Решение № 2256 от 05.11.2025, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 2256

Добрич, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - IV състав, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЛЮБОМИР ГЕНОВ

При секретар МАРИЯ МИХАЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИР ГЕНОВ административно дело № 20247100700108 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.27 ал.1 във връзка с чл.25 ал.2 от Закона за общинската собственост.

Образувано е по жалба на Р. К. П. с [ЕГН] от гр. С., ул.“...“ №..., ет..., представлявана от процесуалния представител адвокат С. К. с адрес гр. В., ул.“... №..., ет..., срещу Заповед №55/17.01.2024 г. на кмета на Община Балчик в частта, с която е определен размер на паричното обезщетение за отчуждаването на поземлен имот с идентификатор №..... по кадастралната карта на с. Оброчище, общ. Балчик, вилна зона „Фиш – фиш“, представляващ вилно място с площ от 360 кв.м., с цел изпълнението на обект от първостепенно значение – публична общинска собственост „Поетапно изпълнение на укрепване на свлачища на ул.“2-ра“, ул.“3-та“ и ул.“4-та“, вилна зона „Фиш – фиш“, общ. Балчик за общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин“, в размер на 16 842 лева. Жалбоподателят посочва, че не е съгласен с размера на определеното парично обезщетение, като административният акт в тази му част е издаден в нарушение на материалния и на процесуалния закон. Не е налице определяне на равностойно парично обезщетение, защото административният орган не се е съобразил с предназначението, което процесният имот е имал съгласно плана, действал преди влизането в сила на изменението на ПУП-ПР от 2022 г., а също и не е определил действителната пазарна оценка на имота съобразно правилата, предвидени в Закона за общинската собственост. Заявява се, че определеното със заповедта парично обезщетение е силно занижено с оглед площта, местонахождението и предназначението на имота. Не е отчетено от административния орган и обстоятелството, че върху поземления имот има построена вилна сграда на три етажа със застроена площ от 71.11 кв.м. и разгъната застроена площ от 224.12 кв.м., чиято цялост не е засегната. Сградата е била изградена законно в имота по силата на разрешение за строеж, издадено от главния архитект на Община Балчик и в нея са били вложени огромни средства. Настоява се процесната заповед да бъде отменена в обжалваната част и да бъде определен размер на паричното обезщетение съобразно действителната пазарната цена на процесния имот и сграда. Желае се и присъждането на сторените по делото разноски.

Постъпило е становище от Община Балчик, според което жалбата е неоснователна, а определената оценка е справедлива. Необходимостта от отчуждаването на процесния имот е провокирана от дългогодишни проблеми със свлачищни процеси в района. Оспорването е неоснователно, като се настоява за неговото отхвърляне и заплащането на сторените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В последното съдебно заседание и в писмената си защита жалбоподателят чрез своя пълномощник е посочил, че по спора са очертани няколко спорни момента, които изцяло се отнасят до прилагането на материалния закон; първият е дали сградата е законна - това обстоятелство няма никакво значение, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че за сградата има издадено разрешение за строеж, като евентуално отклонение от него не е констатирано или установено преди отчуждаването; освен това административният орган никъде в своята преписка не е посочил, че евентуална незаконност на сградата е основание тя да не бъде оценена и да не бъде предмет на обезщетение; противното означава да се приемат факти извън тези, послужили за издаването на акта, което е недопустимо; вторият въпрос е дали в имота е налице сграда и дали същата е погинала; по него също няма изложени никакви фактически основания, като те се навеждат за първи път в съдебна фаза; според материалното право погиването на сграда означава тя да не съществува в правния мир, което е хипотеза, пред която не сме изправени; какво е сграда и на какво следва да отговаря тази сграда е правен въпрос, чийто отговор е даден в §5 т.6 от Закона за устройство на територията, в чл.23 и в §1 т.16 от Закона за кадастъра и имотния регистър; изхождайки от характеристиките за сграда в цитираните разпоредби, то следва, че е налице недвижим имот – сграда; тя е физически налична, притежава архитектурна цялост - стени и покрив, може да бъде идентифицирана и индивидуализирана; това я прави обект на вещни права и съответно на обезщетение при отчуждаване; следващият спорен въпрос е дали постройката е трайно прикрепена към земята; вещите лица от оспорената тройна експертиза, без да имат нужната компетентност и квалификация, са посочили, че постройката не е трайно прикрепена; вещите лица в последното съдебно заседание са заявили, че постройката е изградена монолитно, със стоманобетонна носеща конструкция, не е преместваем обект и следователно е трайно прикрепена към земята; ответникът навежда твърдения, че сграда в имота няма, тъй като същата е преместена в друг имот; на практика, както сочат вещите лица, сградата се е преместила заедно със земната основа, т.е. с имота; правото на собственост включва както правото върху поземления имот, така и правото на собственост върху сградата; именно поради това в общия случай при отчуждаване се оценяват и двата поотделно; дори да приемем, че сградата е навлязла в друг имот, то това навлизане е частично и не променя обстоятелството, че собственик на самостоятелния обект - сграда е Р. П.; като самостоятелен обект на вещни права, тя е обект и на отделно обезщетение в цялост; на обезщетение подлежи имущественото благо, от което е лишен собственикът, и макар сградата да е в зоната на свлачище и обективно негодна за ползване, тя представлява част от правно признатата собственост на жалбоподателя; има практика на Европейския съд по правата на човека и по–конкретно по Протокол №1 от Конвенцията; съдът в Страсбург задължава българския съд с разбирането, че европейското законодателство има пряко прилагане в българското правораздаване, да не се прилагат нормите на чл.21 от Закона за общинската собственост, а да се определя обезщетението въз основа на пазарни аналози по действителната им пазарна цена; обезщетението за всеки имот трябва да бъде справедливо и да постига справедлив баланс между обществения интерес и защитата на индивидуалните права; Европейският съд, както и Протокол №1 от Конвенцията поставят правото на собственост като върховно благо и приемат, че не може да има имот с нулева стойност; има едно решение срещу Италия, в което отчужденият имот е бил изцяло под вода; в този случай в решението си съдът приема, че независимо, че имотът е в лошо и неизползваемо състояние, това не отменя автоматично правото на обезщетение; изключването или неплащането на обезщетение за някой от имотите би представлявало нарушение на принципа на справедлив баланс между интересите на Държавата и правото на собственост; би било и нарушение на принципите на правната сигурност и защитата на оправданите правни очаквания, които са основни принципи в практиката на Съда на ЕС; настоява да бъдат приложени директно принципите на европейското право и на Конституцията; сграда, която съществува, следва да бъде обезщетена със справедливо парично обезщетение; правото на собственост и неговата защита са основополагащо благо; имотът се обезщетява по реда на чл.22 ал.5 от Закона за общинската собственост, според който размерът на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл.21 ал.1 от същия закон и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот, а не съгласно обективното му състояние, каквито твърдения е навел ответникът; корекцията на равностойното парично обезщетение за поземления имот, извършена и от двете вещи лица, при което осреднената стойност на пазарните аналози се намалява с 50 %, противоречи на принципите, заложени в Закона за общинската собственост; пазарният аналог е избран като метод от законодателя за оценка на отчуждаваните имоти; действително §1 т.2 и т.3 от ДР на Закона за общинската собственост не отчита спецификите на конкретния случай, но именно затова е въведен общ критерий за всички отчуждителни производства; според вещото лице П. М. стойността на сградата съгласно законовите критерии е 251 690 лева; именно посочените равностойни парични обезщетения за поземления имот и за сградата покриват разбирането на европейското право за справедлив баланс между обществения и личния интерес, както и за съразмерност на обезщетението с оглед на материалното благо, от което Р. П. е лишена; настоява за изменение на обжалваната заповед в частта на определеното парично обезщетение и присъждането му съобразно определеното от вещото лице П. М. равностойно парично обезщетение за имота и сградата, както и за сторените по делото разноски.

В последното съдебно заседание и писмената си защита ответникът претендира за отхвърлянето на жалбата и за заплащането с оглед изхода на спора на направените по делото разноски съгласно представения списък; прави евентуалното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя; не може заради бездействието на жалбоподателя по премахването на строежа, който от 2014 г. е опасен и застрашаващ, да е справедливо той да бъде заплатен така, както за нова сграда или за годен на ползване строеж; сградата не може да бъде оценена, защото е компрометирана до степен на невъзможност за обитаване и негодност поради наличието на непосредствена опасност за живота и здравето на хората заради възникналите свлачищни процеси, значителното изместване и пропадане, датиращи още от 2014 г.; вещите лица са категорични, че заради състоянието си сградата не подлежи на оценка и няма пазарна стойност; жалбоподателят не е изпълнил задълженията си по чл.195 ал.1 и ал.3 във връзка с чл.197 от Закона за устройство на територията в качеството си на собственик на сградата сам да премахне за своя сметка строежа; не следва да бъде овъзмездяван за срутила се сграда, която много преди приемането на плана за укрепване, въз основа на който е стартирала отчуждителната процедура, е подлежала на премахване; неоснователно е твърдяното от другата страна, че под посоченото в чл.22 ал.5 от Закона за общинската собственост, че паричното обезщетение се определя съобразно конкретното предназначение на имота, което е имал преди плана по чл.21 ал.1 от Закона за общинската собственост, всъщност законодателят е имал предвид предишно състояние на имота – под понятието „предходен план“ законодателят залага, че обезщетението не трябва да се изчислява съобразно настоящия план за изграждането на инфраструктурен обект, а според предходното предназначение на имота, което в случая е за вилно строителство; имотът при всички експертизи е оценяван като такъв с вилно предназначение, а не като такъв на техническата инфраструктура; предходен план и предишно състояние на имота са съвсем различни понятия; отчуждаването е на имот и сградата щеше да се приеме като подобрение в имота, ако имаше стойност; в последното съдебно заседание вещото лице М. е заявило, че сградата има нулева пазарна стойност, защото никой няма да даде пари за нея; безспорно поземленият имот подлежи на обезщетяване, но при съобразяване на действителното му положение и след прилагането на съответен корекционен коефициент; най – правилна е оценката, изготвена от Н. Л., с коефициент на амортизация 0.7, защото имотът е в свлачищна зона; оценката на вещото лице П. М. в размер на 19 800 лева е завишена, тъй като определеният от него коефициент от 0.5 не е реален; обезщетението е за отчуждаването на имот в състоянието, в което е, като се търси пазарната стойност на имота, а не обезщетение за нанесените вреди по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени в резултат на свлачището; отговорност по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди не е потърсена в рамките на 5 – годишния давностен срок, започнал да тече при появата на свлачището през 2014 г., срещу Държавата, тъй като Министерството на регионалното развитие и благоустройството е тази институция, в чиято отговорност е грижата за превенцията от свлачища по аргумент от чл.96 от Закона за устройство на територията; настоява за отхвърлянето на жалбата и за присъждането на сторените разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение в съответствие с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Разпечатката съдържа 13 от 31 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/70d215cc-562f-40ac-8112-db0fdf50fb00