Решение № 831 от 14.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 831 гр. София, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20221100511724 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 20045261 от 29.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 14516/2020 г. по описа на СРС, 82-и състав, са отхвърлени предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *******, срещу Г. С. Й., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал.2 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД и в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал.2 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за следните суми: 23 457, 86 лв. – частично претендирана главница от 31 360,30 лв. по 62 броя незаплатени месечни погасителни вноски с падежни дати 07.05.2020 г. – 07.06.2025 г. и 699,66 лв. – обезщетение за забава за периода 28.02.2019 г.-05.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 05.12.2019 г. до окончателното изплащане, дължими по Договор за потребителски кредит № 1863732 от 09.06.2015 г., сключен между Г. С. Й. и „У.К.Ф.“ ЕАД, прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., за които суми е издадена 1

Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 09.07.2019 г. по ч.гр.д.№ 831/2019 г. на Районен съд Мездра.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в която се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че жалбоподателят е доказал валидното сключване на Договор за потребителски кредит № 1863732 от 09.06.2015 г., както и на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г. Посочва се, че за установяване на обстоятелството, че процесната сума по кредита е усвоена от длъжника своевременно е поискано назначаване на съдебно- счетоводна експертиза, която районният съд не е допуснал. Отправя се молба първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен, като вместо него бъде постановен друг, с който да бъдат уважени предявените искове.

По делото не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 09.06.2015г. е сключен Договор за потребителски кредит № 1863732 между Г. С. Й. като кредитополучател, Т. С. Г. като поръчител и „У.К.Ф.“ Е А Д като кредитодател. Съгласно уговореното кредитодателя е поел задължение да предостави на кредитополучателя в заем сумата от 35 000 лева.

Върху нея е начислена такса за разглеждане на кредита в размер на 1 050 лева, както и застрахователна премия в размер на 14,73 лева на месец.

Страните са уговорили годишен лихвен процент в размер на 10,99 % и годишен процент на разходите по кредита в размер на 13,15 %.

Кредитополучателят е поел задължение да върне предоставената му сума в рамките на 10 годишен срок от сключването му. Видно от приложения погасителен план задължението му е разсрочено на 120 месечни вноски в размер на 514,18 лева всяка, с падеж на първата вноска на 07.07.2015г., а на всяка следваща- на седмо число от съответния месец. В кредитната документация се намира и искане за рефинансиране на съществуващ дълг от длъжника Г. Й., с което същият е изявил желание сумата по кредита да бъде използвана за погасяване на съществуващи негови задължения по други договори за кредит, като остатъкът му бъде преведен по посочена от него 2 банкова сметка.

По делото е приложен и Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД в качеството му на цедент и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството на цесионер. Предмет на договора е прехвърляне от цедента на цесионера срещу възнаграждение портфейл от просрочени и изискуеми вземания, произтичащи от договори за потребителски парични и стокови кредити, сключени от цедента с физически лица, заедно със съпътстващите ги гаранции, привилегии, обезпечения и други принадлежности, които вземания са индивидуализирани в Приложение 1 към всеки отделен месечен договор. В тази връзка е представен Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.02.2018 г., сключен между горепосочените страни, заедно с Приложение № 1, неразделна част от договора, от които се установява прехвърлянето от цедента на цесионера на вземането към длъжника Г. Й. по Договор за потребителски кредит № 1863732. Приложено по делото е и изрично писмено потвърждение за извършената цесия на парични вземания от „У.К.Ф.“ ЕАД. Установява се също, че за извършеното прехвърляне на вземанията по процесния потребителски договор е съставено Уведомително писмо от цесионера, изрично оправомощен за извършване на това действие от цедента, връчено на длъжника Г. Й. чрез ЧСИ Й.Ц. при условията на чл. 47 от ГПК. Със същото уведомление е посочено, че цялата дължима неплатена по договора сума е в размер на 35 476,33 лева.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд намира следното от правна страна:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.

259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

3

Постановеното решение е валидно. Същото обаче е частично недопустимо в обжалваната от ищеца част, с която първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл по предявените в условията на евентуалност осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати сумите от 23 457, 86 лв. – частично претендирана главница от 31 360,30 лв. по 62 броя незаплатени месечни погасителни вноски с падежни дати 07.05.2020 г. – 07.06.2025 г. и 699,66 лв. – обезщетение за забава за периода 28.02.2019 г.-05.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 05.12.2019 г.

С оглед разясненията на т. 11. б. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, е допустимо да се приеме за съвместно разглеждане друг иск на ищеца - чл. 210, ал. 1 ГПК, насрещен иск - чл. 211 ГПК, инцидентен установителен иск - чл. 212 ГПК, ако са налице условията за приемането на такъв иск за съвместно разглеждане с иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. 3а разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство.

В настоящия случай, заповедният съд е уважил изцяло заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по чл. 410 ГПК, поради което няма разлика между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и размера на претендираното от ищеца вземане по предявените в условията на евентуалност осъдителни искове.

В т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г. на ОСГТК е прието, че при вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията, договорени между страните кредитор и кредитополучател, в т. ч. и сключените между тях анекси.

4

Вземането произтича от договор за кредит с определени срокове за плащане на отделните вноски.

Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването , но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит.

В исковата молба интересът от предявените в условията на евентуалност осъдителни искове се обосновава със задължението на съда по чл. 235, ал.3 от ГПК да зачете падежиралите до приключване на съдебното дирене вноски, в случай че приеме, че не е настъпила тяхната предсрочна изискуемост. Предвид гореизложеното, тези искове се явяват недопустими, доколкото имат същото основание и страни като главните искове по чл. 422 от ГПК. Следователно в посочената част решението на първоинстанционния съд следва да бъде обезсилено, а производството по съединените в условията на евентуалност искове - прекратено.

Следва да бъдат разгледани оплакванията за неправилност на решението в частта, с която са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал.

1 от ГПК установителни искове. За да бъдат уважени същите следва да бъде установено по делото кумулативното наличие на следните факти: валидно сключ е н договор за потребителски кредит, въз основа на който за въззиваемата страна е възникнало задължение да върне предоставената ѝ сума, ведно с договорената възнаградителна лихва; настъпване на падежа на вземанията; уговарянето на възможност за обявяването на предсрочна изискуемост на задълженията по кредита, настъпването на предпоставките за това, както и нейното прогласяване, в това число довеждане до знанието на длъжника на изявлението за обявяването ; начална дата, период и размер на обезщетението за забава, както и прехвърляне на вземанията от кредитора на 5 въззивника.

По делото е представен Договор за потребителски кредит № 1863732/09.06.2015г., сключен между Г. С. Й. като кредитополучател, Т. С. Г. като поръчител и „У.К.Ф.“ ЕАД като кредитодател. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. По своята правна характеристика договорът е реален счита се сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните, парите бъдат предадени (или преведени) на кредитополучателя. В случая по делото е представено писмено искане за рефинансиране, от което се установява желанието на кредитополучателя отпуснатата сума да бъде използвана за предсрочно погасяване на негови съществуващи задължения по посочени там кредити. От съвкупната преценка на доказателствата по делото, а именно представеното искане за рефинансиране, признанието на кредитора, че по договора са постъпвали плащания от страна на длъжника, както и липсата на оспорване от негова страна, съдът намира, че процесната сума е била реално предоставена на длъжника, като същата е използвана за погасяване на посочените негови задължения по договори за кредит.