Определение № 1544 от 08.11.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 369/2023
- Вид
- Определение № 1544
- Подписан
- 08.11.2023
- Състав
- Тони Кръстев
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1544 гр. Варна, 08.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Тони Кръстев като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20233100900369 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 16165/28.06.2023 г. от Л. Ц. Р., ЕГН: **********, А. Ц. К., ЕГН: **********, С. Ц. К., ЕГН: **********, Ю. Ц. К., ЕГН:
**********, живущи в гр. Варна, ул. "Светослав Минков" № 30А, К. Ц. М., ЕГН:
**********, и К. Г. М., ЕГН: **********, живущи в гр. Варна, ул. "Боян Илиев" № 15А, чрез процесуален представител адв. В. Н., с която са предявени субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.
С определение № 1044/21.07.2023 г. ищците са освободени от внасяне на държавна такса и разноски по настоящото дело като преценката на съда е извършена към момента на постановяване на определението на база представените декларации по чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Същевременно, видно от изложеното в молба вх. № 18649/26.07.2023 г. и приложеното към същата банково извлечение, ищците А. Ц. К., С. Ц. К., Ю. Ц. К., К. Ц. М. и К. Г. М. в периода от 3.07. до 20.07.2023 г. са получили застрахователни обезщетения в размер на по 60 000 лева всеки. Съответно е намален размера на исковите претенции на посочените ищци от 200 000 на 140 000 лева за всеки от тях. Получаването на обезщетенията е потвърдено и в допълнителна искова молба вх. № 24319/09.10.2023 г.
Съобразно намаления размер на исковите претенции, дължимите от ищците държавни такси са от посочените ищци са в размер на 5 600 за всеки от тях.
С разпореждания от 10.10.2023 г. и 23.10.2023 г. на ищците А. Ц. К., С. Ц. К., Ю. Ц.
К., К. Ц. М. и К. Г. М. е указано да внесат държавна такса поради промяна в декларираните от тях обстоятелства.
В предоставения допълнителен едноседмичен срок, който е изтекъл на 07.11.2023 г., не са изпълнени дадените указания.
С молби от 20.10.2023 г. и 07.11.2023 г. процесуалният представител на посочените ищци заявява, че същите продължават да са материално затруднени.
1
По отношение на ищците ищците А. Ц. К., С. Ц. К., Ю. Ц. К., е изтъкнато обстоятелството, че са малолетни и се издържат от доходите на своята майка Л. Ц. Р., както и че не притежават собствено жилище.
По отношение на ищците К. Ц. М. и К. Г. М. се изтъква, че същите са вложили получените обезщетения в процедури по узаконяване на къща, които изисквали огромни средства. Доказателства не се сочат.
Съдът, като съобрази, че получените от всеки един от посочените ищци обезщетения са над 119 пъти по-големи от линията на бедност, която е 504 лева, и се равняват на 76,92 минимални работни заплати по 780 лева, т.е. минимални работни заплати за период от шест години и четири месеца, както и на 30,66 средни работни заплати за страната в размер на 1957 лв. съгласно данните на НСИ за второто тримесечие на 2023 г., намира, че е отпаднала хипотезата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, а именно лицата да нямат достатъчно средства да заплатят таксите и разноските по делото.
Без значение е, дали средствата са получени еднократно или представляват регулярен доход, както и дали страната е решила да насочи притежаваните от нея средства за задоволяване на други свои потребности.
Съдът взема предвид обстоятелството, че трима от ищците са непълнолетни, но възрастта сама по себе си не е основание за освобождаване от такси и разноски, ако страната има достатъчно средства да ги заплати.
Дори след заплащане на дължимата държавна такса всеки от ищците, в т.ч. малолетните деца, би разполагал със средства за издръжка от получените обезщетения в размер на минималната работна заплата за период от 5 години и 8 месеца и средна работна заплата за период от 2 години и 3 месеца без да се вземат предвид получаваните към момента други доходи и издръжка, които действително са недостатъчни.
Съобразно изложеното, исковата молба на посочените ищци подлежи на връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 16165/28.06.2023 г., подадена от А. Ц. К., С. Ц. К., Ю.
Ц. К., К. Ц. М. и К. Г. М. поради неизпълнение на указанията, дадени с разпореждания от №№ 5215/10.10.2023 г. и 5428/23.10.2023 г., и ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на ищците А. Ц. К., С. Ц. К., Ю. Ц. К., К. Ц. М. и К. Г. М..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
СЛЕД стабилизиране на настоящото определение делото да се докладва за продължаване на съдопроизводствените действия.
2
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3