Решение № 400 от 27.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. Велико Търново, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от Георги Драгостинов Гражданско дело № 20254100100626 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 и 52 от Закона за задълженията и договорите.

Ищците – Ж. Д. И. и С. Х. И. - твърдят, че на 04.11.2024 година около 19:15 часа в ПП I-4, км. 54+900 синът им В. С.ов И. загинал при катастрофа, причинена от застрахован в ответното дружество срещу риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ водач на автомобил. По реда на настоящото производство претендират присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – страдания от загубата на сина им, в размер на по 150 000 евро, част от вземания, които твърдят да възлизат на по 184 065,08 евро, ведно със законна лихва от 11.03.2025 година насетне.

Ответната страна – „ЕВРОИНС“-АД, гр. София – признава факта на транспортния инцидент и застрахователното правоотношение с водача на автомобил Фиат с регистрационен номер ***. Оспорва исковете с довод водачът да е шофирал правомерно.

Отрича причинната връзка между твърдяните в исковата молба заболявания на ищците и транспортния инцидент. Претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено:

На 04.11.2024 година около 19:15 часа в ПП I-4, км. 54+900 В. С.ов И. загинал при катастрофа, причинена от застрахован в ответното дружество срещу риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ водач на автомобил – не спорят за това, фактите са доказани от неоспорената медицинска експертиза.Загиналото момче и ищците са син и родители - фактът не е спорен, доказан е с приложеното удостоверение за наследници.

1

Водачът на автомобил с регистрационен номер *** е предизвикал катастрофата, навлизайки в лентата за насрещно движение, без възможност да избегне удара с насрещно движещия се товарен автомобил – заключението на техническата експертиза.

Страданията на ищците са доказани с показанията на изслушаните свидетели и заключението на психологическата експертиза.

Фактите налагат извод за доказаност на исковете по основание. Транспортния инцидент, смъртта на В. И., причинната връзка между двата факта и застрахователното правооотношение запълват фактическия състав на чл. 432 ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.

Доводите на ответника са неоснователни. Този за правомерното шофиране на застрахования водач противоречи на неоспорените по делото констатации на техническата експертиза. Присъщите за загуба на дете страдания сами по себе си са достатъчни да завършат състава на увредата, заради което дали заболяванията на ищците, описани в исковата молба, са последица от инцидента или не е без самостоятелно значение.

За справедливо по смисъла на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетение съдът приема да е сума от по 100 000 евро за всеки от ищците. Както изтъква и вещото лице-психолог, загубата на дете носи страдания, несравними с други подобни трагедии, заради което разбиранията за справедливост по смисъла на цитирания законов текст следва да доведат до определяне на сума за обезщетение в относително по-висок размер. Становището на ответника за прекомерност на търсеното обезщетение е основателно над посочената сума и в тази част исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Акцесорната същност на вземането за мораторна лихва и липсата на спор, че в производството по чл. 380 от Кодекса за застраховането ответникът обезщетение не е платил сочат доказаността на иска по основание. Основателен е в размер на 3 849,03 евро.

Сумата следва да се присъди, заедно с останалите вземания – главницата и законната лихва върху последната от предявяването на исковете насетне.

Доводите на ответника за неоснователност на разглежданата претенция са неоснователни. Виждането на застрахователя дали се дължи обезщетение или не е без значение, щом в исковия процес, в който участва, доказателствата дават положителен отговор на този въпрос. Паричното вземане е носимо по смисъла на чл. 68, б. „а“ от ЗЗД и затова е без всякакво значение дали ищците са посочили банкова сметка за плащане на обезщетение или не. Неизпълнението на задължението по чл. 380, ал. 1, изречение второ, от Кодекса за застраховането е от значение, когато страните не спорят по фактическия състав на застрахователния риск, а застрахователят изпълнява задължението си за заплащане на обезщетение. В казуса застрахователят-ответник твърди, че изобщо не дължи обезщетение, защото не са настъпили фактите, ангажиращи гражданската отговорност на застрахования водач.

Правилото на чл. 78, ал. 6 от ГПК изисква ответникът да бъде натоварен с 2 плащането на дължимата върху уважените искове държавна такса – 8 307,92 евро. В полза на пълномощника на ищците ответникът дължи възнаграждение от 10 685,46 евро, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Заради отхвърлената част от исковете и според чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъда юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 80 евро.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Осъжда „ЕВРОИНС“-АД, гр. София, ЕИК: 121265113, да заплати на Ж. Д. И., ЕГН:

********** и С. Х. И., ЕГН: **********, двамата от гр. *** – всекиму поотделно – по 100 000 (сто хиляди евро) евро, обезщетение за неимуществени вреди – страдания от смъртта на сина им В. С.ов И., загинал при транспортно произшествие на 04.11.2024 година около 19:15 часа в ПП I-4, км. 54+900, по 3 849,03 (три хиляди осемстотин четиридесет и девет евро и три стотинки) евро, обезщетение за вреди от забава, начислено в размер на законната лихва върху горното вземане за времето от 11.03.2025 година до 25.06.2025 година, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху главницата, считано от 25.06.2025 година до окончателното й заплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 и 52 от Закона за задълженията и договорите.

Отхвърля исковете за разликата от присъдените по 100 000 евро до претендираните по 150 000 евро, както и за мораторна лихва в съответната, над присъдената част, като неоснователни.

Осъжда Ж. Д. И., ЕГН: ********** и С. Х. И., ЕГН: **********, двамата от гр. *** – всеки поотделно – да заплатят на „ЕВРОИНС“-АД, гр. София, ЕИК: 121265113, по 40 (четиридесет евро) евро, юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 3 от ГПК.

Осъжда „ЕВРОИНС“-АД, гр. София, ЕИК: 121265113, да заплати Б. К., адвокат от гр.

София, ж.к. Младост 3, блок 387, вход Б, ап. № 42, сумата от 10 685,46 (десет хиляди шестстотин осемдесет и пет евро и четиридесет и шест стотинки) евро, адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Осъжда „ЕВРОИНС“-АД, гр. София, ЕИК: 121265113, да заплати по сметка на Великотърновски окръжен съд сумата от 8 307,92 (осем хиляди триста и седем евро и деветдесет и две стотинки) евро, държавна такса върху уважените искове, на основание чл.

78, ал. 6 от ГПК.

3

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 4