Решение № 21 от 18.12.2023, Военно-апелативен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. С., 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА

Членове: полк. СВИЛЕН Р.

АЛЕКСАНДРОВ полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ при участието на секретаря ТАНЯ ИЛ. ДИМЧЕВА като разгледа докладваното от полк. СВИЛЕН Р. АЛЕКСАНДРОВ Въззивно административно наказателно дело № 20236000600042 по описа за 2023 година образувано по жалба от обвиняемия бивш мл. сержант К. Д. Д. от НСО, чрез защитника му адвокат В. С. от АК - Кюстендил, срещу решение № 2/25.08.2023 г. по анд № 51/2023 г. по описа на Софийския военен съд.

С участието на прокурора лейт. Дойчева

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

С горното решение обвиняемият е признат за виновен за това, че около 21.30 часа на 04.08.2019 година, в гр. С., ул. „А. Н. Л.“, в жилищен комплекс „В.п.“, в близост до бариерата на вход/изход на комплекса, по хулигански подбуди причинил на К. К. С. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 2 НК, като на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.

Съдът се е произнесъл по разноските и се е разпоредил с вещественото доказателство по делото.

В жалбата и в допълнителните възражения към нея се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Съдът е постановил своя акт при недоказаност авторството на деянието, в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, които 1 нарушения са довели до ограничаване правото на защита на Д.. Изтъква се, че неправилно са кредитирани противоречивите показания на свидетелите Б. Г., Х. А., Р. В. и В. В., всеки от които не е пряк очевидец на случая, а възпроизвежда знания и представа за факти, формирани им от разказите на К.

С., който е пряко заинтересуван от изхода на делото. Неправилно съдът не е дал вяра на показанията на свидетеля Б. С. /единственият незаинтересуван свидетел-очевидец/ въпреки тяхната правдивост и логична последователност.

Съдът не е изложил изобщо мотиви относно твърденията на свидетелите С., Г., А., В. и В., че лицето нанесло удара на С. е племенник на Б. С., въпреки че в хода на съдебното дирене се е изяснило, че това не отговаря на истината. В мотивите на атакуваното решение не е обсъдено и анализирано обстоятелството защо С. не е съобщил веднага за случилото се в полицията за издирване и задържане на лицето, нанесло му удара, след като го е познал, а го е направил три - четири дни по - късно с подаване на жалба. Неправилно съдът е приел като годно доказателство доброволно предоставения видеозапис на флашка /направен незнайно кога, от кого и къде/ и го е ценил поотделно и в съвкупност с останалите писмени и гласни доказателства.

Съдът неправилно е приложил материалния закон като е приел, че деянието е извършено по „хулигански подбуди“. Установените факти и доказателства не сочат за извършени хулигански действия от обвиняемия преди, по време и след извършване на деянието, изразяващи се в демонстративно пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави, грубо нарушение на обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, от които да се изведе действителното съдържание на неговия умисъл и хулиганските подбуди. В случая по-скоро се касае за хулиганска проява, изхождайки от еднократно действие – нанасяне на удар срещу конкретно лице, без да е имало пререкания, обиди, псувни.

Иска се отмяна на решението и постановяване на ново решение, с което обвиняемият бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Срещу жалбата не е постъпило писмено възражение от прокурора.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на обвиняемия адвокат С. поддържа жалбата и допълнителните възражения към нея. Акцентира, че съдът е постановил решението си с извод за виновност при изключително противоречива доказателствена съвкупност и при допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в приобщаване към доказателствената съвкупност на видеотехническата и идентификационна експертиза. Счита, че дори и да се приеме, че видеозаписът като доказателство е събран по съответния ред, заключенията на двете експертизи не дават категоричен отговор най-вече за лицето, което е слязло от автомобила, приближило се е към портиера и му нанесло удар; не може да се направи идентификация не само на това лице, но и на автомобила, който е бил спрял. Характерно за този видеозапис е, че той е предоставен два или три 2 месеца след случая на флашка, като самият запис е в рамките на две или три минути, което значи, че е свален от твърд диск. Видеозаписът е предоставен от пострадалия на престъплението и не е установено от кого е снет и предаден на С.. В хода на съдебното дирене свидетелят В. В., който единствено има право като ръководител на охранителната фирма, да борави с видеоапаратурата за заснемане, категорично отрича да е свалял записа и да го е давал на флашка на пострадалия, който два месеца след случая, след образуване на наказателното производство, носи въпросната флашка и тя се приобщава с протокол за доброволно предаване. Самата видеотехническа експертиза дава заключение, че записът не е манипулиран, но от диска с капацитет в рамките на 24 часа са снети 2 или 3 минути, а не е ясно какво е било преди тези 2 или 3 минути в диапазон един, два, три часа и след това. С оглед изискванията на НПК на това веществено доказателство би трябвало да бъде направен оглед и да се снима пред поемни лица, което не е направено.

Защитникът счита, че деянието не е доказано по несъмнен начин. Счита, че дори и да се приеме, че обвиняемият е извършил деянието, в което е обвинен, деянието му не е съставомерно по смисъла на НК и не подлежи на наказателна отговорност, а е хулиганска проява, която се преследва по Указа за борба с дребното хулиганство /УБДХ/. Заявява, че съгласно съдебната практика на ВКС едно деяние е извършено по хулигански подбуди, когато е предшествано от такива преди, по време и след извършването му. В тази насока в допълнителното писмено изложение е цитирал съдебна практика, която основният съдът не е обсъдил дали е относима или не към конкретния случай.

Обвиняемият поддържа защитника си, отрича да е извършил деянието, в което е обвинен и моли съда да го оправдае.

Прокурорът счита, че жалбата е неоснователна. Твърди, че първоинстанционното решение е правилно, мотивирано, ясно и постановено при така установената фактическа обстановка, поради което предлага да бъде потвърдено. Заявява, че въпросът за виновността и за авторството на деянието е изяснен по категоричен начин в хода на първоинстанционното разглеждане на делото и не е разколебан и пред Военно – апелативния съд. Изтъква, че не може да се приеме, че има наличие на липса на мотиви, тъй като основният съд е дал задълбочен отговор на всички възражения, посочил е кои доказателства кредитира и в каква степен. Според прокурора сваленият видеозапис правилно е приет за годно доказателство, тъй като видеозаписите в този комплекс, както и в много други комплекси, не са направени без знанията на лицата, които посещават и живеят в тези места. Видеозаписите не се правят с цел преднамеР. да се злепостави някой и да бъде записан, а да са в помощ при опазване на обществения ред и за установяване авторството и вида на извършени противообществени прояви. Счита, че обвиняемият 3 правилно е признат за виновен за извършване на деяние по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК. Касае се за непровокирана агресия на публично място, която може да стане достояние на много голям брой хора; между лица, които не са имали конфликти отношения; обвиняемият е демонстрирал именно пренебрежение към установения правов ред, към правилата закрилящи добрите нрави, към неприкосновеността, честта и достойнството на отделния индивид.

Намира наложеното наказание „Глоба“ в минимален размер за справедливо и предлага първоинстанционния съдебен акт да бъде потвърден.

Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.

314 НПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Обвиняемият бивш мл. серж. К. Д. заемал длъжност „с. по о.“ в 01 сектор „П. о. и П. р.“ на о. ... в Национална служба за охрана (НСО) до 23.12.2019 г., тъй като със Заповед № ..../27.....2019 г. на Началника на НСО служебното му правоотношение било прекратено на основание чл. 116, ал. 1, т. 1 от Закона за НСО /по взаимно съгласие/ по повод негов рапорт № ..../22..... г. С добри характеристични данни. Неосъждан.

Свидетелят К. К. С. бил назначен на длъжност „портиер“ във фирма „Д.Е.Д.“ ЕАД, съгласно сключен трудов договор от 22.01.2018 година.

Фирма „Д.Е.Д.“ ЕАД с управител свидетелят В. В., осигурявала 24часови портиерски услуги на фирма „А.“, която управлявала затворен жилищен комплекс „В.п.“ с две бариери – едната за вход, а другата за изход, и портиерски услуги на фирма „К. м.“, която управлявала затворен жилищен комплекс „М.“, с една бариера за вход и изход.

К. С. изпълнявал служебните си задължения в затворен комплекс „М.“ на територията на гр. С., ул. „А. Н. Л.“. Съгласно длъжностната си характеристика той следвало да следи за пропускателния режим в жилищния комплекс. Когато до бариерата за вход/изход в комплекса спирал автомобил, управляван от живущ в него, който разполагал с карта за достъп, охраната не го спирала. На бариерата за вход били спирани единствено външни лица.

Когато някой от живущите в комплекса в момента не разполагал с карта за достъп, охраната трябвало да вдигне бариерата, за да може съответното лице да влезе или напусне жилищния комплекс с автомобила си. В района на жилищен комплекс „М.“ имало седем жилищни сгради и павилион за портиерите от охраната и непосредствено до него „В.п.“, за който също имало портиери от охраната. Портиерите на смяна, които охранявали двата жилищни комплекса, стояли в павилиона, разположен на територията на 4 комплекс „М.“. В часовете от 07.00 часа до 19.00 часа били по двама портиери на смяна – един за територията на комплекс „М.“ и един за територията на комплекс „В.п.“. След 19.00 часа оставал само един портиер, който охранявал територията и на двата комплекса, като същият стоял в павилиона, находящ се на територията на комплекс „М.“. Трите бариери за двата комплекса били разположени в близост една до друга и на близко разстояние от павилиона на портиерите. Вдигането на бариерите ставало чрез чекиране с карти, с каквито разполагали всички живущи в комплексите.

Преди инкриминирания случай К. С. визуално познавал свидетеля Б. С. като живущ в комплекса, знаел и лекия му автомобил марка „Р.“, модел „К.“, сив на цвят, с рег. № .. .... .., облепен с лепенки с надпис „Я.“. Преди случая С. бил намерил документи - банков договор с името на обвиняемия К. Д. и телефон пред входа на блока, в който живеел Б. С.. Срещнали се с обвиняемия и го попитал: „Вие ли сте К.?“, който отговорил с „Да“. Казал му: „Ето тук Ви намерих документите. Заповядайте!“. Д. му благодарил за върнатите документи и се разделили.

На 04.08.2019 година вечерта свидетелят К. С. бил на работа и се намирал в павилиона на портиерите, намиращ се до единствената бариера за вход/изход на комплекса „М.“. Бил се договорил с колегата си портиер свидетеля Х. А. да вземе част от неговата смяна до 22.00 часа. Около 21.30 часа С. чул да свири клаксон на автомобил. Видял, че човек от автомобила се опитвал да вдигне бариерата, но тя не се вдигнала и започнали да свирят с клаксона. Портиерът бил сам в павилиона, когато чул силните звуци от клаксона. Погледнал на камерата, която била за бариерите и видял, че при бариерата за излизане от комплекс „В.п.“ бил спрял лек автомобил марка „Р.“, сив на цвят с рег. № .. .... .., облепен с лепенки с надпис „Я.“, в който пътували двама души на предните седалки. Клаксонът на автомобила продължавал да свири на кратки интервали. Автомобилът бил управляван от свидетеля Б. С., а до него седял пътникът обвиняемият К. Д.. Портиерът С. отворил вратата на павилиона, показал се и казал: „Слушам Ви!“.