Определение № 1493 от 03.12.2025, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 817/2025
- Вид
- Определение № 1493
- Подписан
- 03.12.2025
- В сила
- 03.12.2025
- Състав
- Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Николай Илиев Уруков, Атанас Димов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл.278, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- Чл. 410, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.2, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414а · Граждански процесуален кодекс
- чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1493 гр. Стара Загора, 03.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:
Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500817 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от “А.с.в.” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, представлявано от Изпълнителния директор З.Б., чрез юрисконсулт И.Н. против разпореждане № 2354 от 28.10.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1202/2025 г. по описа на Районен съд – Чирпан, с което е отхвърлено изцяло заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника А. Л. М. за сумите: 424,14 лв. - главница за периода от 16.08.2024 г. до 13.12.2024 г., 48,91 лв. - договорна лихва за периода от 16.08.2024 г. до 13.12.2024 г., 64.84 лв. - мораторна лихва за периода от 17.08.2024 г. до датата на подаване на заявлението в съда 17.10.2025 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения. Излага подробни съображения. Моли да бъде отменено и вместо него постановено издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и присъждането на разноски.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление на А.с.в.
ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, вх. ***', общ Столична, обл. София (столица) представлявано от З.С.Б. в качеството и на Изпълнителен директор, чрез юрисконсулт Б.Л.Д., със съдебен адрес: гр. С., ***, вх. ***', общ Столична, обл. София (столица) срещу длъжника А. Л. М., ЕГН: ********** и настоящ адрес: гр. П., ***, за сумите: 424,14 лв. - главница 1 за периода от 16.08.2024 г. до 13.12.2024 г., 48,91 лв. - договорна лихва за периода от 16.08.2024 г. до 13.12.2024 г., 64.84 лв. - мораторна лихва за периода от 17.08.2024 г. до датата на подаване на заявлението в съда 17.10.2025 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се, че на 14.06.2024 г. между „И.А.М.“ АД /Кредитодател/ и А. Л.
М. /Кредитополучател/ е сключен договор за потребителски кредит с № 5142491, съгласно който Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит,който Кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. Между „Ф.Б.“ ЕООД и А. Л. М. е сключен договор за предоставяне на гаранция, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на Кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник - „Ф.Б.“ ЕООД.
Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за „А.с.в.“ ЕАД възниква правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.
Твърди се още, че на 03.04.2025 г. е подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2024 г., сключен между „Ф.Б.“ ЕООД и „А.с.в.” ЕАД, по силата на което вземането на „Ф.Б.“ ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство, е прехвърлено в собственост на „А.с.в.” ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ФБ-ИАМ/5142491 от дата 08.04.2025 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „А.с.в.“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.
Заявителят претендира и направените в производството разноски в размер от които 21,25 лв. държавна такса и 50,00 лв./петдесет/лева юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил изцяло заявлението, подадено от А.с.в.“ ЕАД, като е приел, че исканата заповед за изпълнение противоречи на закона, поради това не може да бъде уважена и следва да бъде отхвърлена на основание чл.411, ал.2, т.2, пр.1 от ГПК.
При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Заповед за изпълнение не се издава, ако искането не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите 2 нередовности в тридневен срок от съобщението; ако искането е в противоречие със закона или с добрите; искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; длъжникът няма постоянен адрес или седалище, респ. обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
Чл. 410, ал.3 от ГПК предвижда, че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.
С договорът за цесия се внася изменение в първоначалния договор, сключен с потребител, а именно настъпва промяна на кредитора.
Съгласно императивната разпоредба на чл.99, ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, в който то му е съобщено от предишния кредитор. /Тълкувателно решение № 142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК, представляващо задължителна съдебна практика/ Тази норма е предвидена, за да гарантира, че длъжника няма да изпълни на привиден кредитор, а изпълнението му ще погаси съществуващото му задължение.
Предвид, че в заповедното производство целта на кредитора е да се снабди с изпълнителен титул без провеждането на състезателно производство между страните, то следва, че част от правомощията на заповедния съд за съблюдаване защитата правата на потребителите се отнасят до проверка дали произтичащото от договора за потребителски кредит вземане е преминало надлежно в патримониума на заявителя и дали е породило действие спрямо длъжника.
Това свое правомощие съдът може да изпълни като се приеме, че по реда на чл.410, ал.3 от ГПК наред с договора за кредит, бъдат представени и доказателства за изменението на страните по този договор, а именно договорът за цесия и съобщението на цесията до длъжника.
В противен случай са напълно възможни хипотезите, при които длъжникът ще бъде затруднен да упражни ефективно правата си, напр. като възрази срещу издадена срещу него заповед за изпълнение само защото счита, че дължи на друг кредитор; не възрази в срока по чл.414а от ГПК, макар да е изпълнил в срока за доброволно изпълнение, но на стария кредитор; не възрази по издадена заповед за изпълнение, защото не знае, че същата се отнася до правоотношение с различен от посоченият в заповедта кредитор, чието вземане би желал да оспори.
В случая заповедният съд е указал на заявителя да представи доказателства относно съществуващи облигационни отношения между цедента и цесионера и тези указания са били правилни, т.к. попадат в хипотезата на чл.410, ал.3 от ГПК - касае се до изменение на договора, сключен с потребител.
Указанията не са били изпълнени, поради което и на основание чл.411, 3 ал.2 т.1 от ГПК заявлението законосъобразно е било отхвърлено.
Предвид гореизложеното Окръжен съд - Стара Загора намира обжалваното разпореждане за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал. 4 от ГПК и чл.271, ал.1 пр.І-во ГПК Старозагорски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2354 от 28.10.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 1202/2025 г. по описа на Чирпанския районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1493 гр. Стара Загора, 03.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:
Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500817 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от “А.с.в.” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, представлявано от Изпълнителния директор З.Б., чрез юрисконсулт И.Н. против разпореждане № 2354 от 28.10.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1202/2025 г. по описа на Районен съд – Чирпан, с което е отхвърлено изцяло заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника А. Л. М. за сумите: 424,14 лв. - главница за периода от 16.08.2024 г. до 13.12.2024 г., 48,91 лв. - договорна лихва за периода от 16.08.2024 г. до 13.12.2024 г., 64.84 лв. - мораторна лихва за периода от 17.08.2024 г. до датата на подаване на заявлението в съда 17.10.2025 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения. Излага подробни съображения. Моли да бъде отменено и вместо него постановено издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и присъждането на разноски.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление на А.с.в.
ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, вх. ***', общ Столична, обл. София (столица) представлявано от З.С.Б. в качеството и на Изпълнителен директор, чрез юрисконсулт Б.Л.Д., със съдебен адрес: гр. С., ***, вх. ***', общ Столична, обл. София (столица) срещу длъжника А. Л. М., ЕГН: ********** и настоящ адрес: гр. П., ***, за сумите: 424,14 лв. - главница 1 за периода от 16.08.2024 г. до 13.12.2024 г., 48,91 лв. - договорна лихва за периода от 16.08.2024 г. до 13.12.2024 г., 64.84 лв. - мораторна лихва за периода от 17.08.2024 г. до датата на подаване на заявлението в съда 17.10.2025 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се, че на 14.06.2024 г. между „И.А.М.“ АД /Кредитодател/ и А. Л.
М. /Кредитополучател/ е сключен договор за потребителски кредит с № 5142491, съгласно който Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит,който Кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. Между „Ф.Б.“ ЕООД и А. Л. М. е сключен договор за предоставяне на гаранция, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на Кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник - „Ф.Б.“ ЕООД.
Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за „А.с.в.“ ЕАД възниква правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.
Твърди се още, че на 03.04.2025 г. е подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2024 г., сключен между „Ф.Б.“ ЕООД и „А.с.в.” ЕАД, по силата на което вземането на „Ф.Б.“ ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство, е прехвърлено в собственост на „А.с.в.” ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ФБ-ИАМ/5142491 от дата 08.04.2025 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „А.с.в.“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.