Решение № 3443 от 04.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3443 гр. Пловдив, 04.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20255330114805 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД - гр. София моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че последната му дължи сумата 3 034, 44 лева – главница; сумата 539, 72 лева - възнаградителна лихва за периода 05.10.2023 г. - 05.08.2024 г., и сумата 691, 64 лева - обезщетение за забава за периода 05.10.2023 г. - 04.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 19.09.2024 г. до окончателното погасяване, които суми – дължими по сключен между ответницата и праводателя на ищеца (*********************) в гр. С. Договор за потребителски кредит № ****************** г., вземанията по който са били прехвърлени от ******************* на ищеца с Договор за продажба на вземания (цесия) от ************* г. и Приложение № *************** г. към него, е било разпоредено ответницата да заплати на праводателя на ищеца (********************) със Заповед за изпълнение на парично задължение въз онова на документ по чл.417 от ГПК № 7912/19.09.2024 г., издадена по частно гр. дело № 16152/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив – І гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение - включително и тези, направени в заповедното производство. Прави възражение за липса на предпоставки за присъждане в полза на 1 пълномощника на ответницата на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв., а ако съдът приеме, че такова се дължи – за прекомерност на същото.

Ответницата С. А. Б. от гр. К., оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения.

Прави възражение за недействителност на Договора, на който ищецът основава претенциите си, както и възражение за прихващане, като моли съдът, ако уважи иска, да прихване от главницата сумата 1 253, 59 лева, представляваща платена от нея на ищеца и праводателя му без основание договорна лихва по нищожния Договор за потребителски кредит. Претендира разноски, включително и ищецът да заплати на пълномощника й адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение въз онова на документ по чл.417 от ГПК № 7912/19.09.2024 г., издадена по частно гр. дело № 16152/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив – І гр. състав, е било разпоредено ответницата да заплати на праводателя на дружеството-ищец (******************) сумата 3 034, 44 лева – главница; сумата 539, 72 лева - възнаградителна лихва за периода 05.10.2023 г. - 05.08.2024 г., и сумата 691, 64 лева - обезщетение за забава за периода 05.10.2023 г. - 04.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 19.09.2024 г. до окончателното погасяване, дължими по сключен между ответницата и праводателя на ищеца (*******************) в гр. С. Договор за потребителски кредит № *************************** г., както и разноските по делото в размер на 85, 32 лева държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Тъй като в срока по чл.414 от ГПК ответницата е подала Възражение против Заповедта, а междувременно вземанията на първоначалния Кредитор ******************* са били прехвърлени от него на ищцовото дружество с Договор за продажба на вземания (цесия) от *************** г. и Приложение № *************** г. към него, на ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, действително между ответницата и праводателя на ищеца (*********************) в гр. С., е бил сключен Договор за потребителски кредит № ************************** г., с който това дружество е отпуснало на ответницата кредит в размер на 5 000 лева.

Както се установява от заключението от 27.04.2026 г. на вещото лице по ССЕ Б. Д., към момента ответницата дължи на ищеца по Договора за потребителски кредит главница в размер на 873, 86 лева (446, 80 евро) – като е продължила да заплаща задълженията си по 2

Договора и след издаването на Заповедта за изпълнение и прехвърлянето на вземанията по Договора на ищеца с Договора за цесия, а освен това ответницата изцяло е заплатира на ищеца и праводателя му задълженията за възнаградителна (договорна) лихва и за обезщетение за забава.

Съдът намира, че Договорът за потребителски заем е редовен и действителен, а наведените от ответницата доводи за недействителност на Договора или отделни негови клаузи – неоснователни, а направеното от ответницата възражение за прихващане следва да се остави без уважение, доколкото платената от нея на ищеца и праводателя му договорна лихва се явява платена по действителен Договор, а не без основание по нищожен договор.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че по отношение на претенцията за главница искът се явява доказан по основание и до размера от 446, 80 евро – до който размер следва да се уважи, като за разликата над него до пълния предявен размер по отношение на тази претенция искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли, а освен това – предвид заплащането от ответницата на задълженията й за договорна лихва и обезщетение за забава, като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли иска по отношение на тези претенции.

С оглед на изхода от спора ответница следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по делото и по частното гр. дело в размер, съобразно уважената част от иска, общо на 178, 95 евро – следващата се част от платените ДТ и депозит за ССЕ, както и юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 51, 13 евро (по 25, 56 евро за настоящето дело и за заповедното производство).

С оглед на изхода от спора и съобразно отхвърлената част от иска ищецът следва да заплати на ответницата разноски по съразмерност в размер на 127, 82 евро – платен депозит за ССЕ, а на пълномощника й – адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. в размер общо на 240 евро с ДДС (по 120 евро с ДДС за производстото по настоящето дело и за заповедното производство) – като предвид представения Договор за правна защита и съдействие и с оглед фактическата и правна сложност на спора и общата цена на иска, съдът намира, че направените от ищеца възражения за недължимост на пълномощника на ответницата на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. и за прекомерност на същото, се явяват неоснователни и като такива следва да се оставят без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. А. Б., ЕГН **********, от гр. К., П. обл., ул. „**************” № **, със съдебен адрес: гр. П., ул. „**********” № **, ап.**, Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК ************, представлявано от адвокат Е. Г. И., ЧЕ ТЯ ДЪЛЖИ НА “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:

3

203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25 – Офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от ********************** З. С.

Б . , сумата 446, 80 евро – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 19.09.2024 г. до окончателното погасяване, която сума - дължима по сключен между ответницата и праводателя на ищеца (*************************) в гр. С. Договор за потребителски кредит № ************************* г., вземанията по който са били прехвърлени от ********************* на ищеца с Договор за продажба на вземания (цесия) от ************ г. и Приложение № **************** г. към него, е било разпоредено ответницата да заплати на праводателя на ищеца (**********************) със Заповед за изпълнение на парично задължение въз онова на документ по чл.417 от ГПК № 7912/19.09.2024 г., издадена по частно гр. дело № 16152/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив – І гр. състав, КАТО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТАЗИ ПРЕТЕНЦИЯ за разликата над посочения ДО ПЪЛНИЯ предявен размер от 3 034, 44 лева, КАКТО И ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕТЕНЦИИТЕ за признаване за установено по отношение на ответницата, че тя дължи на ищеца сумата 539, 72 лева - възнаградителна лихва за периода 05.10.2023 г. - 05.08.2024 г., И сумата 691, 64 лева - обезщетение за забава за периода 05.10.2023 г. - 04.09.2024 г., ОТХВЪРЛЯ ИСКА с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА С. А. Б., с посочените ЕГН, адрес И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, направените разноски за производството по делото И П О частно гр. дело № 16152/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив – І гр. състав, В РАЗМЕР НА 178, 95 евро, КАКТО И юрисконсултско възнаграждение за двете дела В РАЗМЕР НА 51, 13 евро.

ОСЪЖДА “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА С. А. Б., с посочените ЕГН, адрес И съдебен адрес, разноски за производството по делото по съразмерност В РАЗМЕР НА 127, 82 евро.

ОСЪЖДА “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА Еднолично адвокатско дружество Е. И., с посочените ЕИК, служебен адрес И Законен представител, адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 240 евро с ДДС на основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищеца възражение за прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата при условията на чл.38 от ЗАдв.

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответницата Възражение за прихващане.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на Решението ДА СЕ ВЪРНЕ НА Районен съд - Пловдив – І гр. състав частно гр. дело № 16152/2024 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето Решение.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

5