Определение № 114 от 19.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 114 гр. Пловдив, 19.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Р. Ив. Панайотова-Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20255000500065 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 ал.1 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба вх.№ 42601/30.12.2024г. от Р. Г. П.,представлявна от адв.С. М. против определение № 3491/11.12.2024г.,постановено по гр.д.171/2024г. по описа на ОС-Пловдив, с което е върната исковата й молба против „С.К.К.Г. „ АД на основание чл.130 от ГПК като недопустима и е прекратено производството по делото .По съображенията ,подробно изложени в частната жалба жалбоподателката счита определението за неправилно поради необоснованост и противорачие на материялния закон и заявява искане същото да бъде отменено като претендира присъждане на разноски.

Ответникът по частната жалба „С.К.К.Г. „АД е депозирал отговор, с който оспорва същата ,излага съображения в посока нейната неоснователност и заявява искане същата да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение като правилно да бъде потвърдено.Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Гр.д.171/2024г. по описа на ПОС ,по което е постановено обжалваното тук определение, е образувано по искова молба на Р. Г. П., ЕГН ********** от 1 гр.Ш., бул.“Р.п.“** против „С.К.К.Г.“АД, ЕИК *** за прогласяване на нищожността на договор за кредит от **г. ,,сключен между страните ,поради непарвноправи клаузи ,противоречие на закона ,заобикаляне на закона ,противоречие на добрите нрави, а в условията на евентуалост за погласяване за нищожни точно посочени от ищцата договорни клаузи като неравноправни . Предмет на претенцията на П. е и иск за заплащане на сумата от 39 500 лв. ,платена без основание.

От ответника „С.К.К.Г.“АД е постъпил отговор ,с който изразява становище ,.че исковете са недопустими ,тъй като с влязло в сила решение по гр.д. №4604/2021г. на Районен съд Пловдив, ищцата е била осъдена да заплати на дружеството суми /главница и договорна лихва/, дължими по същия договор за кредит от **г.

Съдът ,след като е констатирл ,че с влязло в сила на 13.09.2022г. решение Р. Г. П. е осъдена да заплати на „„С.К.К.Г.“АД сумите 374,05 евро главница по договор за кредит от **г., дължима за периода 18.10.2020г. 18.05.2021г. /вноски от №3 до №10 вкл. по погасителния план/ и 5 199,20 евро договорна лихва, дължима за периода 18.10.2020г. - 18.05.2021г. /вноски от №3 до №10 вкл. по погасителния план/ ,в производството по което дело от страна на П. не са наведени възражения за нищожност на договора за кредит или на отделни негови клаузи, е приел ,че доколкото в приключилия исков процес П. като ответник е била длъжна да противопостави на ищеца всички свои възражения, включително за нищожност на сключения договор, то като не е сторила това,същата е изгубила възможността да повдига такива възражения в нов съдебен процес.Поради това и тъй ката страните са обвързани от силата на присъдено нещо по приключилото с влязло в сила решение производство ,недопускаща пререрашаване на разрешения вече спор ,съдът е приел предявените искове за недопустими / осъдителният за частично недопустим / ,поради което е прекратил производството по тях като е върнал исковата молба.

Недоволна от това определение е останала ищцата , която го обжалва като повдига оплаквания за неправилност като поддържа ,че същата по процесния договор за кредит има качеството на потребител и доколкото съдът ,при разглеждане и решаване на спора по гр.д.4604/2021г. по описа на ПОС не е изложил съображения ,макар и най-общо ,досежно налачието на неравнправни клаузи в портебителския договор, от който ищецът е черпил права ,при положение ,че е длъжен да стори това служебно ,то постановеното решение,макар и влязло в сила, не формира сила на присъдено нещо и не е пречка спор за нищожност на договора в цялост или отделни негови клаузи поради налачие на неравноправни такива да бъде пререшен по иск или възражение на потребителя като е посочила също ,че неизчерпване от нейна страна на всички възражения ,които е имала по иска ,включително нищожност на потребителския договор в преждепроведеното производство ,приключило с влязло в сила решение,не преклудира възможността да направи това в отделен исков процес.За да обоснове тази свои виждания жалбоподателката се е 2 позовала на решение на СЕС – С-421/14 ,С-397-11 и други , както и на практика на ВКС и по конкретно на определение № 72 /11.02.2021г.

,постановено по ч.т.д.1235 / 2020 г. по описа на ВКС ,ТК.

Несъмнено е ,че между страните е водено гр.д.4604/2021г. по описа на ПРС като с влязло в сила на 13.09.2022г. решение Р. Г. П. е осъдена да заплати на „„С.К.К.Г.“АД сумите 374,05 евро главница по договор за кредит от **г., дължима за периода 18.10.2020г. - 18.05.2021г. /вноски от №3 до №10 вкл. по погасителния план/ и 5 199,20 евро договорна лихва, дължима за периода 18.10.2020г. - 18.05.2021г. /вноски от №3 до №10 вкл. по погасителния план/ ,в производството по което дело от страна на П. не са наведени никакви възражения за нищожност на договора за кредит или на отделни негови клаузи като основното нейно възражение е било ,че липсват доказателства да е получила кредитната сума ,поради което и искането за нейното връщане е неоснователно.

Постановеното решение по това дело формира сила на присъдено нещо между страните по отношение на всички ревенатни факти ,включително действителността на договора ,а със силата на присъдено нещо се прекрудира възможността спорът да бъде пререшен ,освен ако друго не е предвидено от закона – чл.299 ал.1 от ГПК ,каквото изключение в случая законът не предвижда.Преклудират се и всички възражения, които П. в качеството й на ответник , е имала по иска ,включително възражения касателно действителността на договора ,респ. негови конкретни клаузи като неравнопрвни ,каквито несъмнено същата не е въвела.Непререшаемостта на спора ,приключил с влязло в сила съдебно решение,е последица на силата на присъдено нещо ,която обезпечава стабилитета на правоустнавителното й и регулиращо действие , и е основен принцип в правото ,относим към всички обществени отношения ,включително и тези ,касаещи правата на потребителите и тяхната защита.На настоящата инстанция е известна посочената от жалбоподателката практита на СЕС и ВКС по въпроса за преодоляване силата на присъдено нещо и допустимостта на последващ процес за нищожност на потребителски договор или конкретни негови клаузи поради тяхната неравноправност ,когато съдът, в предходно производство,приключило с влязло в сила решение ,не е изложил съображенияпо този въпрос било по възражение на потребителя ,било служебно, но доколкото същата противоречи не просто на норма от вътрешното право ,забраняваща пререшаване на спор ,приключил с влязло в сила решение,а на основен принцип на правото ,то счита ,че не може да намери приложение в случая. При спор за вземане ,произтичащо от потребителски договор ,по който жалботодателката е имала качеството на ответник ,същата е била длъжна да изчерпи всички свои възражения ,вкл. и досежно действителността на договора или определени негови клаузи като неравноправни като с влизане в сила на решението ,постановено по този спор ,със сила на присъдено нещо същите се преклудират независимо ,че не са били въведени в предмета на делото като е без значение дали съдът е 3 изпълнил или не служебното си задължение да следи за наличие на неравноправни клаузи и да укаже това на страните ,както повеляла разпоредбата на чл.7 ал.3 от ГПК.

По изложените съображения съдът споделя изложените от ПОС аргументи и крайния негов извод за недопустимост на исковете ,предмет на гр.д.171/2024г. по описа на същия съд ,поради което обжалваното определение е правилно и следва като такова да бъде потвърдено..

С оглед на този изход на ответника по жалбата „С.К.К.Г. „ АД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 633,68 лв. ,представляващо заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС.

Водим от изложеното ,съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3491/11.12.2024г.,постановено по гр.д.171/2024г. по описа на ОС-Пловдив.

ОСЪЖДА Р. Г. П. ЕГН ********** с адрес гр.Ш., бул.“Р.п. „ ** да заплати на „С.К.К.Г. „ АД с ЕИК *** ,*** разноски в размер на 633,68 лв.

,представляващо заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС.

Определението е обжалваемо с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4