Решение № 81 от 26.01.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. София, 20.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20211000502210 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 261871/17.12.2020г., постановено по гр.д. № 16212/2013г. по описа на СГС, ГО, 11 състав, са отхвърлени обективно евентуално съединени установителни искове, с правно основание чл.26, ал.2, пр. второ ЗЗД, в условие на евентуалност по чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД, в условие на евентуалност по чл.26 ал.1, пр.4 ЗЗД, предявени от И.П. С. и И. Л. С. срещу „ИСМА“ ЕООД ЕИК: 121327675 и „М. КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК: 175277838 за обявяване за нищожен на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 3/12.11.2013 г. на нотариус М. Г., а именно сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-35/09.06.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК със застроена площ от 2644 кв.м. и сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-35/09.06.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 675 кв.м., построени в поземлен имот ***, с адрес гр. София, район Младост, кв. Горубляне, поради липса на съгласие, тъй като решението на едноличния собственик на капитала и упълномощителната сделка за сключване на договора са извършени от лице, което не е било съдружник в дружеството, респ. негов управител към момента на сделката, като противоречащ на закона, поради неплащане по банков път на дължимата по него цена и липса на това удостоверяване по чл.25 ал.9 и ал.10 ЗННД, както и поради противоречието 1 му с добрите нрави, поради липса на еквивалентност в престациите, като неоснователни.

Със същото решение е уважен иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД, като е обявен з а относително недействителен по отношение на И.П. С. и И. Л. С. на горепосочения договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 3/12.11.2013 г. на нотариус М. Г., сключен между „ИСМА“ ЕООД, ЕИК: 121327675, в качеството му на продавач и „М. КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК: 175277838, в качеството му на купувач.

Без разглеждане са оставени предявените в условие на евентуалност установителни искове по чл.42 ЗЗД за обявяване на същия договор за продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. № 3/12.11.2013г. за недействителен, поради сключването му без представителна власт по отношение на представителя на „ИСМА“ ЕООД, както и за обявяването му за относително недействителен на основание чл.40 ЗЗД, поради сключването му във вреда на представлявания „ИСМА“ ЕООД.

Едновременно с това е отменено на основание чл.253 ГПК определение от 11.05.2018 г., с което като трето лице - помагач на ответника „М. Комерс“ ЕООД е конституирано дружество „Хик-91-П. с-ие“ СД, като без уважение е оставено искането на И.П. С. и И. Л. С. за конституиране „Хик-91-П. с-ие“ СД, ЕИК: 825010394 като трето лице - помагач на страната на ответника „М. Комерс“ ЕООД.

Присъдени са разноски, като „ИСМА“ ЕООД, ЕИК: 121327675 и „М. КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК:175277838 са осъдени да заплатят солидарно на И.П. С. на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 51184,18 лева - разноски по делото. По компенсация И.П. С. и И. Л. С. са осъдени да заплатят солидарно на „ИСМА“ ЕООД, ЕИК: 121327675 на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 600 лева - разноски.

С Определение от 29.03.2021г., постановено от СГС, ГО, 11 с-в, по гр. д. № 16212/2013 г. на СГС, е оставено без уважение искането на И.П. С. и И. Л. С. за изменение на решението в частта за разноските.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника по делото.

В срока по чл.263 ал.2 ГПК в срока за отговор е депозирана насрещна въззивна жалба от ищците по делото.

В срока по чл.248 ал.3 ГПК е депозирана частна жалба от ищците срещу определението по чл.248 ГПК.

Жалбоподателите-ищци И.П. С. и И. Л. С. оспорват решението в частта, в която са отхвърлени предявените искове за обявяване за нищожен на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 3/12.11.2013г. на нотариус М. Г. на следните основания: поради липса на съгласие на основание чл. 26, ал.2, пр. второ ЗЗД, тъй като решението на едноличния собственик на капитала и упълномощителната сделка за сключване на договора са извършени от лице, което не е било съдружник в дружеството, респ. негов управител към момента на сделката; поради противоречието с добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр.4 ЗЗД, поради липса на еквивалентност в престациите. За да 2 отхвърли този иск СГС се е мотивирал, че към датата на сключване на процесния договор на 12.11.2013г. в Търговския регистър като управител на ИСМА ЕООД е вписан Н. И. Р., а приключилото производство по т.д. № 360/2013г. на ОС - Пловдив с решение от 16.10.2013г., с което е признато за несъществуващо вписването на Н. Р. за управител на ИСМА ЕООД има действие за третите лица, каквито са ищците и купувачът по процесната сделка, едва от отразяването му в Търговския регистър на 20.01.2014г. По тези съображения е прието, че с подписаното на 30.10.2013г. пълномощно от Н. Р. като управител на ИСМА ЕООД в полза на Г. К. е извършено валидно упълномощаване. Считат, че гр.д. № 360/2013г. на ОС - Пловдив е образувано по предявен иск по чл.29 ЗТР именно от Г. К. като ищец срещу Н. Р.. Решението, по делото, с което е уважен предявеният иск, е постановено на 16.10.2013г. и е влязло в сила на същия ден, тъй като е неприсъствено. Именно Г. К. на 23.10.2013г. е заявил за вписване съдебното решение в Търговския регистър следователно най - късно на тази дата той е узнал за постановеното решение. Установените в това производство обстоятелства обвързват Г. К. от влизане в сила на съдебното решение.

"Заличаването на вписването прекратява занапред действието на вписването".

Следователно, до заличаването на вписването в ТР, вписаните обстоятелства имат действие по отношение на третите лица, сключили сделки с дружеството и вътрешните отношения между съдружниците не са им противопоставими. Съгласно чл.10, ал.1 ЗТР /ЗТРРЮЛНЦ от 01.01.2018 г. / обаче, само трети добросъвестни лица могат да се позоват на вписването, дори ако вписаното обстоятелство не съществува. В случай че се установи, че третото лице е недобросъвестно, то не може да се ползва от защитата на горецитираните две правни норми.

По смисъла на тези разпоредби ищците не са добросъвестни лица, тъй като именно по тяхно искане е постановено Определение по т.д. № 797/2013г. на ОС - Пловдив, с което се спира заявеното за вписване обстоятелството по постановеното решение по гр.д. № 360/2013г. на ОС - Пловдив. Това Определение е публикувано и по партидата на дружеството в Търговския регистър на 25.10.2013г. Посочената дата е преди 30.10.2013г., когато е подписано пълномощното, и преди 12.11.2013г., когато е изповядана процесната сделка.

По този начин се оборва презумпцията, че двете ищци са добросъвестни, следователно те могат да се позоват на обстоятелството, а именно че Н. Р. няма право да прави каквито и да е волеизявления от името на ИСМА ЕООД, считано от 16.10.2013г. занапред . От друга страна твърдят, че след като сделката е сключена чрез лицето Г. К. с ясното съзнание, че Н.

Р. не е нито едноличен собственик на капитала, нито законен представител на ИСМА ЕООД, нито пълномощник на дружеството и няма право да прави волеизявления от негово име, няма как да се приеме, че е налице валидно изразена воля от името на това дружество за извършване на покупко- продажбата. Твърдят, че не е налице валидно учредена представителна власт по отношение на лицето Г. К., което е посочено като пълномощник на ИСМА ЕООД в н.а., следователно и процесният договор се явява нищожен, поради липса на съгласие от страна на ИСМА ЕООД, което да е изразено от неговия законен представител или пълномощник с валидно учредена представителна власт.

На второ място посочват, че правилно съдът е приел, че е налице значителна разлика 3 между действителната пазарна цена на имотите и заплатената такава, която е по - ниска дори от данъчната им оценка. Имотите са продадени за 1 050 528 лв. В допълнителното заключение вещото лице посочва, че общата стойностга на сграда *** към датата на сделката е 716 500 лв. Това означава, че ако се вземе предвид тази стойност на сградата, събрана със стойността на сградата с идентификатор *** от вещото лице в размер на 1 167 700 лв. отново се установява, че двата имота са продадени почти два пъти под пазарната им стойност. Стойността на двата имота общо е в размер на 1 884 200 лв, или с 883 672 лв. повече от цената по сделката. Макар цената да е заплатена формално, тя не е използвана от ИСМА ЕООД, а веднага непосредствено след сделката е прехвърлена в полза на лицето Г. К..

На трето място считат, че процесната сделка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като продавачът ИСМА ЕООД, /ако се приеме, че е изразил валидна воля за сделката/, е предпочел удовлетворяване на собствения си и на трети лица интерес, а не този на съществуващите към този момент кредитори на дружеството с вписани възбрани и запори върху имуществото на дружеството. Към 12.11.2013г. двете ищци - И.П. С. и И. Л. С. са били кредитори на дружеството ИСМА ЕООД за стойността на дружествения дял на техния общ наследодател П. С. в това дружество, като за вземанията си същите са предявили иск по чл.125 ТЗ, наложили са запор на всички банкови сметки на дружеството и възбрана върху един от продадените с процесния н.а. имоти. Въпреки това и конкретно въпреки наложените запори, Г. К. е открил нова банкова сметка на дружеството, която не се обхваща от запора, по която е преведена продажната цена за имота, и след това се е разпоредил с получената по нея цена в своя полза, без да е доказано да е налице основание за това. По този начин се е стигнало до увреждане на ищците като кредитори и е предпочетен интереса на продавача, съответно на Г. К.. Обстоятелство, което доказва, че сделката противоречи на добрите нрави и на практика с нея се преследва цел различна от типичната за прехвърлителните сделки, са събитията, случили се след като М. Комерс ЕООД е придобило имотите. От тези събития се установява, че целта на дружеството не е била да ползва този имот като негов собственик, а максимално да се затрудни удовлетворяването на кредиторите на ИСМА ЕООД и да се стигне до несправедливо обогатяване на трети лица, както следва :

На 27.08.2014г. с вх. № 43143/27.08.2014г. в имотния регистър е вписана покупко продажба на същия недвижим имот, с която „М. Комерс“ ЕООД прехвърля на „Моникс Имоти 14“ ЕООД горепосочените недвижими имоти с идентификатор *** и идентификатор ***. На същата дата с вписване с вх.№ 43261/28.08.2014г. в Имотния регистър към Агенция по вписванията е вписана законна ипотека с длъжник „Моникс Имоти 14“ ЕООД и кредитор „М. Комерс“ ЕООД върху имотите - предмет на сделката.

С Решение № 22/28.04.2017г. по т.д. № 23/2017г. на ОС - Хасково е открито производство по несъстоятелност за втория купувач „Моникс Имоти 14“ ЕООД, по искане на първия купувач „М. Комерс“ ЕООД, обосновало твърденията си за неплатежоспособност 4 на „Моникс Имоти 14“ ЕООД с факта, че по сключения договор за покупко - продажба на недвижими имоти на 27.08.2014г., е заплатена само част от продажната цена в размер на 400 000 лева, а остатъкът от 1 038 000 лева е следвало да бъде заплатен в срок от 60 месеца. В следствие на преговори между двете дружества размерът на задълженията бил определен на 813 000 лева, като „Моникс Имоти 14“ ЕООД се задължило да заплати и неустойка в размер на 300 000 лева. На падежа на това задължение, а именно на 24.01.2017г. „Моникс Имоти 14“ ЕООД не е заплатило задължението си от 813 000 лв., поради което дължало и договорената неустойка за забава от 300 000 лева. На 30.06.2017г. в Търговския регистър е публикуван списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Моникс Имоти 14'* ЕООД, в който списък е включено и вземането на втория ответник „М. Комерс“ ЕООД в общ размер на 1 323 366 лева. Вземането на дружеството е обезпечено със законна ипотека от 28.08.2014г., като е посочено, че същото ще се удовлетворява по реда на чл.722, ал.1 т.1 ТЗ. Списъкът на приетите вземания е одобрен от съда с определение от 29.06.2017г. по същото дело. С Обявление от 31.08.2017г. синдикът на „Моникс Имоти 14“ ЕООД е обявил за продажба описаните в обявлението недвижими имоти с обща начална цена за имотите, предмет на прехвърлителната сделка от 1494 000 лева. На 05.10.2017г. в служба по вписванията е вписано влязло в сила постановление за възлагане, от което е видно, че търгът е спечелен от дружеството „ХИК - П. и СИЕ“, поради което е направено искане за привличането им като трето лице - помагач. На 12.09.2017г. по партидата на дружеството в несъстоятелност в ТР е обявена сметка за разпределение на наличните сума в масата на несъстоятелността на „Моникс Имоти 14“ ЕООД. В полза на кредитора „М. Комерс“ ЕООД е разпределена сумата от 1 330 658,33 лева, с която са удовлетворени изцяло вземанията на този кредитор. В заключение посочват, че „М. Комерс“ ЕООД, придобил имотите от ИСМА ЕООД, не е запазил собствеността върху тях, а непосредствено след първата покупкопродажба, ги е препродал и то, без да получи цена за тях. Всичко това се е случило въпреки вписаните възбрана и ИМ в полза иа ишците, следователно са налице недобросъвестно извършени действия, които намаляват възможността им да се удовлетворят като кредитори на „ИСМА“ ЕООД, в случай, че процесната сделка бъде обявена за нищожна или за относително недействителна спрямо тях. Претендират разноски.

Разпечатката съдържа 28 от 119 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/70d17333-2524-4c49-b8a1-9b0309fd44cb