Решение № 96 от 30.11.2021, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. В., 29.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

В. Й. М.

Г.П. Й. при участието на секретаря В. В. У. като разгледа докладваното от С. Ж. С. Въззивно гражданско дело № 20211300500388 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 27.07.2021г. по гр.д.№366/2021г. по описа на Районен съд-В., ВРС ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ, със седалище гр.С., бул.В.№* да заплати на Г. Б. Г. с адрес гр. В., бул.” П. ”, бл.*, ап.* с ЕГН ********** сумата от 8 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от незаконно привличане като обвиняем за извършване на престъпление по чл.326, ал.1 НК, по което обвинение е оправдан с решение №213/29.07.2020г. по АНД 458/2020г. ВРС, потвърдено с решение №1/15.02.2021г. по В АНД 173/2020г. по описа на ОС В., ведно със законната лихва, считано от 26.02.2021г до окончателното издължаване, като иска до пълния претендиран размер над присъдената сума до сумата от 11 000.00 лева - отхвърля .

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ с адрес гр. С., бул.В. №* да заплати на Г. Б. Г. с адрес гр. В., бул.” П. ”, бл.*, ап.157 с ЕГН ********** сумата от 1 290.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди от незаконно привличане като обвиняем за извършване на престъпление по чл.326, ал.1 НК, по което обвинение е оправдан с решение №213/29.07.2020г. по АНД 458/2020г. ВРС, потвърдено с решение № 1/15.02.2021 г. по ВАНД 173/2020г. по описа на ОС В., ведно със законната лихва, считано от 26.02.2021г до окончателното издължаване, както и разноски по делото в размер от 8.00 лева ДТ.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ с адрес гр. С., бул.В. №* да заплати на адвокат К.Д.

1

Д. - АК С. адвокатско възнаграждение в размер 794.50 лева.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата на РБ, чрез ИИ Прокурор в Районна прокуратура - В., гр. В., ул. „Д.“ № *, с която обжалва първоинстанционното решение в осъдителната му част.

Моли да бъде отменено решението в ожалваната му част и да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение.

Поддържа се, че приетата за установена ВРС фактическа обстановка и изградените въз основа на нея правни изводи са неправилни и неточни, което от своя страна води до постановяване на неправилно и незаконосъобразно решение.

Излага се, че по делото липсват доказателства за претърпени неимуществени и имуществени вреди от ищеца, във връзка с привличането му като обвиняем за извършено престъпление по чл. 326, ал. 1 от НК, по което обвинение е бил оправдан, поради което предявените искове били неоснователни и недоказани.

Поддържа се, че наказателното производство е протекло в разумни срокове . Излага се, че по делото няма доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца за негативни последици в психически аспект - депресия, стрес, унижение, страх за бъдещето, емоционално и психическо напрежение, загуба на доверие в институциите, погазени граждански права, достойнство и добро име, както и доказателства, които да установяват, че те са пряк резултат от воденото срещу ищеца дело. По делото липсват доказателства в насока, че наказателното производство е повлияло на общественото мнение спрямо ищеца, за укоряващи телефонни обаждания и пр.

Твърди се, че по същото време срещу въззиваемия/ищеца се е водело и друго наказателно производство п о НОХД № 258/2020 г. по описа на ВРС , като от мотивите на обжалваното решение не било ясно как съдът е ценил това обстоятелство при определяне на размера на обезщетението.

Излага се, че претенцията за неимуществени вреди е силно завишена и не е в съответствие с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика по аналогични случаи.

Поддържа се, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен и недоказан. По делото въззиваемият/ищецът не доказал твърдяните неимуществени вреди и техния размер, твърдяните негативни последици в психически аспект, като в тази насока по делото не са ангажирани доказателства. Счита, че по делото не е доказано наличието на пряка причинно следствена връзка между психическото състояние на ищеца и воденото дело.

Счита, че следва да се преценят изложените пред съда показания на разпитаните свидетели, като близки на ищеца, по отношение на „негативни последици“ в психически аспект, като характеропатия на самия ищец, а не като резултат на воденото дело.

2

Счита, че и иска за заплащане на законна лихва на основание чл. 86 от ЗЗД, както акцесорен, се явява неоснователен и недоказан.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата Г. Б. Г.. В съдебно заседание оспорва жалбата. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.Прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуеалния представител за настоящата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред РС-В. е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ от Г. Б. Г. против Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение в размер на 11000лв. за причинени неимуществени вреди и 1290лева обезщетение за имуществени вреди вследствие повдигнато на ищеца обвинение в извършване на престъпление от общ характер и последващото оправдаване на ищеца по повдигнатото обвинение с влязла в сила на 15.02.2021г. решение №213/29.07.2020г. по АНД 458/2020г. ВРС.

В срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК ответникът Прокуратурата на РБ е оспорил исковете по основание и размер , включително, че не е налице причинноследствена връзка между процесното обвинение и твърдените вреди. Наведени са и възражения за липса на доказателства за твърдените вреди, както и за прекомерност на търсеното обезщетение.

С Постановление за образуване на бързо производство от 21.04.2020г. на Прокурор в РП В. срещу ищеца Г. Б. Г. е образувано такова за престъпление по чл.326, ал.1 НК. С Постановление от 24.04.2020г. ищецът е привлечен като обвиняем по БП № ЗМ-340/2020г. по описа на РУ В., за извършено престъпление по чл.326, ал.1 НК - За това, че на 20.04.2020г, в гр.В., обл.В., на страницата на Гражданско сдружение БОЕЦ в социалната мрежа „Facebook“, предавал заблуждаващи знаци за тревога под формата на подвеждаща информация, за това, че има инструкция от „Националния оперативен щаб“ да не се тестват медиците от МБАЛ“СП“, гр.В. и контактните с доказано заразени с короновирус, което ще 3 доведе до взрив на заразата във В. Взета му е мярка за неотклонение парична гаранция в размер 2000.00 лева. Постановлението е предявено на същия на 28.04.2020г. С Постановление за внасяне в съда на предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а НК от 13.05.2020г. РП-В. внесла предложението до съда, по което било образувано АНД 458/2020г. с мярка за неотклонение парична гаранция в размер 300.00 лева- невнесена, впоследствие отменена от ВРС с определение в съдебно заседание на 29.07.2020г. С решение №213/29.07.2020г. ВРС признал ищеца за невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение. Срещу решението на ВРС е подаден протест от РП-В., за което е образувано въззивно производство по ВНАД №173/2020г. по описа на ОС-В. Решението на ВРС е потвърдено от ОС-В. с Решение №1/15.02.2021г. по ВАНД 173/2020г. по описа на ОС В., което е окончателно.

От приложеното по делото свидетелство за съдимост за ищеце /л.57 от ВРС/ е видно, че същият не е осъждан.

От претата по делото и неоспорена от ищеца Служебна бележка изх.

№00805/17.06.2021г. на РП-В. е видно и същата удостоверява, че ищецът - Г. Б. Г. с Постановление от 08.07.2019г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.325, ал.1 от НК и чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.130, ал.2 от НК и му е взета мярка за неотклонение „Подписка“ по прокурорска преписка №1537/2019г., досъдебно производство №527/2019г. на РУ-В. С обвинителен акт от 04.03.2020г. Г. е предаден на РС-В. Образувано е НОХД№258/2020г на РС-В. С присъда №181/27.04.2021г. по НОХД №258/2020г. на ВРС Г.

Б. Г. е осъден по повдигнатото му обвинение. Присъдата не е влязла в сила, към датата на издаване на слежебната бележка.

Видно от показанията на разпитания в производството свидетел Г.а- съпруга на ищеца, ищецът бил притеснен, терзаел се, че е третиран като криминален престъпник, лъжец, психическото и физическото му състояние се влошило, открили му диабет. Ищецът бил гневен,че вместо да да разследват и да опазват населението, му е повдигнато на него обвинение, във връзка с което е следвало да му бъде направена и криминална регистрация.

Взели заем, за да платят на адвокат, тъй като всички спестени пари отишли за операцията по трансплантация на свидетелката, която е с диагноза хронична бъбречна недостатъчност.

Обвинението станало достояние на широката общественост, обаждали се хора и му казвали по телефона“ Умри и ти, и семейството ти, щом не вярваш в Ковид“. Всички тези чувства и емоции продължава да изпитва и до момента .

Свидетелят И. сочи, че ищецът разбрал за обвинението от „Свободна Европа“, прочел за лице с инициали Г.Г., свидетелят написал пост във Фейсбук, че това може да е само Г., ищецът отишъл в Прокуратурата, отказали му информация, след това разбрал от призовкар.

Много му било обидно да дава отпечатъци за криминална регистрация, за това ,че го третират като престъпник, че се петни името му и това на организацията „БОЕЦ“, на която са основатели, заедно със свидетеля Г.. Чувствал се афектиран, приемал го като голяма 4 несправедливост, дори като поръчка срещу него и БОЕЦ, заради дейността на организацията.След като се разболял от Ковид в социалните мрежи го обвинявали ,че горил маски, че не взимал мерки. Не е чул лъжа, изречена от ищеца за времето на осемгодишното им познанство, ищецът окуражавал и членовете на БОЕЦ да говорят истината, ползвал се в гражданското общество като стожер против корупцията, чуждестранни медии се свързвали с него за интервюта - Франс прес, Дойче веле, Ройтерс, Франкфуртер Алге Майне цайтунг.

Георги и сдружението имат преди 3 години признание за гражданска организация на годината от „Правосъдие за всеки“, ищецът е канен за участия в международни антикорупционни конференции и лично от М.М.. Сочи, че не смее да твърди, че е първият, който е разпространил във Фейсбук информацията, която прочел във Свободна Европа за гражданнин с инициали Г.Г., срещу когото е повдигнато обвинение. Ищецът не е търсил медийна изява, медиите го търсят, след като има обществен отзвук.

От приетите по делото доказателства АНД 458/2020г на ВРС и ВАНД 173/2020г.на ВОС, се установява, че ищецът е извършил следните разходи за адвокатска защита:По досъдебно производство – БП№ЗМ-340/2020г на РУ-В. не се установява да е извършил разходи, на л.49 е приложен Договор за правна защита и съдействие с адв.Д.Г. и ищеца по който няма договорено възнаграждение, а с адв.К.Д. няма приложен по ДП договор за правна защита. По АНД 458/2020г. ВРС, няма приложени договори за правна защита и съдействие с процесуалния представител адв. К.Д.Д., а единствено пълномощно на стр.11 от делото. По ВАНД 173/2020г. по описа на ОС В. се установява, че ищецът е извършил общо разходи в размер на 620лв. Ищецът е заплатил по приложения към делото на л.81 договор за правна защита и съдействие от 25.11.2020г. сумаата 400лв.адвокатско възнаграждение, заплатено в брой, като е договорено и заплащане на разходи за транспорт и нощувки на адвоката-40лв.нощувка и 40лв. за автобусен транспорт, като същите са доказани с приложени по делото доказателства-автобусни билети и фискални бонове. По договор за правна защита и съдействие от 13.01.2021г. приложен по делото/л.84/ е заплатил в брой сумата 120лв.адвокатско възнаграждение на адв.К.Д. за процесуално представителство по делото и разходи 20лв.за транспорт по приложения автобусен билет.