Определение № 14689 от 24.04.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14689 гр. София, 24.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20211110129498 по описа за 2021 година намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото:

Предявени са от С. Х. Н. против „...........“ АД следните искове: евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 146 ЗЗП и по чл. 26, ал. 2, предл. 1, предл. 2 и предл. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключено между страните споразумение за разсрочване на задължения, обективирано в споразумителния протокол № СВ 630000012087 от 16.05.2018 г. поради: противоречието му със закона, невъзможен предмет, липса на съгласие и липса на основание, евентуално съединени с искове с правно основание чл. 27, предл. 2 ЗЗД за унищожаването му поради сключването му при грешка, евентуално съединен с иск с правно основание чл. 29 ЗЗД за унищожаването му поради измама чрез умишлено въвеждане в заблуждение на ищцата от ответното дружество, кумулативно обективно съединени с: иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1 510,45 лева, представляваща начислена стойност на водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 22.10.2012 г. до 16.05.2018 г. до водоснабден имот с адрес: .................. – поради липсата на реално доставени услуги и поради погасяване на вземанията по давност; иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в общ размер от 1 823,72 лева, включваща сумата от 735,72 лева – стойност на ВиК услуги за периода от 25.03.2015 г. до 27.09.2018 г. и сумата от 1 088 лева - стойност на ВиК услуги за периода от 22.10.2012 г. до 16.05.2018 г., с които суми ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищцата поради получаването им при липсата на основание за това, евентуално съединени с искове по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащането им под формата на имуществени вреди, причинени от противоправното поведение на ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.05.2021 г. до окончателното й изплащане; иск с правно основание чл. 424, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество следните вземания: сумата от 1 171,44 лева - стойност на потребена вода през периода от 22.09.2012 г. до 23.11.2017 г., сумата от 339,01 лева – лихва за забава за периода от 23.10.2012 г. до 23.11.2017 г. и сумата от 80,21 лева – разноски по делото, както и законната лихва върху главницата, считано от 18.01.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 3686/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 36-ти състав са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист – поради новооткрито обстоятелство от съществено значение, което не е могло да бъде известно на 1 ищцата до изтичане на срока за подаване на възражение – начисляването и фактурирането на сумите като реално потребление вместо на база; иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – морални болки и страдания, тревожност, притеснение за начислените суми и невъзможността за заплащането им, вследствие от противоправното поведение на ответника – начисляването и фактурирането на несъществуващи задължения, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.05.2021 г. до окончателното й изплащане.

Ищцата С. Х. Н. твърди, че е страна по сключен договор с ответното дружество „...........“ АД във връзка с предоставянето на водоснабдителни и канализационни услуги за водоснабден имот с адрес: .................., като е титуляр на партида с клиентски № 100211593.

Посочва, че през периода 22.09.2012 г. – 27.09.2018 г. в имота не е имало монтиран водомер, поради което стойността на предоставяните услуги е следвало да бъде определена на база – според броя живущи, а именно двама потребители, при разход от по 5 куб. м./месец. Излага, че за периода от 25.03.2015 г. до 27.09.2018 г. по партидата на ищцата е начислена като дължима сума в размер от 735,72 лева, определена от „...........“ АД като сума за реално потребление, а с това и в противоречие с нормативното изискване за начисляване на сума на „база“ поради липсата на монтирано средство за търговско измерване. За посочената сума били издадени фактури, които Н. заплатила. Ищцата намира, че така платената сума е неоснователно получена от ответното дружество, поради определянето й при погрешно отчитане и фактуриране, поради което с последната „...........“ АД се е обогатило за сметка на потребителя без основание. Твърди, че на 16.05.2018 г. между страните е сключено споразумение, обективирано в споразумителен протокол № СВ 630000012087 с предмет разсрочване на задължения по процесната партида за период от 22.10.2012 г. до 16.05.2018 г.

В изпълнение на поетите задължения със споразумението ищцата заплатила на ответника сума в общ размер от 1 088 лева. Намира същата за недължимо платена, поради липсата на задължения в посочения размер към ответното дружество, тъй като сумите са начислени за непредоставени услуги. Наред с това, споразумението за разсрочено плащане е нищожно поради противоречие със закона, евентуално поради невъзможен предмет, евентуално поради липсата на изразено от страните съгласие. Конкретно се посочва, че същото противоречи на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗРВКУ и на чл.25, ал. 8 от Общите условия на ответника, одобрени с Решение на КЕВР, предвиждащи, че при липсата на индивидуални водомери месечното количество изразходвана питейна вода се определян на база 5 куб. м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. Доколкото споразумението предвижда разсрочване на задължения за период, през който ищцата няма монитран водомер, а радсрочените споразуменето задължения са за реално потребление същото е нищожно.

Съдържащите се в споразумението клаузи, с които се разсрочват несъществуващи задължения представляват уговорки във вреда на потребителя, които не отговарят на изискването за добросъвестност, поради което последното е недействително и поради противоречеие с разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Излага се, че същото има и невъзможен предмет – задължения за предоставен конкретен обем реално потребление за периода 25.03.2015 г. – 16.05.2018 г., но в случая поради липсата на водомер в имота за този период е било изначално невъзможно за ответника да определи реална консумация. Липсва съгласие на страните за сключването му, което да е надлежно обективирано чрез подписване на споразумението. Не е налице и основание като кауза на същото, тъй като пряката му цел е разсрочване заплащането на суми, които ищцата не дължи. Евентуално С. Н. излага твърдения за наличието на основание за унищожаване на споразумението, доколкото към момента на състовянето му ищцата е имала погрешната представа, че има съществуващи задължения към ответника, с оглед предоставената от същия информация, респ. поради въвеждането й в заблуждение за това обстоятелство от насрещната страна. Поддържа се, че с 2 платените от Н. суми по споразумението в общ размер от 1 088 лева поради неговота недействиетлност ответникът се е обагатил неоснователно за нейна сметка. Наред с това, „...........“ неоснователно претендира и заплащането на сумата от 1 510,45 лева отново за периода от 22.10.2012 г. до 16.05.2018 г. по силата на споразумението, които по вече изложените съображения са недължими от нея. Освен това намира същите и за погасени по давност. В исковата молба се посочва, че в хода на производство по ч. гр. дело № 3686/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 36-ти състав в полза на „...........“ АД и срещу С. Х. Н. въз основан ан влязлав сила заповед за изпълнение на парично задължение оп чл. 410 ГПК е издаден изпълнителен лист от 25.05.2018 г., въз основа на който и по молба на ответника е образувано изпълнително дело № 20198630402506/2019 г. по описа на ЧСИ С.Х. с рег. № 863 и с район на действие СГС. Предмет на изпълнителния лист за вземания за водоснабдителни и канализационни услуги, каасещи процесния имот, както следва: сумата от 1 171,44 лева – стойност на потребена вода през периода от 22.09.2012 г. до 23.11.2017 г., сумата от 339,01 лева – лихва за забава за периода от 23.10.2012 г. до 23.11.2017 г. и сумата от 80,21 лева – разноски по делото, както и законната лихва върху главницата, считано от 18.01.2018 г. до изплащане на вземането. Ищцата твърди, че тези суми за недължими, доколкото са начислени за реално потребление на вода в имота, каквото обективно е невъзможно да бъде измерено поради липсата на монтиран водомер. Посочва, че за това обстоятелство – фактуриране на суми за потребена питейна вода на база на „реален отчет“ Н. е узнала след изтичане на срока за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена в хода на ч. гр. дело № 3686/2018 г. и в рамките на срока по чл. 424, ал. 2 ГПК, чрез писмо, изпратено от ответното дружество до нея от 23.07.2020 г. и приложена към писмото справка за предприети действия по преразглеждане на задълженията й за таксувания разход за периода 25.03.2015 г. – 25.10.2018 г. Посочва, че претендираните от ответника суми по споразумението в размер от 1510,45 лева и в размер от 1 088 лева (вече заплатена от ищцата), представляващи обща стойност на водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 22.10.2012 г. до 16.05.2018 г. , не са включени в обхвата на заповедта за изпълнение, която касае различни вземания наред с посочените. С. Н. посочва, че вследствие от неправомерното поведение на „...........“ АД, изразяващо се в начисляването и фактурирането на несъществуващи задължения, същата е претърпяла неимуществени вреди – морални болки и страдания, тревожност, притеснение за начислените суми и невъзможността за заплащането им, вногократното посещаване на центрове за обслужване на криенти в офиси на ответника за обясняване на допусната грешка, кито оценява на сумата от 300 лева. С тези съображения ищцата отправя искане за признаване за установено в отношенията между страните, че споразумението на разсрочване на задължения, обективирано в споразумителния протокол № СВ 630000012087 от 16.05.2018 г. е недействително като нищожно – заради противоречие със закона, евентуално поради: невъзможен предмет, липса на съгласие и основание, евентуално за унищожаемо – поради сключването му при грешка, евентуално поради умишлено въвеждане в заблуждение на ищцата от ответното дружество; за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1 510,45 лева, представляваща начислена стойност на водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 22.10.2012 г. до 16.05.2018 г.; за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в общ размер от 1 823,72 лева, включваща сумата от 735,72 лева – стойност на ВиК услуги за периода от 25.03.2015 г. до 27.09.2018 г. и сумата от 1088 лева за периода от 22.10.2012 г. до 16.05.2018 г. по споразумението, с които суми ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищцата поради получаването им при липсата на основание за това, евентуално за заплащането им кпод формата на имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – до окончателнтто й изплащане; за признаване за установено, че ищцата не дължи сумите по заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителния лист, издадени по ч. гр. дело № 3686/2018 г. по описа на СРС – поради новооткрито 3 обстоятелство от съществено значение, което не е емогло да бъде известно на ищцата до ицтичане на срока за подаване на възражение – начисляването и фактурирането на сумите като реално потребление; за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 300 лева, представляваща стойност на причинени неимуществени вреди – морални болки и страдания, тревожност, притеснение за начислените суми и невъзможността за заплащането им вследствие от противоправното поведение на ответника - начисляването и фактурирането на несъществуващи задължения, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – до окончателнтто й изплащане.