Определение № 390 от 15.07.2026, Районен съд - Свиленград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 390 гр. Свиленград, 15.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20265620100245 по описа за 2026 година

Производството е образувано е по молба от З. С. П., с ЕГН: **********, и Г. Т. П., с ЕГН: **********, двамата с адрес: *************, с която се иска от съда спешно съдействие и защита, поради извършено спрямо тях домашно насилие от страна на Б. Г. Н., с ЕГН: **********, с адрес: ****************, чрез прилагане на мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН.

В молбата се описва фактическа обстановка, разкриваща извършено от ответника спрямо молителите, на 10.07.2026 година пред дома им в гр.

Свиленград, психическо и емоционално насилие, изразяващо се обиди.

Посочва се в молбата, че това не бил изолиран случай в отношенията между страните, като ответникът през годините многократно тормозил молителите, поради което и бил задържан от полицията по техни сигнали. Причината за тези влошени отношения между страните била, че молителите не допускали до дома си ответника, който бил приятел и съжител на дъщеря им, с която поддържали връзка от 20 години. Макар молителите да живеели отделно от ответника и дъщеря им, не искали да го допускат в къщата си, когато тя пребивава при тях, защото той са държал грубо, обиждал ги, кълнял ги и искал да умрат по-бързо.

В резултат на изложеното, молителите изпитвали силен страх от ответника по молбата за живота и здравето си. Затова, молят съда да им издаде заповед за незабавна съдебна защита, както и заповед за защита, с която да определи мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН срещу ответника за предвидения в закона максимален срок от осемнадесет месеца.

Съдът, след като съобрази изложените в молбата твърдения и извърши служебна проверка относно допустимостта на молбата, намери същата за недопустима, по следните съображения:

В чл.3 от Закона за защита от домашното насилие са посочени няколко групи лица, които могат да се възползват от защита по реда по този закон:

1 това са пострадали, които се намират в определена връзка с извършителите на насилието. Тогава, когато лицата не се намират в никоя от посочените в чл.3 от ЗЗДН връзки, молбата е недопустима.

В случая, молбата се основава на твърдението, че ответникът бил във фактическо съпружеско съжителство с дъщерята на молителите. Тази връзка между страните не попада в нито една от хипотезите по чл.3 от ЗЗДН. Ето защо, молителите не са легитимирани да търсят лична защита срещу ответника по реда на този закон.

Предвид изложеното, молбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати.

Водим от горното и на основание чл.130 от ГПК, Съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима, подадената от З. С.

П., с ЕГН: **********, и Г. Т. П., с ЕГН: **********, двамата с адрес:

*************, срещу Б. Г. Н., с ЕГН: **********, с адрес:

****************, молба за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в 1седмичен срок от съобщаването му на молителите.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________ 2