ответникът И. А. Б. признава, че с ищцата са бивши съпрузи, чийто граждански брак е прекратен чрез развод на 3

13.08.2009г.; че няколко месеца след развода ищцата и детето ми са се изнесли от семейното жилище в гр. Любимец; че по време на брака са придобили части от съсобствеността върху процесните имоти чрез покупкопрадажба; че след напускане на семейното жилище в началото на 2010г. ищцата го е посещавала 1 – 2 пъти годишно, рядко за повече от 1 вечер.

Посочва се в отговора, че след развода изцяло ответникът И. Б. полагал грижи, относно поддръжката, ремонтите и подобренията в имота.

Ответникът И. Б. посочва също, че още преди развода му с ищцата, той и брат му С. Б. фактически си поделили процесните имоти. И. Б. започнал да владее и да ползва фактически самостоятелна пристройка към жилищната сграда с площ от около 45 кв.м., в която имало спалня, кухня, коридор и баня с тоалетна, както и една стая от едноетажната жилищна сграда, долепена до самостоятелната пристройка, ползвана за хол. С. Б. започнал да владее и да ползва фактически останалите две стаи и коридор от едноетажната жилищна сграда, като в една от тях изградил баня с тоалетна. От 2007 година и до сега С. Б. владеел тези части от едноетажната жилищна сграда, без противопоставянето на останалите съсобственици, поради което ги придобил по давност.

Ответникът И. Б. посочва още в отговора си, че стопанската постройка в поземления имот не съществувала от 2017г., когато била съборена от двамата братя. На нейно място те изградили навес с дървени греди и дъски, като част от него затворили в гипс картон и ОСБ плоскости, така че го използвали за работилница.

С оглед изложеното, ответникът И. Б. счита исковете за делба за основателни, като моли съда да допусне делба на процесните имоти при квоти, съобразени с документите за собственост.

С отговора си на исковата молба ответникът С. А. Б. оспорва иска за делба на поземления имот и построените в него жилищна сграда и подобрения, като неоснователен, но не оспорва иска за делба на самостоятелната пристройка от 45 кв.м. Не спори, че ищцата придобила собственически права върху процесните имоти, но от 2010г. не живеела в тях и посещавала единствено имота, ползван от брат му И. Б. – пристройката от 45 кв.м. към жилищната сграда, както и една стая от основното жилище, като това е било 1 – 2 пъти годишно, за по 1 – 2 дни. Ответникът С. Б. посочва, че още през 2007 г., заедно с брат си И. Б., си поделили фактически процесните имоти – едноетажната жилищна сграда, пристройката и земята. И. Б. започнал да владее и да ползва фактически самостоятелната пристройка към жилищната сграда с площ от около 45 кв.м., както и една стая от едноетажната жилищна сграда, долепена до самостоятелната пристройка. С.

Б. започнал да владее и да ползва фактически останалите две стаи и коридор от едноетажната жилищна сграда, като в една от тях изградил сам малка баня с тоалетна. Двамата братя си поделили фактически и дворното място, като в същото имало изградени две оранжерии, едната от които ползвал И. Б., а другата – С. Б..

Ответникът С. Б. счита, че е придобил част от процесния имот въз 4 основа на давностно владение, а именно построената в поземления имот едноетажна жилищна сграда, тъй като от 2007г. и досега упражнявал непрекъснато владение върху този имот, със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици.

Стопанската постройка в имота не съществувала от 2017г., когато била премахната от двамата братя, предвид опасност от самосрутването й. На нейно място бил изграден нов навес от братята, които направили и много други подобрения и ремонти в имотите, описани в отговора.

С отговора си на исковата молба ответникът Д. Х. Б. „предоставя на съда да прецени основателността на иска за делба и квотите при допускане на такава.“. Посочва, че знае, че има дял от имота, но няма претенции към него.

Съдът, след преценка на събраните в хода на процеса доказателства, прие за установено следното:

С Нотариален акт за собственост по давност № 20, том I, дело № 30/1970г. по описа на Свиленградски районен съдия, съставен на 28.01.1970г., А. Х. Б. е признат за собственик въз основа на давностно владение, на следния недвижим имот: Дворно място от 943 кв.м., ведно с построените в него къща, салма и плевня, находящо се в град Любимец, обособено в парцел XXI-1223 в квартал 61 по плана на града. Нотариалният акт е съставен след влизане в сила на Семейния кодекс от 1968 г. (22.05.1968г.), с който се въвежда института на съпружеската имуществена общност (СИО). Безспорно е, а и се установява от представените писмени доказателства, че към момента на съставянето на акта А. Х. Б. е бил в граждански брак с А. И.ова Б..