Решение № 4742 от 04.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4742 гр. Пловдив, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20255330100896 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединение искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът К. А. Т. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 20 лева – възнаградителна лихва, платена от него на ответника през периода 01.08.2022 г. – 21.12.2022 г. без основание по сключен между тях в гр. С. нищожен Договор за потребителски кредит № ************* г., заедно със законната лихва върху тази сума, И сумата 627, 44 лева - платено от него на ответника през периода 14.04.2022 г. – 31.08.2024 г. без основание възнаграждение за поръчител по сключен на ************* г. в гр. С. непородил правно действие Договор за предоставяне на поръчителство към Договора за потребителски кредит № *************** г., по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и съдът да присъди на пълномощника й адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Ответникът “Кредисимо” ЕАД – гр. София оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за недължимост на пълномощника на ищеца на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв., а, ако съдът приеме, че такова се дължи – за прекомерност на същото.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

1

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително между ищеца и ответника е бил сключен в гр.

С. Договор за потребителски кредит № ********************** г., с който ответното дружество е отпуснало на ищеца потребителски кредит в размер на 2 600 лева.

От събраните по делото писмени доказателства и заключението от 12.06.2025 г. на вещото лице по ССЕ Б. Д. се установява, че действително освен полученият кредит ищецът е заплатил на ответника и други суми – общо 813, 66 лева, но доколкото с Договора страните са уговорили, че освен връщане на сумата 2 600 лева, ищецът дължи на ответника и договорна лихва, лихва за забава, вноски по поръчителство (които са били платени на „Ай Тръст“ ЕООД), суми за извънсъдебно събиране на просрочените вземания и неразпределена сума, съдът намира за неоснователни наведените от ищеца доводи, че всички суми над главницата били заплатени от него на ответника без основание, а също така – че Договорът за потребителски кредит бил нищожен, а освен това от събраните по делото доказателства и посоченото заключение на ССЕ не се установя ищецът да е заплащал на ответника възнаградителна лихва в размер на 20 лева (заплатил е договорна лихва в размер на 128, 44 лева и 3, 93 лева – лихва за забава) – поради което съдът намира, че този иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

От страна на ищеца не са ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се установява, че между него и ответника е бил сключен на ******************** г. Договор за предоставяне на поръчителство към Договора за потребителски кредит № ************************ г. – такъв Договор е бил сключен на **************** г., но между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД, и по него ищецът е заплатил на това дружество възнаграждение за поръчителство в размер общо на 627, 44 лева – поради което, доколкото Договор за поръчителство между ищеца и ответника не е бил сключван, а ищецът е сключил този договор с друго дружество и на него именно е заплатил възнаграждението за поръчителство, съдът намира, че ответникът не притежава пасивна процесуална легитимация за този иск, а оттук – че този иск също се явява неоснователен и недоказан и като такъв също следва да се отхвърли.

С оглед на изхода от спора, и на основание чл.78, ал.8 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответното дружество юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от К. А. Т.,

ЕГН **********, от гр. П., ул.

„*****************” № *****, със съдебен адрес: гр. П., ул. „**************” № **, ап.****, Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК *****************, представлявано от адвокат Е. Г. И., против „Кредисимо” ЕАД, Е И К 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район „Триадица”, бул. „Витоша” № 146 (сграда А) – Бизнес център „България“, ет.4, представлявано от ***************************** И.

2

Ц. К., обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 20 лева – възнаградителна лихва, платена от него на ответника през периода 01.08.2022 г. – 21.12.2022 г. без основание по сключен между тях в гр. С. нищожен Договор за потребителски кредит № ******************* г., заедно със законната лихва върху тази сума, И сумата 627, 44 лева - платено от него на ответника през периода 14.04.2022 г. – 31.08.2024 г. без основание възнаграждение за поръчител по сключен на ************* г. в гр. С. непородил правно действие Договор за предоставяне на поръчителство към Договора за потребителски кредит № ******************* г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА К. А. Т., с посочените ЕГН, адрес И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „Кредисимо“ ЕАД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление И Законен представител, юрисконсултско възнаграждение В РАЗМЕР НА 150 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

3