Решение № 276 от 12.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Варна, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно гражданско дело № 20263100500373 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава XXXIX ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 01594/02.02.2026 г. по описа на ЧСИ Дарина Сербезова – Славова, рег. № 893, район на действие – ВОС, подадена от И. Х. Х., ЕГН **********, срещу постановление за прекратяване на изпълнително дело № 20268930400002 от 14.01.2026 г., с което е било прекратено изпълнителното производство.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на акта, с който е прекратено изпълнителното дело. Посочва се, че разпоредбата на чл.

433, ал. 1, т. 1 ГПК изисква реално погасяване на задължението. Поддържа, че не е бил уведомен за извършения превод, като в резултат на това счита, че не е било налице основание за прекратяване на производството пред съдебния изпълнител. Излага, че изпълнителното производство е образувано поради неизпълнение от страна на длъжника, следователно намира, че в негова тежест следва да бъдат вменени разноските по изпълнението. Моли за отмяна на постановлението, с което е прекратено изпълнителното дело.

В писмено възражение длъжникът чрез процесуалния му представител е застъпил становище за неоснователност на жалбата. Излага подробна 1 хронология на обстоятелствата, предхождащи образуването на изпълнителното производство, както и след това. Посочва, че на взискателя е било известно, че длъжникът е заплатил процесната сума, дължима по изпълнителния лист. Поддържа, че взискателят е изпаднал в забава за получаване на дължимата сума поради неоказано съдействие. Счита, че е било налице основанието, предвидено в чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК и правилно е било прекратено изпълнителното дело. Моли така подадената жалба да бъде оставена без уважение, както и претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В писмени мотиви по обжалваните действия ЧСИ Дарина Сербезова – Славова намира жалбата за допустима, но неоснователна.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20268930400002 по описа на ЧСИ Дарина Сербезова – Славова е образувано по молба от 06.01.2026 г. на И. Х. Х. – взискател, въз основа на изпълнителен лист № 2381/09.12.2025 г., издаден по НЧХД № 5046/2024 г. по описа на ВРС, с който С. Р. И. е осъдена да заплати 1000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, сторени пред ВРС и 600 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, сторени пред ВОС.

От платежно нареждане, налично на л. 6 от изпълнителното дело, се установява, че взискателят е платил такси по ТТРЗЧСИ в размер на 43.45 евро.

По молба на взискателя е наложен запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки, открити в „Първа инвестиционна банка“ АД.

Едновременно с изпращане на запорното съобщение е изготвена и покана за доброволно изпълнение с изх. № 00345/13.01.2026 г. по описа на съдебния изпълнител, която е връчена лично на длъжника на същата дата.

От длъжника чрез процесуален представител е подадена молба с вх. № 00324/13.01.2026 г. по описа на съдебния изпълнител, с която е поискано прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. В молбата е посочено, че преди образуване на изпълнителното дело сумата е била заплатена на взискателя чрез „Изипей“ АД.

Към молбата е представена и разписка от 03.12.2025 г., издадена от „Изипей“ АД. В нея изрично е посочено, че е преведена сума в размер на 1600 2 лв. във връзка със заявена услуга „изпращане на пари в брой“. В разписката е отбелязано, че след седем дни от датата на превода, ако получателят на средствата не ги потърси, същите се връщат на наредителя.

Към молбата е приложен и договор за правна помощ от 13.01.2026 г., сключен между длъжника и адв. А., на стойност 1000 лв.

С молба с вх. № 00414/14.01.2026 г., подадена от процесуалния представител на длъжника, е поискано от съдебния изпълнител да вдигне наложения запор, както и да бъде прекратено изпълнителното производство, като е заявено, че длъжникът е заплатил дължимата от него сума. Приложен е писмен документ – платежно нареждане от 14.01.2026 г., съгласно който по сметка на съдебния изпълнител е преведена сума в размер на 861.52 евро (1684.99 лева).

На 14.01.2026 г. с постановление, предмет на обжалване в настоящото производство, съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното дело, тъй като е приел, че е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител и е депозирана в срок.

По същество е неоснователна поради следните съображения:

Действително в чл. 433, ал. 1 ГПК изчерпателно са изброени случаите, в които изпълнителното производство подлежи на прекратяване, като в т. 1 е предвидено, че производството се прекратява в случай, че длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска.

В настоящия случай сумата по изпълнителния лист е преведена, като е използвана услугата на „Изипей“ АД – „изпращане на пари в брой“. При паричните преводи извършването на превода /внасянето/ на сумата по сметка 3 на пощенската станция /или в случая на „Изипей“ АД / на името на взискателя няма погасителен ефект, за разлика от банковия превод, доколкото към този момент за взискателя не съществува правната възможност да се разпорежда с паричната сума. Тази възможност възниква само ако взискателят бъде уведомен /от момента на уведомяването/ от страна на пощенската станция за паричния превод и на второ място - съществува само до крайния момент, до който съгласно общите условия на дружеството, извършващо паричния превод, е възможно получаването на сумата, тъй като след този момент тя се връща по сметка на наредителя.

Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че в хипотезата, отнасяща се до паричните преводи, приложение намира изискването на чл. 433, ал. 1, т.

1 ГПК за представяне на доказателства, установяващи изплащането на сумата на получателя. В конкретния случай не само че не са представени доказателства за изплащане на сумата от „Изипей“ АД на кредитора, но липсват и такива, от които да е видно, че последният е бил уведомен за паричния превод. Поради изложените обстоятелства съдът приема, че не е настъпило твърдяното от длъжника погасяване на вземането преди датата на образуване на изпълнителното производство.

Въпреки това, от гореизложената фактическа обстановка категорично се установи, че длъжникът е превел по сметка на съдебния изпълнител сума в размер на 861.52 евро. Тази сума е равна на сбора от дължимата от него сума по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство – 818.07 евро, както и заплатената от взискателя сума в размер на 43.45 евро, дължима на основание ТТРЗЧСИ.

С оглед изложеното, съдът намира, че частният съдебен изпълнител правилно е прекратил изпълнителното дело, тъй като на взискателя са заплатени всички суми, които му се следват. Дали сумата е фактически разпоредена от ЧСИ към взискателя е ирелевантно, доколкото погасителният ефект на плащането, извършено по сметка на ЧСИ, настъпва в момента на заверяване на специалната му банкова сметка с платената сума.

По отношение на искането, направено с възражението, подадено от процесуалния представител на длъжника, за заплащане на сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение, съдът намира, че същото е неоснователно.

4

Разноски не се следват на длъжника поради това, че същите не са сторени във връзка с производството пред ВОС. Видно от изложената фактическа обстановка, установи се, че договорът за правна защита и съдействие е сключен във връзка с процесуално представителство по изпълнителното дело и с оглед искането на длъжника производството да бъде прекратено, а наложените обезпечителни мерки – вдигнати.

Горното налага подадената от длъжника жалба да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 01594/02.02.2026 г. по описа на ЧСИ Дарина Сербезова – Славова, рег. № 893, район на действие – ВОС, подадена от И. Х. Х., ЕГН ********** – взискател по изпълнително дело № 20268930400002, срещу постановление на ЧСИ от 14.01.2026 г., с което е било прекратено изпълнителното производство.

Решението не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5