Решение № 260013 от 14.01.2021, Окръжен съд - Ловеч

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……… гр.

Ловеч, 14.01.2021г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ОКРЪЖЕН

СЪД ЛОВЕЧ, граждански състав, в публичното заседание на четиринайсети декември през две хиляди и двайсета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, при секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА,при участието на зам.окр.прокурор ПАВЛИНКА КРЪСТИНОВА,като изслуша докладваното от председателя гр.д.№

444/2020г., за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.2,ал.1,т.3,пр.1-ро и чл.4 от ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба от К.А.К. ***, чрез адв.В.М.-ЛАК,срещу Прокуратурата на Република България,с посочено правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, с цена на иска 102 000лв.,от която обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв. и за имуществени вреди-в размер на 2000лв.

Излага,че с постановление от

07.10.2017г. на ОП-Ловеч К.А.К. е бил задържан за 72 часа. С определение на ОС-Ловеч от 10.10.2017г. му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража. С обвинителен акт на ОП-Ловеч К.А.К. е предаден на съд за извършване на престъпление по чл.115, във вр.с чл.20,ал.2 от НК, затова,че на 06.10.2017г., около 21.50ч., на ул.“Н.“№33, в гр.Л., в съучастие със С.С.Р.и В. Т.К.,като съизвършители, умишлено умъртвили К.В.К., б.ж.на гр.Л.. В съдебното заседание пред ОС-Ловеч представителят на Прокуратурата е поддържал обвинението и изложил подробни аргументи за установената по делото фактическа обстановка. За съучастието на подсъдимите Прокуратурата твърди, че е безспорно установено присъствието на тримата на мястото, където е станал побоят, както и че и тримата са нанасяли удари по тялото на пострадалия. Прокуратурата счита,че са събрани достатъчни и годни доказателства за причиняване от тези удари на травматични увреждания на пострадалия,които водят до смъртоносен изход за лицето. Твърди, че именно действията на тримата обуславят общност на умисъла им за постигане на крайния резултат и няма причина някой от тях да не е съзнавал,че когато се удря лице в областта на главата и съответно то пада на земята, продължават с удари с летва, това може да доведе до летален изход. При тези изводи заключава,че обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин по отношение и на тримата подсъдими. Прокуратурата е изразила позиция за налагане на К.К. на наказание над предвидения в закона минимум от 10 години, с отчитане на конкретните обстоятелства,като размерът следва да е над средния за предвиденото за това престъпление.

С Присъда №8/07.03.2019г.,пост.по НОХД

№328/2019г. ОС-Ловеч е признал подс.К.А.К. за невиновен в извършване на престъплението и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.115,вр.с чл.20,ал.2 от НК. Въззивното производство по отношение на К.К. е било образувано пред АС-Велико Търново по протест на ОП-Ловеч,поддържан и от АП-Велико Търново. С Решение №148/24.07.2019г.,пост.по ВНОХД №188/2019г.

АС-Велико Търново е потвърдил решението на ОС-Ловеч в оправдателната й част.

Касационно производство по отношение на К.К. е образувано по протест на АП-Велико Търново пред ВКС,като с Решение №202/19.06.2020г., пост.по н.д.№986/2019г. ВКС,3 НО окончателно е оставил в сила Решение №148/24.07.2019г.,пост.по ВНОХД №188/2019г. на АС-Велико Търново в оправдателната му част.

Твърди,че пряка и непосредствена последица от действията на Прокуратурата на Република България,изразяващи се в незаконно повдигане и поддържане на обвинение срещу К.А.К. за извършено престъпление от общ характер, с начало от 07.10.2017г. до окончателното му оправдаване с Решение №202/19.06.2020г.,пост.по н.д.№986/2019г.на ВКС, К.К. е претърпял неимуществени вреди. В резултат на незаконосъобразно изтърпяна мярка за неотклонение „задържане под стража“ за периода от 07.10.2017г.до 07.03.2019г., е засегната физическата му и психическа неприкосновеност, правото му на личностно развитие, на социална и професионална реализация и общностна интеграция. Твърди, че К.К. не е бил в състояние да се грижи за семейството си,бил е подтиснат и депресиран, не е могъл да се храни нормално,в резултат на което е отслабнал до степен опасна за живота му. След освобождаването му от следствения арест при Затвора Ловеч на 07.03.2019г. и до окончателното му оправдаване на 19.06.2020г. К. продължил да страни от хората и не е бил в състояние да си намери работа, тъй като бил известен сред обществото като „подсъдим за умишлено убийство“ и „убиец“.

Твърди,че към момента не може да възстанови психичния си баланс, изпитва тревожност и страх от незаконна репресия спрямо него.

Претендира и обезщетение за имуществени вреди,изразяващи се в заплатените адвокатски хонорари за представителство на ДП при РУП-Л., Окръжен съд-Ловеч, Апелативен съд-Велико Търново, ВКС, в размер на 2000лв.

Моли да се постанови решение, с което се осъди Прокуратурата на Република България, на основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, да заплати на К.А.К. сумата 100 000лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди в следствие на незаконното повдигане и поддържане на обвинение срещу него и 2000лв.-обезщетение за претърпени имуществени вреди,представляващи заплатени адвокатски хонорари за представителство в наказателното производство. Моли на основание чл.86,във вр.с чл.84,ал.3 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да му заплати и законна лихва върху тази сума,с начало от 19.06.2020г.до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл.131 от ГПК постъпи отговор от Окръжна прокуратура-Ловеч, като представител на Прокуратурата на Република България.

Оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи,че ищецът не е ангажирал доказателства за влязлата в сила оправдателна присъда. Не са доказани и твърдените вреди и размера им. В случай,че исковете се приемат за основателни, възразява по размера и счита,че е завишен и не съответства на чл.52 от ЗЗД. Не са ангажирани доказателства за датата,на която ищецът е бил привлечен като обвиняем,което е от значение за преценката за началния момент на търпене на вредите и продължителността им. Липсват доказателства за срока,за който К. е бил с наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Възразява,че след като тази най-тежка мярка за неотклонение е наложена от съда,то вредите от нея не са единствено и само в резултат на дейността на Прокуратурата на РБ. Твърденията в обстоятелствената част на исковата молба сочат,че наказателното производство е проведено в разумен срок. Счита,че ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си за претърпени негативни последици, както и те да са пряк резултат от процесните обвинения.

Прокуратурата оспорва претенцията за имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна загуба в размер на 2000лв.,представляващи направени разходи за адвокатско възнаграждение. Твърди,че липсват доказателства за уговорено и реално изплатено адвокатско възнаграждение в претендирания размер,както и обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощения адвокат. Сочи,че на л.201 от ДП е приложено адвокатско пълномощно на адв.В.М. с договорено възнаграждение от 300лв.,от които в брой са платени само 100лв.,а за останалите 200лв.няма документи,удостоверяващи заплащането им.На л.260 от ДП е приложено и пълномощно на адв.М.Ванев с договорено възнаграждение в размер на 2000лв.,от които в брой не е платено нищо,което е дало и основание на адвоката с молба,намираща се на л.262 от ДП да се откаже от защитата на К.. На л.91 от НД №986/2019г.по описа на ВКС е приложено адвокатско пълномощно на адв.В.М. с договорено възнаграждение в размер на 500лв.,от което в брой са платени само 300лв.,а за останалите 200лв. няма документи,удостоверяващи заплащането им.

Възразява,че ищецът не сочи и поисканите двама свидетели за какви обстоятелства ще свидетелстват. Твърденията в тази насока счита за общи и декларативни.

В обобщение Прокуратурата излага,че отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ има обективен характер,но това не означава,че ищецът не носи доказателствената тежест да обоснове твърдените от него вреди,размер,пряка причинна връзка с повдигнатото му обвинение.

Не се противопоставя на искането за прилагане на наказателното производство по НОХД №328/2018г.по описа на ОС-Ловеч.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от пълномощника му адв.В.М.-ЛАК. Поддържа исковата молба и ангажира доказателства. В изпълнение на указания по чл.146 от ГПК пълномощникът уточни, че искът за обезщетение за претърпени имуществени вреди е в размер на 400лв., представляващи изплатени хонорари на ад.В.М.-100лв.по ДП №250/2017г. по описа на РУ на МВР-Л. и 300лв.-по КНД №986/2019г.по описа на ВКС,ІІІ НО. Съдът прие,че е сезиран с тази сума. Пълномощникът представя писмена защита.

В съдебно заседание представителят на Окръжна Прокуратура Ловеч поддържа отговора на исковата молба.

След обявяване на делото за решаване постъпи молба с вх.№263044/20.12.2020г., като по реда на чл.127,ал.4 от ГПК присъдените в негова полза суми да се изплатят по посочената банкова сметка,***ичието на такава. Сметката е – BIC: ***, IBAN ***.

От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

Не се спори,че срещу К.А.К. е било образувано наказателно производство по ДП № 250/2017г.на РУ на МВР-Л., по ПП № 4664/2017г.на ОП-Ловеч, по което му е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.115,във вр.с чл.20,ал.2 от НК. От приложеното наказателно производство се установява,че със Заповед с №297зз-88 от 07.10.2017г. на РУ на МВР-Л. К. е задържан. На същия ден е привлечен и обвиняем в извършване на следното престъпление- на 06.10.2017г., около 21.50ч., на ул.“Н.“№33, в гр.Л., в съучастие с В. Т.К. и С.С.Р.- двамата от гр.Л., умишлено са умъртвили К.В.К.-б.ж.на гр.Л.. С Постановление от 07.10.2017г. на Окръжна прокуратура-Ловеч К. е задържан за 72 часа. С Определение №523/10.10.2017г., пост.по ЧНД №473/2017г.на ОС-Ловеч по реда на чл.64 от НПК спрямо него е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Искане по реда на чл.65 от НПК за изменение на взетата мярка е било предмет на разглеждане по ЧНД №596/2017г.по описа на ОС-Ловеч и е оставено без уважение с Определение №652/14.12.2017г.,потвърдено с Определение №407/22.12.2017г., пост. по ВЧНД №559/2017г.по описа на АС-Велико Търново. На 15.06.2018г. Окръжна прокуратура Ловеч е внесла Обвинителен акт срещу С.С.Р., К.А.К. и В. Т.К., с обвинение в извършване на престъплението по чл.115,вр.с чл.20,ал.2 от НК. Образувано е НОХД №328/2018г.по описа на ОС-Ловеч,по което с Присъда №8/07.03.2019г. К.А.К. е признат за невиновен в извършване на престъплението. С Определение №149/07.03.2019г.,пост.по НОХД №328/2018г. по описа на ОС-Ловеч е изменена взетата по отношение на К.К. мярка за неотклонение от „Задържане под стража“ в „Подписка“ и е освободен от съдебната зала. С Решение №148/24.07.2019г.,пост.по ВНОХД №188/2019г. на Апелативен съд-Велико Търново присъдата е потвърдена в оправдателната част по отношение на К.А.К.. По образуваното КНД №986/2019г.по описа на ВКС, ІІІ НО, е постановено Решение №202 от 19.06.2020г.,с което въззивното решение е оставено в сила.

Установява се,че в досъдебната и съдебната фаза на наказателния процес спрямо К. е била приложена мярка „задържане под стража“ през периода от 07.10.2017г. до 07.03.2019г. Окончателно е оправдан считано от 19.06.2020г.

На л.201 от ДП №250/2017г.по описа на

РУ на МВР-Л. е приложен Договор за правна защита и съдействие между К.А.К. и адв.В.М.,в който е вписано договорено възнаграждение в размер на 300лв., а реално изплатено 100лв. На л.260 от същото наказателно производство е приложен Договор за правна защита и съдействие между К.А.К. и адв.М.Ванев,в който е вписано договорено възнаграждение в размер на 2000лв., но реално не е вписано да е платено. По КНД №986/2019г.на ВКС-ІІІ НО-на л.91 се открива приложен Договор за правна защита и съдействие между К.А.К. и адв.В.М.,в който е вписано договорено възнаграждение в размер на 500лв., а реално изплатено 300лв.

По инициатива на ищеца се изиска справка от „Арест“ към Затвора-Ловеч, с която се удостовери, че от постъпването на К. на 07.10.2017г., до превеждането му в Затвора-Ловеч на 02.07.2018г., няма данни да е лекуван в болнично заведение. С Медицинска справка от Затвора-Ловеч се удостоверява,че по време на престоя на ищеца в следствения арест и затвора в гр.Ловеч,не е настаняван в болнично заведение.