Решение № 202 от 20.12.2023, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. К., 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария К. Дановска

Членове:

Васка Д. Халачева

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно гражданско дело № 20235100500310 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 335/04.08.2023 г., постановено по гр. д. № 535/2023 г., Районен съд – К. е изменил размера на присъдената с решение № 260143/08.04.2021 г., постановено по гр. дело № 1059/2020 г. по описа на Районен съд - К. ежемесечна издръжка, която Б. Р. П. е осъден да заплаща на малолетното си дете А. Б. П., чрез неговата майка и законен представител М.

А. Я., като на основание чл. 150 от СК е увеличена от 350, 00 лв. на 500, 00 лева, считано от 03.05.2023 г. - датата на предявяване на иска до навършване на пълнолетие на детето или настъпването на друга причина, изменяща или погасяваща издръжката, ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска, като е отхвърлен иска за разликата над 500 лв. до пълния предявен размер от 700 лв., като неоснователен. На основание чл. 242, ал.1 от ГПК е допуснато предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжка. Със същото решение ответника Б. Р. П. е осъден да заплати на А. Б. П. сумата от 215 лв., представляващa разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска, както и да заплати сумата от 216 лв. на Районен съд – К., представляваща държавна такса върху увеличената издръжка, като в тази му част е допусната поправка на очевидна фактическа 1 грешка с решение № 408/03.10.2023 г. на Районен съд – К.. Ищеца А. Б. П., действащ чрез неговата майка и законен представител М. А. Я. е осъден да заплати на ответника Б. Р. П. сумата от 291 лв., представляваща разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от иска.

Недоволен от постановеното решение в останал жалбоподателя Б. Р. П., който чрез своя упълномощен представител – адвокат В. Ч. от САК го обжалва като неправилно, поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд. В жалбата се поддържа, че съвсем необосновано е прието от районния съд, че от определяне на размера на издръжката през 2021 г. до момента на подаване на исковата молба (03.05.2023 г.) е изминал значителен период от време, през който нуждите на детето са се увеличи, както и че посочения период не води автоматично до извода за увеличени нужди на детето. Прави се оплакване, че решаващият съд не е обсъдил доводите за липсата на съществени изменения на нуждите на детето, тъй като последните при последното разглеждане на дело със същият предмет през 2021 г., са били същите, доколкото инфлационните процеси в страната били компенсирани с отпадане на част от разходите на детето. В подкрепа на това твърдение се посочва, че към 2021 г. детето е посещавало ежемесечно рехабилитационни процедури в гр. М.п., а към настоящия момент са били предвидени едва две такива процедури годишно, а другите са се провеждали в гр. К.. Жалбоподателят е изразил несъгласие и с приетото от първоинстаннционния съд, че необходимата месечна издръжка на детето е в размер на 1100 лева, като неправилно било прието, че към тази сума следва да бъдат включени и ежемесечни разходи за извършен процедури в гр. К. в размер на 350 лева, тъй като тези процедури били безплатни за детето. На следващо място въззивникът счита, че съдът неправилно е включил в общата сума за месечна издръжка на детето и ежемесечни разходи за нощувки в гр.

М.п. в размер на „500 лева за 10 дни или 700 лева за 14 дни“. Според жалбоподателят месечните нужди на детето не надвишават 700 лева, като тази сума се покривала изцяло от заплащаната месечна издръжка в размер на 350 лева и получаваната от детето месечна помощ в размер на 350 лева. В жалбата се изтъква също така, че не било доказано трайно съществено изменение на възможностите на задължения родител – настоящия жалбоподател. Посочва се, че последния живее преимуществено в Нидерландия, но няма сключен 2 трудов договор, по който да получава фиксирано месечно възнаграждение, като от време на време извършвал отделни строителни дейности по възлагане.

Въззивникът смята, че решаващия съд необосновано е приел, че Б. П. реализира достатъчно доходи за да покрие определената от съда издръжка, тъй като не били приложени никакви финансови документи или трудов договор за получаваните от него доходи. В заключение, жалбоподателят счита, че в обжалваното решение първоинстанционния съд незаконосъобразно, неправилно и необосновано е приел, че е налице фактическия състав на чл. 150 от СК, тъй като не било налице трайно изменение на обстоятелствата при които е определена първоначалната издръжка, като не било установено нито трайно съществено увеличение на възможностите на въззивника - бащата, нито трайно съществено увеличение на нуждите на детето. Иска се въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като се претендира и за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия А. П. – малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител М. Я., чрез упълномощения представител – адв. Д. П.. С отговора на въззивната жалба се изразява становище, че атакуваното решение е правилно, обосновано, постановено при пълнота на доказателствата, в съответствие в материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Прави се искане въззивния съд да потвърди изцяло обжалвания първоинстанционен съдебен акт, както и да им присъди сторените в настоящото производство разноски.

В съдебно заседание въззивника Б. П. не се явява. Представлява се от пълномощника си - адв. В. Ч. от САК, който поддържа изцяло въззивната жалба. В хода на устните състезания последния изтъква идентични доводи, като посочените във въззивната жалба. Адв. Ч. отбелязва, че според статистика на НСИ, необходимия доход на едно тричленно семейство възлиза на 2400 лв., което означавало, че месечната издръжката на един член от семейството е 800 лв. Моли за присъждане на направените разноски по делото, като представя списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание въззиваемия А. П. – малолетен, не се явява.

Представлява се от своята майка и законен представител М. Я. и от 3 пълномощника си – адв. Д. П. от АК – К., която поддържа отговора на въззивната жалба и представя нови доказателства – бележки за извършени плащания, възникнали след постановяване на първоинстанционното решение и подаване на отговора на въззивната жалба, включително и договор за правна защита и съдействие. В хода на устните състезания посочва, че първоинстанционния съд правилно е възприел, че необходимата месечна издръжка на детето А. П. е в размер на 1100 лева и правилно е придал по – голяма тежест на издръжката, която трябва да плаща бащата, тъй като той постоянно живеел в чужбина, а единствено грижи за детето полагала неговата майка. Моли за присъждане на направените разноски.

Въззивният съд, съгласно правомощията си по чл. 269 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени във въззивната жалба и доводите наведени в отговора на въззивната жалба, приема за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок, срещу акт подлежащ на обжалване и от лице имащо правен интерес от обжалването на решението.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Решението на Районен съд – К. е валидно и допустимо, като не са налице предпоставки за обявяването му за нищожно или за обезсилването му като недопустимо.

От фактическа страна настоящият съдебен състав приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от адв. Д. П., пълномощник на малолетното дете А. Б. П., представляван от своята майка и законен представител М. Я. от гр. К., за изменение на размера на присъдената в тежест на ответника Б. Р. П. с решение № 260143 от 08.04.2021 г., постановено от Районен съд – К. по гр. дело № 1059/2020 г. издръжка, с искане да бъде увеличен от 350 лв. на 700 лв., считано от завеждане на иска - 03.05.2023 г. до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на друга причина, изменяща или погасяваща издръжката, ведно със законна лихва при забава за всяка просрочена вноска.

Исковата претенция е мотивирана с необходимостта от осигуряване на ежемесечни рехабилитационни процедури, предвид наличие на родова травма на детето. В исковата молба е посочено, че ищецът се е родил с фрактура на 4 лявата ключица и брахиална пареза в ляво, поради което е бил освидетелстван с 60 % ТНР, последно освидетелстван с ЕР № 91375/26.07.2022 г. с водеща диагноза „Родова травма на периферна нервна система“ и общо заболяване „Горно лява монопареза – средно – тежка степен“. Отразено е, че това състояние на детето е налагало ежемесечно провеждане на рехабилитационни процедури, които първоначално са провеждани в „Специализирана болница за рехабилитация – национален комплекс“ ЕАД, филиал М.п., като след навършване на пет годишна възраст, детето имало право само на две безплатни процедури годишно. Посочено е също така, че детето посещава и четири пъти годишно Клиника по физикална и рехабилитационна медицина към УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД – П., като два пъти седмично посещава и кинезитерапевт в Дом за медико – социални грижи за деца – гр. К.. В исковата молба се твърди, че цената на живота е поскъпнал драстично през последната година, а с това и разходите за отглеждане на детето. Твърди се, че бащата – ответник в първоинстанционното производство, живее и работи в чужбина и че реализира доходи в размер на 3000 евро месечно, работейки в строителството. Посочено е, че майката на малолетното дете работи в магазин „К.“ и получава средно по 1000 лева на месец.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Последният счита, че не е налице трайно изменение на обстоятелствата, при които е определена издръжката с решение № 260143 от 08.03.2021 г., постановено по гр. дело № 1059/2020 г. по описа на Районен съд – К. и че определения с посоченото решение размер на издръжка задоволявала нуждите на детето. Отразено е, че А. П. посещавал ежемесечно рехабилитационни процедури в гр. М.п., което било свързано с транспортни разходи, а към момента на подаване на отговорът, последния посещава едва два пъти годишно рехабилитационните процедури, т.е. разходите били намалели. Твърди се също така, че бащата – въззивник в настоящото производство, живее в Нидерландия от 2020 г., но няма сключен трудов договор, като единствено от време на време извършва конкретни строителни дейности по възлагане, като идентично било положението му, към датата на определяне на текущата издръжка на детето.

От събраните в хода на производството доказателства се установява, че ищеца А. Б. П., роден на **.**.**** г., с ЕГН: ********** е дете на въззивника Б. Р. П. и че живее с майка си М. А. Я. в гр. К.. С решение № 5

260143 от 08.04.2021 г., постановено по гр. дело № 1059/2020 г. по описа на Районен съд – К., упражняването на родителските права е предоставено на майката М. Я. и месечната издръжка, която следва да заплаща бащата е увеличена от 290 лв. на 350 лв.

От представените и приети документи по делото е видно, че малолетния А. П. е преосвидетелстван с Експертно решение № 91375 от 26.07.2022 г. с 60 % ВСУ с водеща диагноза и общо заболяване „Родова травма на периферната нервна система“. Във връзка със заболяването си, въззиваемия А. П. до навършване на 5 годишна възраст (до **.**.**** г.) е имал право на ежемесечно безплатно посещение на специализирани центрове за извършване на рехабилитационни процедури, а след това само на две такива посещения годишно, които били обикновено с продължителност от 10 дни. От приложените по делото епикризи безспорно се установява, че за периодите от 27.06.2022 г. до 07.07.2022 г., от 17.10.2022 г. до 27.10.2022 г., от 09.01.2023 г. до 19.01.2023 г., 12.06.2023 г. до 22.06.2023 г. въззиваемият е посещавал Клиника по физикална и рехабилитационна медицина при УМБАЛ „С.Г.“ – П., като във всички издадени епикризи е посочено, че детето се изписва с подобрение в кинезиологичния статус, а в последните две издадени епикризи е отразено, че детето се нуждае от комплексна болнична рехабилитация ежемесечно, от което може да се направи извод, че се повлиява добре от извършените му рехабилитационни процедури, но за в бъдеще се нуждае от ежемесечни такива. В представената и приета във въззивното производство епикриза, издадена от „Специализирани болници за рехабилитация – национален комплекс“ ЕАД – филиал М.п. е посочено, че А. П. е бил на лечение в посочената болница за периода от 29.10.2023 г. до 06.11.2023 г.