Решение № 15 от 19.01.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Бургас, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело № 20252000500354 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 581/ 15.07.2025 г., постановено по гр.д. № 510/ 2024 г. по описа на Окръжен съд Бургас, е отхвърлен предявеният от Т. С. И. от гр.Бургас, с адрес за призоваване: гр. Казанлък, ул.“Славянска“ № 6, офис 10 адв. П. К., частичен иск против „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, за осъждане на ответника - застраховател да й заплати сумата от 25 500 лв., като част от сумата от 70 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получени телесни увреждания, в резултат от настъпило на 17.11.2022 г. пътно – транспортно произшествие (ПТП), виновно причинено от водач на автобус „Соларис Урбино“ 18, чиято гражданска отговорност е била застрахована в ответното дружество, както и искането за присъждане на законна лихва върху сумата, считано от 25.11.2022 г. до окончателното изплащане.

Присъдени са разноски.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Т. С. И., в която същото се обжалва като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърдят се допуснати от първоинстанционния съд 1 съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искови претенции, като лихвата се търси считано от 25.11.2022 г., евентуално 29.11.2022 г. до окончателното изплащане.

Изразява се позиция, че делото е останало неизяснено от обективна страна. Твърди се, че съдът е ценил само част от доказателствата по делото и е игнорирал друга, като не е съобразил, че вината на водача на автобуса се предполага до доказване на противното.

Твърди се противоправно поведение на водача на процесния автобус, а именно движение с превишена скорост преди инцидента и рязко и неравномерно намаляване на скоростта в момента на произшествието. Сочи се, че според записите на видеокамерите около пострадалата няма правостоящи хора, тя прави по-широка крачка едва след загубата на равновесие, а средната и задната част от автобуса са с повече вибрации и движения от предната част. Съпоставят се показанията на свидетелите по делото и се настоява, че водачът е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП. Твърди се липса на задълбочено изследване от страна на съда на допуснатите от водача нарушения на ЗДвП.

Поддържа се, че пострадалата няма вина за настъпване на произшествието и не се установяват извършени от нея нарушения, които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпване на вредоносния резултат.

Аргументира се наличието на силни болки и страдания вследствие претърпения инцидент. Твърди се, че възстановяването продължава и до момента, като въззивницата не се чувства добре физически и емоционално.

Акцентира се върху лимитите на отговорност на застрахователите и непрекъснатото им увеличение. Обосновава се доказаност на иска по размер и необходимостта от съобразяване на присъденото обезщетение с принципа на справедливост и съдебната практика.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, в който същата се оспорва изцяло и се претендира потвърждаване на обжалваното решение.

Изразява се позиция за законосъобразност, обоснованост и правилност на атакувания съдебен акт. Оспорват се оплакванията за 2 неизясненост на механизма на ПТП и игнориране на доказателствено искане на насрещната страна. Аргументира се довод, че съдът от първа инстанция е възприел и обсъдил всички ангажирани по делото доказателства, в това число САТЕ, разпита на свидетели, обясненията на ищцата по чл.176 ГПК и видеозаписи от камери. Поддържа се, че е налице злополука – случайно събитие, причина за което е поведението на пострадалото лице. Споделят се изводите на съда, че пострадалата е следвало да прецени нестабилната опора на мястото на съчленяване на автобуса и да избягва стъпването с един крак върху него, като се придържа за вертикални или хоризонтални стойки или ръкохватки на автобуса.

Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция е предявена пред първоинстанционния Окръжен съд Бургас претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, претендирани от въззивницата, като следствие от пътен инцидент, при който тя е пострадала, против застрахователя на прекия причинител на увреждането – дружеството - въззиваем.

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на имуществената отговорност на делинквента е налице при такова негово действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, или е причинило вреди от 3 морално естество, при вина, която се предполага.

При определяне естеството и характера на страданията, които следва да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за произлезлите от увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от общите схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.

Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с дружеството – въззиваем, като застраховател, по повод автобуса, управляван от Х. Исм. М., в който е настъпило увреждането.

Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на увреденото лице от пътно-транспортно произшествие – чл.478, ал.2, вр.чл.477, ал.1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените вреди директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента за престъпване на забраната да се вреди другиму.

Установено е в производството, че въззивницата И. е отправила до застрахователното дружество на 29.11.2022 г. писмена застрахователна претенция по чл.498, ал.1, вр. чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение, по повод настъпилото застрахователно събитие, не е получила плащане от застрахователя, инициирала е настоящото исково производство – чл.498, ал.3 КЗ, и искът й е допустим за разглеждане по същество.

За да е основателен искът за присъждане на обезщетение против застрахователя на причинителя на увреждането следва да се установят в пълнота и кумулативна даденост реквизитите от фактическия състав на деликта.

Установява се от данните по делото, че пострадалата И. на 17.11.2022 г., около 11.39 ч. се е намирала като пътник в автобус марка „Соларис Урбино“ 18, с рег. № ********, движещ се по утвърден маршрут в гр. Бургас. При приближаването на автобуса до спирката на бул. „Стефан Стамболов“, в ж.к.

Зорница, въззивницата се е подготвила за слизане, като, при изправянето си в автобуса, е загубила равновесие и е паднала, при което е претъпяла телесни увреждания, чието репариране претендира в настоящия процес от 4 дружеството - застраховател по застраховката „Гражданска отговорност“, сключена по повод управлението на превозното средство.

Правното твърдение на въззивницата в настоящия процес е, че водачът на автобуса Х. Исм. М. се е движил с превишена скорост, предприел е рязко и неравномерно намаляване на скоростта, при приближаване към спирката, и това негово поведение разкрива противоправност, като предпоставка за реализиране на отговорността на застрахователя.

Ведно с обвързаността си да спазва общите предписания на специалния закон, регламентиращ задълженията към участниците в движението – Закона за движението по пътищата, съгласно разпоредбата на чл.132 ЗДвП, при превозване на пътници, водачът е длъжен, преди потегляне и по време на движение, да осигури всички условия за безопасното им превозване. Спорът по делото се концентрира около въпроса дали действията на водача на автобуса по време на пътния инцидент са били от естество да влязат в колизия с тази правна регулация, така че ефективно да породят за ищцата правото да търси обезвреда на причиненото й непозволено увреждане.

С постановление от 25.08.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура Бургас е прекратено наказателното производство против водача на автобуса, образувано по повод процесния инцидент.

В производството е прието заключение на назначена от първоинстанционния състав съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е посочило, че скоростта на автобуса, към момента на падането на пострадалата, е била 32 км/ч, като водачът плавно е намалявал скоростта от 58 км/ч – на около сто метра преди инцидента, до спирането. Вещото лице се е запознало, при изготвяне на заключението си, със записите от видеокамерите, намиращи се в автобуса и съхранили видеозаписи от интериора и екстериора на превозното средство. Посочило е, че изводите за скоростта са направени на базата на познатата формула за съотношението между разстоянието и времето за изминаването му, като са ползвани данните от часовника в долната част на видеозаписа и изминатото разстояние, при съпоставка с околните неподвижни предмети и пътна маркировка.

Като причина за възникване на произшествието вещото лице е откроило загубата на равновесие от страна на пострадалата, предизвикана от стъпването й с десния крак върху нестабилна опора – подвижния под, в зоната 5 на съчленяването между двете части на автобуса, без да се придържа към вертикалните или хоризонтални стойки и ръкохватки, с които автобусът е бил оборудван, като е опитала придвижване обратно на посоката на движение на автобуса. Вещото лице е изяснило, че въпреки праволинейното движение, поради съчленения характер на превозното средство и неравностите на терена, телата на пътниците понасят движения нагоре – надолу и наляво – надясно, при които правостоящ пътник, който не се е захванал за неподвижна опора, рискува да загуби равновесие и да падне – както е в настоящия случай.

Възпроизвеждайки пълната динамична картина на увреждането, експертът е заключил, че при падането, въззивницата, като се е изправила, без да се придържа към ръкохватка, е протегнала ръка, търсейки опора, при което я е усукала и е получила описаната от вещото лице по съдебно – медицинската експертиза фрактура на дясната лъчева кост.

Без основание се поддържа във въззивната жалба, че делото е останало неизяснено от фактическа страна. Първоинстанционният състав се е запознал непосредствено с видеозаписа от вътрешността на автобуса, с анализа на вещото лице и ги е съпоставил с депозираните по делото показания на свидетел, като е проследил в съдебния си акт хронологията на инцидента.

Обосноваността на експертизата е дала основание на съда да откаже допускането на повторна такава и този извод не е направен в нарушение на съдопроизводствените правила. Неоснователно е оплакването за ползване от вещото лице на негодни доказателствени средства, а именно материалите по досъдебното производство. При преценката си, че за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания, съдът назначава съдебен експерт – чл.195, ал.1 ГПК, като в дейността си вещото лице се ръководи от познавателна независимост – чл.2 от Наредба № Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, разбирана като самостоятелност при избора на методи и средства, използвани при експертното изследване - §1, т.7 от същата Наредба. В конкретния случай, данни относно фактическата страна на инцидента, като явление от обективната действителност, е нормално да се съдържат в образуваното досъдебно производство, но вещото лице по настоящото дело ги е интерпретирало в независими и научнообосновани изводи, при добросъвестност, обективност, всестранност и пълнота на експертното изследване, които е защитило и при изслушването си в съдебно заседание.