Решение № 4701 от 16.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4701 гр. София, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Мариана Г.ева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100514334 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от Г.

Б. Я. чрез адвокат Д. А. срещу Решение 15504/26.09.2023г., постановено по гр. д. № 39709/2022г. по описа на Софийски районен съд, 55 с-в, в частта, с която са уважени искове по чл. 415 ГПК на „Топлофикация София“ЕАД за цена на ТЕ за периода 01.09.2018г.-30.04.2020г. и за цена на услуга „Дялово разпределение“ за същият период и за мораторни лихви върху двете главници.

Сочи се неправилност на решението поради необоснованост и нарушения на материалния закон.

Оспорва се извод, че ТЛП е било надлежно избрано да извършва дяловото разпределение в сградата и че имотът бил топлоснабден. Недоказано било влизането в сила на общите условия на ищеца. Неправилно била кредитирана СТЕ поради това, че вещото лице не е правило оглед на място за проверка на абонатната станция, а по делото не било представено доказателство за извършена метрологична проверка на топломера. Само другият ответник следвало да се счита потребител, тъй като подал молба декларация за партида за целия имот. Нямало покана за плащане и нямало забава съответно не се дължали мораторни лихви.

Иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете в цялост.

Постъпил е отговор на жалбата, с който се иска потвърждаване на решението.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваните части. По отношение неговата правилност въззивният съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални 1 норми.

СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за основателна по следните фактически и правни съображения:

Спорен е въпросът за съществуването на договорно правоотношение между ищеца и ответника Г. Я. за доставка на топлинна енергия. Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот презюмирано е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл.

153, ал. 1 от ЗЕ презюмира кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като принципно меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.

153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017г., ОСГК/.

Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект. Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое 2 лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/ при липса на уговорено нещо различно в ОУ на троплопреносното предприятие или в нарочно споразумение.

В конкретния случай се установява от представеното удостоверения за наследници от 13.09.2001г. /л. 25 от делото пред СРС/ и от 23.06.2023г. /л. 122 от делото пред СРС/, че ответниците Г. Б. Я. и В. Б. Я. са законни наследници – деца на починалия на 01.09.2000г. Б.Г. Я. и на починалата на 20.08.2001г. З.Г. Я.а – съпрузи.

Наследодателите на ответниците са притежавали в режим на съпружеска имуществена общност, правото на собственост върху следния недвижим имот: апартамент № 24, находящ се в гр. София, ул. ********* – видно от представения по делото НА за собственост върху недвижим имот – жилище, построено върху държавно място от ЖСК „Р.“-София /л. 14 от делото пред СРС/.

По делото е приета като доказателство молба-декларация от В. Б. Я. от 10.10.2001г. /л.29 от делото пред СРС/, с която е поискано откриването на партида за процесния топлоснабдяван имот. С този документ се установява, че В. Б. Я. е направила изрично искане пред ищцовото дружество да бъде открита партида на нейно име, въз основа на копия от документи, удостоверяващи правото на собственост на топлоснабдения имот, като това заявление представлява по своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление, входирал го е при себе си и открил партида за целия имот и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на В. Б. Я. за сключване на договор за доставка на топлинна енергия за целия имот. Чрез изразената от него воля е породено облигационно правоотношение с ищцовото дружество на основание чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Постигнато е изрично съгласие с ищцовото дружество за съществуването на облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за процесния имот, тъй като В. Б. Я. е поискала откриването на партида, а предприятието е уважило искането й. От посочената дата – 10.10.2001г., предхождаща началото на исковия период, между В. Б. Я. и ищцовото дружество съществува правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия за целия процесен обект. Ето защо задължено лице да заплаща стойността на цялата потребена в имота топлинна енергия за процесния период е единствено ответницата В. Б. Я.. С оглед изложеното се налага извод, че ответникът Г. Б. Я. не е пасивно материално легитимиран да отгоВ. по предявените искове. С оглед изложеното се налага извод, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната от Г. Я. част, и вместо него да се постанови друго, с което исковете срещу него да се отхвърлят. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта му по разноските, с която Я. е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски за исковото и за заповедното производство.

При този изход на делото само въззивника има право на разноски за възззивна инстанция, но същият не е претендирал такива.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение 15504/26.09.2023г., постановено по гр. д. № 39709/2022г. по описа на Софийски районен съд, 55 с-в, в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК 831609046 срещу Г. Б. Я., с ЕГН **********, 3 искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 1059,32 лева – стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 24, находящ се в гр. София, ул. „*********, за периода 01.09.2018 г. – 30.04.2020 г.; за сумата от 283,11 лева – обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 31.10.2018 г – 21.09.2021г.; за сумата от 29,41 лева – стойност на услугата „Дялово разпределение“ за периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 01.10.2021г. до окончателното изплащане и за сумата от 6,07 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода на забава от 31.10.2018г. до 21.09.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 56950/2021г. по описа на Софийски районен съд, 55 с-в., както и в частта, с която ответникът Г. Б. Я. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД съдебни разноски в исковото производство в размер на 345,38 лева и в заповедното производство в размер на 50,26 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ЕАД, с ЕИК 831609046 срещу Г. Б. Я., с ЕГН **********, искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 1059,32 лева – стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 24, находящ се в гр. София, ул. „*********, за периода 01.09.2018 г. – 30.04.2020 г.; за сумата от 283,11 лева – обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 31.10.2018 г – 21.09.2021г.; за сумата от 29,41 лева – стойност на услугата „Дялово разпределение“ за периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 01.10.2021г. до окончателното изплащане и за сумата от 6,07 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода на забава от 31.10.2018г. до 21.09.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.

№ 56950/2021г. по описа на Софийски районен съд, 55 с-в.

РЕШЕНИЕТО в останалата отхвърлителна част е влязло в сила като необжалвано.

Решението е постановено при участие на третото лице „Техем сървисис” ЕООД – помагач на въззивника-ищец „Топлофикация София” ЕАД.

Настоящото решение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4