Решение № 187 от 17.12.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Ямбол, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петранка П. Кирова при участието на секретаря В. Г. Г. като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Административно наказателно дело № 20242330200672 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е във фаза след отмяна на Решение № ***по АНД № *** по описа на РС - Сливен. С отменителното Решение № ***по КАНД №***. Сливенският административен съд е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, като е приел, че съдебният акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка. Последвал отвод на съдиите от СлРС, след което с Определение № ***по ЧНД № ***. на ВКС на РБ делото е изпратено за разглеждане на ЯРС.

Така, предмет на проверка в настоящото производство е законосъобразността на Наказателно постановление № 23-0804002366/19.05.2023 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на С. М.

С. от гр. Сливен са наложени административни наказания глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, и по силата на Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР е постановено отнемане на 12 контролни точки, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

1

Проверката е инициирана по жалба на наказаното лице, с която се иска НП да бъде отменено по съображения за допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неясно посочване датата на извършване на нарушението и непълно посочване на основанието за ангажиране на отговорността. По същество са наведени оплаквания, че жалбоподателят не е собственик и не е управлявал заснетия автомобил.

В с.з. жалбата се поддържа от редовно упълномощен адвокат, който пледира за отмяна на НП, като счита, че липсва основание за ангажиране отговорността на жалбоподателя и в хипотезата на чл.188 от ЗДвП.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

АНО, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. Депозирал е писмено становище по спора, в което излага доводи за неоснователност на жалбата. Оспореното НП намира за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Също претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Във връзка с преписка по клип № 8586/15.05.2022г., на 16.01.2023г. свидетелят Ж. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен, в присъствието на свидетеля И., съставил срещу жалбоподателя АУАН серия АД, с номер на бланката 170492 за това, че:

„На 15.05.2022г. в 17:04 часа в гр. Сливен, по бул. Ст. Стамболов, пред китайски магазин в кв. Дружба в посока бул. Г. Данчев, управлява лек автомобил Мерцедес Е 550, с рег. № ****. Собственост на Б.Ж.

Б.ЕГН********** от ***, който предоставя МПС на „*** от гр. Сливен, който с договор за наем го предоставя на „***“ ЕООД от *** с управител Ж. И. А.с ЕГН ********** Кам дата 14.04.2022г. водача С. С. е управлявал МПС със скорост 105 км/ч при ограничение 50 км/ч за населено място въведено с пътен знак Д11. Превишение 55 км/ч с приспаднат толеранс от 3 %.“.

В АУАН е посочено, че нарушението е установено и заснето с АТС TFR1-М № 638, монтирана в полицейски автомобил Опел Астра, и записано в клип № 8586, с точен час, дата и GPS координати, както и че информацията за водача е събрана чрез попълнени декларации по чл.188 от ЗДвП и договор за наем от 14.04.2022г.

2

Към преписката е приложена разпечатка от справка в Централна база КАТ от 15.05.2022г., видно от която заснетият лек автомобил е собственост на Б. Ж.Б. о**** Приложена е декларация от собственика от 06.07.2022г., в която същият посочил, че предоставил автомобила на „*** ЕООД – гр. **.

Управителят на „*** – гр. *** Ж.И. А. също попълнил декларация за предоставяне на информация по чл.188 от ЗДвП, в която посочил, че на 15.05.2022г. заснетият автомобил бил управляван от жалбоподателя.

На 11.01.2023г. на жалбоподателя била връчена покана за явяване в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Ямбол на 16.01.2023г. в 10:00 часа, като същият бил уведомен, че при неявяване на указаните време и място ще му бъде съставен АУАН в негово отсъствие.

Жалбоподателят не бил поканен да предостави информация във връзка с управлението на автомобила и по преписката липсва попълнена от него декларация по чл.188 от ЗДвП, както е процедирано с останалите лица.

Поради неявяване на указаните в поканата дата, място и час, на 16.01.2023г. св. Ж. съставил акта в негово отсъствие и в присъствието на свидетеля И..

Въз основа на така съставения АУАН, и при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, на 19.05.2023г. срещу жалбоподателя е издадено обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Ж. и И., както и от писмените доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право да обжалва.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Наказателното постановление подлежи на отмяна първо на процесуално основание, поради наличие на противоречиви обстоятелства, свързани със съставомерни обстоятелства на вмененото нарушение, каквото е датата на извършването му. От една страна е отразено, че нарушението е извършено на 15.05.2022г., а в описателната част на НП се сочи, че „към дата 14.04.2022г.

3 водача е управлявал МПС“ със скорост над разрешената. Некоректното посочване на този реквизит представлява основание за отмяна на НП, тъй като създава неяснота по отношение времевите параметри на вмененото нарушение, препятства извършването на проверка относно давностните срокове по чл.34 от ЗАНН и прави невъзможно съпоставянето на твърдяното деяние с действащото към момента на извършването му материално право. И не на последно място, липсата на този реквизит обуславя невъзможност да се установи и собственика на МПС към момента на извършване на деянието като лице, подлежащо на санкциониране.

На следващо място, е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел, който не е очевидец на извършване или установяване на нарушението. Текстът позволява АУАН да се състави в отсъствие на свидетели-очевидци в две хипотези - при липсата на свидетели-очевидци или при невъзможност АУАН да се състави в тяхно присъствие. В такива случаи обаче, законът поставя изискване актът да се състави в присъствието на двама други свидетели, а не както е в настоящия, само в присъствието на един. Доколкото декларациите по чл.188 от ЗДвП не са официални документи, не са били налице и предпоставките на чл.40, ал.4 от ЗАНН за съставяне на АУАН в отсъствие на свидетели.

И на последно място, НП следва да се отмени и поради неспазване на установената в чл.188, ал.1 от ЗДвП процедура за санкциониране на нарушения, извършени с МПС, което от своя страна води до невъзможност да се установи по безспорен начин авторството на деянието.

Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, собственикът, или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Или, отговорността по чл.188 от ЗДвП е презумптивна, като е предвиден механизъм тази презумпция да бъде оборена.

В конкретния случай жалбоподателят нито е собственик на автомобила, с който е извършено нарушението, нито е бил посочен от собственика Б. Б. като лице, на което е било предоставено управлението му. Действително, бил е посочен от законния представител на посоченото от собственика ЮЛ, на което е предоставено управлението, но без да му е предоставена възможност на свой 4 ред също да предостави информация във връзка с управлението на МПС на процесната дата. По този начин жалбоподателят е бил лишен от гарантираната от закона възможност да обори отразеното в декларацията, като посочи дали той или друго лице е управлявало автомобила, което представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт.

При това положение, с оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение от 500 лева за всяка първа инстанция, или общо в размер на 1000 лева, се явява основателно и следва да се уважи. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. По въпроса за отговорността за разноски чл.143, ал.1 от АПК предвижда, че когато съдът отмени обжалвания акт, както е в случая, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат следва да се възстановяват от бюджета на органа, издал акта.

Съобразявайки Решението на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22, постановено във връзка с преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, вида на спора, интереса, вида и количеството на работата, извършена от адвоката, фактическата сложност на делото, както и обстоятелството, че същото не е приключило в едно съдебно заседание, съдът намери, че в случая липсва основание за редуциране размера на договореното възнаграждение.

Поради изложеното, и на осн. чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0804-002366/19.05.2023 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на С. М. С. от гр. ***, ***, ЕГН **********, са наложени административни наказания глоба в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца, и по силата на Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР е постановено отнемане на 12 (дванадесет) контролни точки, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

5

ОСЪЖДА ОД на МВР – Сливен ДА ЗАПЛАТИ на С. М. С., с посочени по-горе данни, сумата 1000 (хиляда) лева, представляваща възнаграждение за един адвокат.

Р е ш е н и е т о ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред

Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 6