Акт от 30.11.2017, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 4202 30.11.2017 година град Пловдив

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на десети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА при участието на секретаря

Малина Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6529 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* против К.Х.А., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл.11, т.7, т.11, чл. 33 ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 22.06.2015 г., между ответника и трето лице – кредитор „Изи Асет Мениджмънт” АД бил сключен договор за паричен заем № 2331503, при общи условия и спазване на ЗПК, въз основа на който дружеството предоставило заем в размер на 300 лева.

Ответникът се задължил да върне същия ведно с добавка, представляваща печалба за кредитора в размер на 15,24 лева, на 12 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на по 26,27 лева, с падеж 15.09.2015 г. Заемателят не извършил плащания. Поради липса на изпълнение в срок, била начислена и лихва за забава в размер на 46,91 лева за периода 01.07.2015 г. – 01.03.2017 г.

Предвид изложеното, ответникът дължал следните суми по договора: 300 лева – непогасена главница, 15,24 лева – договорна лихва за периода 30.06.2015 г. –15.09.2015 г. и 46,91 лева – обезщетение за забава за периода 01.07.2015 г. – 01.03.2017 г.

Твърди се, че на 01.01.2016 г. било подписано приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „АСВ” ООД /чийто правоприемник е ищецът/, по силата на който последният като цесионер придобил вземанията срещу ответника, произтичащи от горепосочения договор, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и с всички лихви.

Длъжникът бил уведомен за цесията с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне. Алтернативно следвало да се счита за с получаване на уведомлението към исковата молба. Поради липсата на погасяване, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1967/08.03.2017 г., издадена по ч.гр.д.№ 2805/2017 г. по описа на ПРС, I бр.с. за всички упоменати по-горе суми, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът подал възражение за недължимост, в резултат на което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. С оглед изложеното, се моли предявените претенции да бъдат уважени в цялост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 01.03.2017 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноските в заповедното и в настоящото производство. Релевира се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, чрез назначения му процесуален представител. Навеждат се подробни доводи за неоснователност на исковите претенции, като същите се оспорват и по размер.

Признава се сключването на договора и получаването на паричната сума. Възразява се, че твърдяната цесия не е надлежно съобщена от първоначалния кредитор, съотв. – не може да произведе действие и не легитимира ищеца като титуляр на вземания. Цитира се съд. практика. Евентуални уговорки, които изключвали изискването на закона за писмено уведомяване на кредитополучателя за прехвърляне на вземанията, били недействителни – като противоречащи на чл. 26 ЗЗД, вр. със ЗПК, Директива

93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. и Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11.05.2005 г., т.к. се явявали в ущърб на потребителя.

Претенциите били неоснователни и поради незачитане от страна на небанковата институция на задължения, произтичащи пряко от правото на ЕС. Не била извършена проверка на кредитоспособността на заемателя. Същият бил по – слаба страна в правоотношението и бил принуден да върне сума, която значително надхвърляла месечния му доход /пенсия за инвалидност, която към момента покривала разходите за престой в Д. за с.х. в с. Г., общ. П./. Договорът за заем бил сключен изцяло в противоречие с националните норми на ЗПК и ЗЗП, в т.ч. на правото на ЕС, което било пряко приложимо. Не били спазени стандартите относно изискването за липса на неравноправни клаузи в потребителските договори и нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители, заложените в посочените Директиви и Директива 2008/48/ЕО на ЕП и Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити. В последната били изведени задължения за - достатъчна информираност на кредитополучателя, предоставяне на преддоговорна информация за стойността на контракта, която да спомогне вземането на решение дали да се сключи такъв или не, и др. Позовава се на практика на съда на ЕС. В случая тези задължения не били изпълнени – липсвало подробно и достатъчно разбираемо за конкретния потребител обяснение на параметрите на заемното отношение. Клаузите на договора и самият той накърнявали интересите на ответника, като създали неравноправност между правата и задълженията на страните, натоварвайки го с прекомерна и невъзможна за изпълнение имуществена тежест. Ответникът бил лице с трайни увреждания на зрението и слуха, при което възможността му за подробно и достатъчно адекватно възприемане текста и значението на документите, била значително ограничена и затруднена.

Тези особености не били съобразени от страна на кредитора.

Било налице и недобросъвестно поведение от страна на небанковата институция, водещо до злоупотреба с положението на потребителя, като икономически по-слабата страна в правоотношението. Клаузите на договора за заем били напълно неясно формулирани, при което коректното им разбиране от лице без специални знания в сферата на финансирането, било невъзможно. Ответникът бил лишен от възможността да прецени реалната имуществена тежест, която поел. Изисквало се връщане на сума, която значително надхвърляла финансовите му възможности и равняваща се приблизително на двойния размер на месечните му доходи към 2015 г. Налице била нелоялна търговска практика. Поради изложеното се моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 2805/2017 г. по описа на ПРС, I бр.с., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

С влязло в законна сила Определение № 5725/13.06.2017 г. производството по делото е прекратено в частта по предявените установителни искове по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, за дължимост на суми от 45 лева – такса разходи и 89,16 лева – неустойка, при което такива претенции не са предмет на разглеждане в процеса.

По същество:

От приетия по делото договор за паричен заем № ….. /л. 4/, сключен на 22.06.2015 г. между ответника и „Изи Асет Мениджмънт” АД, се установява наличието на съглашение за предоставяне на парична сума в размер на 300 лева. Договорът за заем е реален /чл.240 ЗЗД/, счита се сключен от момента на предаването й. В случая - получаването на сумата се установява по несъмнен начин от отразеното в чл.3, ал. 2 от договора /имащ характер на разписка/.

По делото се доказва наличието на облигационно правоотношение между ответника и първоначалния кредитор. Последният е изправна страна в правоотношението, предвид предоставяне на уговорената парична сума. Съобразно становищата на страните и на основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, обстоятелствата относно сключването на договора, предаването на заема и липсата на погасяване, са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 8513/13.09.2017 г. – л.77-78/.

В договора за заем е уговорено връщане на обща сума в размер на 315,24 лева в срок от 12 седмици. Фиксираният годишен лихвен процент е 40,00 %, годишният процент на разходите - 47,93 %. Липсва уговорка относно размер на месечни вноски и падеж за погасяването им, като според чл. 2, т.2 от договора, същите са упоменати в погасителен план, какъвто по делото не е представен.

Заемателят е заявил, че е получил общите условия, които са приложени като доказателство по делото. В чл. 34 от тях е прието, че всички писма, покани, съобщения или други документи между страните ще се считат за узнати от другата страна, ако бъдат доставени на адресите за кореспонденция, изпратени по факс или email адрес, посочени от заемателя в предложение за сключване на договор за паричен заем, а за заемодателя в договора за паричен заем. В ал. 3 е предвидено, че при неизпълнение на задължението за уведомяване при промяна на адрес, изпратените на последния известен адрес за кореспонденция съобщения ще се считат за валидно връчени след изтичането на три дни от тяхното изпращане.

На 16.11.2010 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „АСВ” ООД /чийто правоприемник е ищецът/ е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/.

В договора е уговорено , че продавачът ще прехвърли на купувача вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания, ще се индивидуализират в Приложение № 1, което ще бъде неразделна част, считано от датата на неговото съставяне. Приложението ще бъде съставено във вид на електронен документ по смисъла на чл. 3, ал.1 ЗЕДЕП. Страните изразяват воля да прехвърлят нови вземания при спазване условията на договора на месечна база.

Следващите вземания се индивидуализират от страните по ново Приложение №1 със съответната дата, като с неговото съставяне, изпращане и потвърждаване /съобразно правилата на т. 4.3. и следващите, то става неразделна част от договора/.

Уговорено е за целите на рамковия договор всяко поредно Приложение 1 да има силата и значението на допълнително споразумение към него, изменящо го съответно. В т.2.2. е договорено съдържанието на приложението по отношение на характеристиките на прехвърляните вземания. В т.4.3. е предвидено, че електронните документи по смисъла на договора са електронни изявления на лице за контакт, които са записани върху магнитен, оптичен или друг носител на информация, трансформирани в общоприет формат, гарантиращ невъзможността от тяхното последващо манипулиране от някоя от страните и изпратени посредством система за обмен на електронни съобщения.

В т.4.5. е посочено, че страната адресат на електронния документ потвърждава получаването на документа чрез лицето си за контакт. Потвърждаването се извършва в разумен срок – 3 работни дни след постъпването в електронната съобщителна система на адресата. Потвърждаването на получаването има освен значението по чл. 8, ал.1 ЗЕДЕП и значение на постигнато съгласие, което поражда прехвърлителния ефект досежно собствеността върху вземанията, респективно потвърждава получаването на документите за дълга, съобразно посоченото в Приложение № 2. Според т.4.7, след датата на прехвърляне на вземанията, купувачът придобива всички права върху тях, а купувачът има право да получава плащания, извършени от длъжниците и/или поръчителите след датата на прехвърляне, включително постъпили в резултат на предприето принудително изпълнение. Съгласно т.4.9, продавачът се е задължил да изпрати писмени уведомления до длъжниците за сключения договор за цесия в рамките на един календарен месец, считано от потвърждаване на съответното Приложение № 1 от Купувача.

С Потвърждение за сключена цесия, издадено на основание чл. 4.8. от рамковия договор, прието като доказателство по делото, продавачът – цедент е потвърдил, че кредит, описан под № …. в Приложение № 1 от 01.01.2016 към договора за цесия от 16.11.2010 г. с длъжник – ответникът в качеството му на кредитополучател по договор за паричен заем, е цедиран от продавача на ищцовото дружество.