Решение № 54 от 13.01.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Плевен, 13.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ана Ив. И. при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело № 20224430101130 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод на предявени от ***, със седалище и адрес на управление, ***, представлявано от управителя *** срещу Х. И. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4827.07 лв., от които: сума в размер на 3511,25 лева, представляващи неустойка по чл.13 от Договора и остатък от неизплатена главница в размер на 148,79лв. и остатъка от натрупаната договорна лихва в размер на 1167,03лв, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на подаването на заявлението в съда до окончателното й изплащане ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че по ч.г.д. № 7766/2021 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, който е възразил, по повод на което е 1 депозиран и настоящия иск. Твърди, че ищецът е финансова институция по смисъла на ЗКИ. Излага, че във връзка с основната му дейност с ответника е сключен Договор за паричен заем № 409240, обезпечен с ипотека. Сочи, че съгласно договора:Размерът на заемната сума е в размер на 19 000 лева; размерът на погасителната вноска е 750.97 лв.; падеж: 22-ро число на месеца;

Вид вноска: месечна; ГПР: 49,819 %; Срок на заема - 60 месеца; Изплащане 60 вноски; Месечен фиксиран лихвен процент: 3.430 %; Дата на първа погасителна вноска: 22.07.2020 г.; и обща сума дължима от заемателя: 45 058,94 лв. Твърди, че на основание чл.17 от договора за заем страните изрично се съгласили, че към подписания договор за заем се прилагат ОУ към договор за заем, в сила от 22.01.2020г., с които Х. И. подробно се е запознал и в знак на съгласие ги е подписал и е получил екземпляр от същите при сключването на договора за заем. Сочи, че съгласно чл. 16 заемателят е декларирал, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 6 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители. Твърди, че по приложения погасителен план заемателя е направил плащане изцяло само на дванадесет от шестдесетте погасителни вноски от по 750.97 лв., които обаче не били на падежните дати и били в закъснение като последното плащане било извършено на 23.09.2021г., и покривало вноската за месец 06 на 2021г. Излага се, че след това плащане ответникът не е предприемал никакви действия за погасяване на дължимите месечни вноски по договора за заем. Сочи се, че с оглед на изложеното и на основание чл. 13 от Договора, ищецът е обявил вземането си за предсрочно изискуемо и е изпратил на Х. И. чрез ЧСИ *** уведомление за предсрочна изискуемост по процесния договор за общо дължима сума по договора в размер на 23 283лв. Навежда доводи, че след получаване на уведомлението ответникът се е свързал с ищеца и заявил, че е в невъзможност да заплати цялата сума, но че имал готовност да заплати около 19 000лв. до няколко дни. Твърди, че не е изпълнил това свое обещание поради което ищецът е депозирал заявление по чл.417 ГПК, което е уважено.

Излага, че след това е подал настоящото заявление по чл. 410 от ГПК с правно основание Договор за паричен заем № 409240 от 22.0б.2020г. за остатъка от дължимите му се суми /непредявени в производството по чл.417 ГПК/, а именно остатък от неизплатена главница в размер на 148,79лв. и остатъка от натрупаната договорна лихва в размер на 1167,03лв. Излага, че на основание чл. 13 от Договора при обявяване на предсрочна изискуемост от 2 страна на заемодателя, автоматично стават предсрочно изискуеми в целия им размер, в това число дължими и изискуеми по договора задължения - остатъка от неизплатената главница, както и 20 % неустойка върху нея за забава, дължимите до момента договорени лихви, лихви за забава. Сочи, че тъй като договорът за заем е обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 13 от Договора, заемателят дължи на заемодателят и неустойка в размер на 20% от непогасената главница по договора за заем. Твърди, че в настоящия случай дължимата неустойка се равнява на сумата от 3511,25лв. лева (20% от 17556,25 лева = 3511.25 лева). Излага, че така се формира общото задължение към датата на подаване на настоящото заявление за заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 от ГПК е в размер на 4827,07 лв.Поради изложеното моли съда да уважи иска и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му присъди разноски, за което развива подробни съображения и в писмена защита.

В дадения от съда срок ответникът е депозирал отговор на ИМ.

Оспорва иска по основание и размер. Не отрича факта, че между него и ищеца е сключен договор за паричен заем, обезпечен с ипотека. Твърди, че по същия договор е погасявал редовно дължимите вноски в периода от 23.07.2020 г. до 28.10.2021 г., като внесената от него сума възлиза на 10 404,00 лева. Излага, че с уведомление за предсрочна изискуемост ЧСИ го е уведомил, че процесния заем е предсрочно изискуем и дължимата от него сума възлиза на 23283,00 лева., вкл. цялата главница, дължимите до датата на обявяване на договора за предсрочно изискуем лихви, както и уговорената в чл.13 от Договора неустойка. Сочи, че с депозираното на 03.11.2021 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 т. 3 от ГПК от страна на *** срещу него е образувано ч. гр. д. № 6898/2021 г. по описа на PC Плевен, II състав, по което са издадени Заповед № 3971 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 04.11.2021 г. и Изпълнителен лист № 2315 от 04.11.2021 г., по силата на които е осъден да заплати на *** следните суми по процесния договор за заем: главница в размер на 17407.46 лева;

Договорна лихва за периода 23.07.2021 г. — 22.10.2021 г. в размер на 1649.18 лева; Законна лихва върху главницата, считано от 03.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; направените от *** съдебно3 деловодни разноски в размер на 381.13 лева, както и адвокатско възнаграждение за процесуалния представител в размер на 1101.00 лева.

Твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано Изпълнително дело № 761/2021 г. по описа на ЧСИ ***, peг. № 756 на КЧСИ, във връзка с което е получил ПДИ, по силата на която у поканен в двуседмичен срок от получаването й да заплати следните суми:Главница в размер на 17407.46 лева; Законна лихва в размер на 106.38 лева за периода 03.11.2021 г. — 25.11.2021 г.;Договорна лихва за периода 23.07.2021 г. — 22.10.2021 г. в размер на 1649.18 лева;Присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 1482.13 лева;Присъдени разноски по изпълнителното дело в размер на 750.00 лева;Такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 25.11.2021 г. в размер на 1906.45 лева. Навежда доводи, че с няколко преводни нареждания е платил процесната сума, поради което с разпореждане с изх. № 525 от 13.01.2022 г. изпълнително дело № 761/2021 г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК, поради пълното плащане от негова страна. Твърди, че обявявайки процесния договор за предсрочно изискуем ищецът, вкл. главница, лихви и неустойки заемодателят не разполага със законови предпоставки за претендиране на процесната сма.

Навежда доводи, че правният институт на „предсрочната изискуемост“ обуславя претендирането на всички дължими по конкретен договор суми с цел пълното и цялостно удовлетворяване на кредитора, което той е сторил, плащайки задължението си по изпълнителното дело. Счита, че образуването на ч. гр. д. № 7766/2021 г. по описа на PC Плевен, както и с предявяването на настоящия установителен иск от страна на *** се осъществява злоупотреба с право и се цели неоснователно обогатяване във връзка с процесния договор за заем. Излага, че в настоящия случай се касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. Сочи, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.

Твърди, че в съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а 4 държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин". Счита, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка, се намира в пряко противоречие с преследваната от Директивата цел, транспонирана в ЗПК,още повече, че договорът е обезпечен и със сключването на ипотека. Излага, че замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно към този момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредитът, както и при какви условия /вкл. и дали ще е необходимо уговарянето на неустойка при наличието на друго обезпечение, предвидено в договора/, но въпреки това на длъжника се вменява задължение за заплащане на неустойка едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е.опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Сочи, че неустойката за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Счита, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. Излага, че разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. Твърди, че с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение, като подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Счита, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо. Излага, че в случая кредиторът го е санкционирал с предсрочна изискуемост по процесния договор за паричен заем, но въпреки това той начислил и неустойка, която претендира в отделно съдебно производство, независимо от обстоятелството, че всички дължими от него суми са изцяло погасени.

Твърди, че че тази претенция не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Сочи, че процесната клауза е изцяло 5 неравноправна и ншцожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Излага и, че клаузата не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП, поради което ищцовото дружество е заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е ншцожна. Поради изложеното счита, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и недвусмислен начин съгласно изискванията на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Твърди, че клаузата за неустойка, съгласно чл. 13 от процесния договор е ншцожна на основание чл.