Решение № 3276 от 14.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3276 гр. София, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100511440 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 13745 от 14.07.2025 г. по гр. д. № 72419 от 2024 г.

Софийският районен съд е отхвърлил като неоснователен предявения от А. Т.

Х., ЕГН: **********, срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД, ЕИК:

202423225, иск с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено между страните, че А. Т. Х. не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД поради погасяване по давност сумата от 4350,96 лева – главница, сумата от 875,48 лева – законна лихва, начислена за периода от 25.02.2010 г. до 05.02.2012 г., сумата от 90,00 лева – разноски по арбитражното производство, сумата от 50,00 лева – платена държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист, и сумата от 401,06 лева – юрисконсултско възнаграждение, представляващи предмет на изпълнително дело № 186/2014 г. по описа на ЧСИ М.Б., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 28.10.2013 г. по т. д. № 6398/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI – 2 състав, въз основа на Решение № 124/25.02.2010 г. по вътрешно арбитражно дело № 124/2010 г. по описа на арбитър Б.Г..

Ищцата е подала въззивна жалба срещу решението, с която оспорва същото като неправилно. Навежда съображения, че неправилно районният съд е приел, че давността е прекъсната с подадени от взискателя молби на 16.04.2019 г., 31.07.2019 г., 20.07.2021 г. и 27.11.2023 г., макар въз основа на тях да не са предприемани изпълнителни действия срещу ищцата по вина на взискателя, който не е внесъл дължимите такси. Настоява за отмяна на 1 решението и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен.

Претендират се разноски.

Подаден е отговор на въззивната жалба от ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД, с който същата се оспорва. Подробно описва действията, с които счита, че давността е била прекъсвана. Излага доводи, че искането за прилагане на изпълнителен способ е достатъчно за прекъсването на давността, без значение дали съдебният изпълнител го е приложил.

Навежда съображения, че моментът на настъпване на перемпцията е без значение за давността и направените искания за предприемане на изпълнителни действия след настъпила перемпция са годни да прекъснат давността. Активността на взискателя, макар и при настъпила перемпция, била достатъчна да прекъсне давността, защото исканото изпълнително действие можело да се извърши само от съдебния изпълнител. Настоява се за потвърждаване на решението. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството пред СРС е образувано по подадена от А. Т. Х. срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД искова молба /уточнена с молба от 27.03.2025 г./, с която е предявен иск за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника суми, предмет на образуваното срещу ищеца изпълнително дело № 186/2014 г. по описа на ЧСИ М.Б., поради погасяването на вземанията по давност, както следва: сумата от 4350,96 лева – главница, сумата от 875,48 лева – законна лихва, начислена за периода от 25.02.2010 г. до 05.02.2012 г., сумата от 90,00 лева – разноски по арбитражното производство, сумата от 50,00 лева – платена държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист, и сумата от 401,06 лева – юрисконсултско възнаграждение,

В исковата молба се твърди, че ищецът бил длъжник по посоченото изпълнително дело, образувано по изпълнителен лист, издаден по вътрешно арбитражно дело № 124/2010 г. по описа на арбитър Б.Г. в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД. Въз основа на този изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 186/2014 г. по описа на ЧСИ М.Б., прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 10.11.2023 г. На 08.08.2018 г. вземанията по изпълнителния лист били прехвърлени на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД чрез договор за цесия. Релевирани са доводи за недължимост на присъдените по силата на изпълнителния лист суми поради погасяването им по давност. Ищецът сочи, че последното валидно извършено изпълнително действие в хода на изпълнителното производство, годно да прекъсне давността, било налагането на запор върху банкова сметка на 17.01.2014 г. Последващи действия, годни да прекъснат погасителната давност спрямо вземанията, не били извършени, поради което изпълнителното дело се перемирало, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а към датата на образуване на настоящото дело приложимата към вземанията погасителна давност била изтекла.

С отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете. Посочва, че 2 задълженията на ищеца не били погасени по давност, като излага подробни доводи в тази връзка, включително за множество предприети от взискателя и съдебния изпълнител действия, годни да прекъснат погасителната давност в хода на изпълнението.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от първата инстанция. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.

439 ГПК при така наведените в исковата молба твърдения, ищецът следва да докаже, че има задължения към ответника, за събирането на които последният е образувал изпълнително делото, както и факта, че след образуване на изпълнителното дело е изтекъл период, през който процесните вземания са се погасили по давност. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже спирането или прекъсването на давността.

Безспорни и подкрепени с доказателства във въззивното производство са следните факти: на 28.10.2013 г. в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД е издаден изпълнителен лист по т. д. № 6398/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI – 2 състав, въз основа на Решение № 124/25.02.2010 г. по вътрешно арбитражно дело № 124/2010 г. по описа на арбитър Б.Г.; съгласно изпълнителния лист А.

Т. Х. е осъдена да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 4350,96 лева – главница, ведно със законната лихва от 25.02.2010 г. (датата на постановяване на арбитражното решение) до окончателното изплащане, сумата от 90,00 лева – разноски по арбитражното производство, сумата от 50,00 лева – платена държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист, и сумата от 401,06 лева – юрисконсултско възнаграждение; посочените вземания са прехвърлени от „Профи Кредит България“ ЕООД в полза на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД; въз основа на посочения изпълнителен лист и по молба на кредитора от 09.01.2014 г. е образувано изпълнително дело № 20148380400186 по описа на ЧСИ М.Б..

Предвид изложеното, съдът приема, че на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД за процесните вземания е приложима 5-годишна давност, която е започнала да тече най-късно от 28.10.2013 г., когато е издаден изпълнителният лист.

Впоследствие, давността е прекъсната и е спряла да тече на 09.01.2014 г., когато е образувано процесното изпълнително дело, като в тази връзка е приложимо Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/80 г. на Пленума на ВС.

Давността е започнала да тече отново на 26.06.2015 г., от когато с т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., 3

ОСГТК е обявено за загубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г. Такива разяснения са дадени и в Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС.

След това, давността е прекъсвана многократно със следните действия на взискателя: с молба вх. № 57738/25.09.2018 г., с която е поискано да бъде извършен опис на движимите вещи на длъжника; с молба вх. № 19658/16.04.2019 г., с която е поискано налагане на запор върху трудови възнаграждения на длъжника; молба вх. № 39901/31.07.2020 г. и вх. № 52278/20.07.2021 г., с които е поискано да се наложат запори върху банковите сметки на длъжника. Ето защо, към момента на подаване на исковата молба на 02.12.2024 г., а и към настоящия момент 5-годишният давностен срок за процесните вземания не е бил изтекъл и същите подлежат на принудително изпълнение.

Съгласно постановките на т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК взискателят трябва да е активен и с действията си да поддържа висящността на изпълнителния процес, при който давността се прекъсва многократно – с искането или предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Без значение е фактът, че изпълнителното дело е било прекратено поради настъпила перемпция. Както е посочено в Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК и др. се приема, че перемпцията е без правно значение за давността и последната може да бъде прекъсната по надлежния ред, дори изпълнителното производство да е прекратено по силата на закона.

В посочените решения е прието още, че, когато искането от кредитора за предприемане на изпълнително действие е направено своевременно, но такова действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.

От тук следва извод, че във всички случаи на нередовност се изисква надлежно указание на органа по изпълнение и предоставяне на възможност на взискателя да отстрани последната - чл. 426, ал. 3, вр. чл. 129 ГПК.

Бездействието на съдебния изпълнител да приложи правилата на чл. 129 ГПК, като даде надлежни указания в какво се състои нередовността и съответен срок за отстраняването й, не може да се тълкува в тежест на взискателя и да доведе до негативни за него последици. Ето защо, давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато при нередовност на молбата не приложи правилата на чл. 129 ГПК.

В случая, макар по приобщеното копие на процесното изпълнително дело да няма доказателства горепосочените молби да са съпроводени с 4 платежни документи за внесени такси за съответните поискани изпълнителни действия, съдебният изпълнител не е давал указания за отстраняване на такива нередовности, репективно не е предприемал и исканите действия. Поради тази причина съдът приема, че давността за процесните вземания е прекъсвана с исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия, обективирани в молба вх. № 57738/25.09.2018 г., молба вх. № 19658/16.04.2019 г., молба вх. № 39901/31.07.2020 г. и молба вх. № 52278/20.07.2021 г., тъй като съдебният изпълнител е следвало да предприеме исканите действия или да даде съответни указания. Оплакванията на въззивницата в обратната насока са неоснователни, тъй като по изпълнителното дело не се установява виновно бездействие от страна на взискателя, поради което исканията му за предприемане на изпълнителни действия /дори и нередовни/ са били достатъчни да прекъснат давността.

Представените с въззивната жалба писмени доказателства са преклудирани, защото касаят закриване на сметка от 2024 г., както и движение по сметка от 2023 г., поради което е можело да се представят пред районния съд. Отделно от това, както се посочи, от липсата на запори по банковите сметки на ищцата не може да се приеме, че взискателят е бездействал виновно.