Решение № 3862 от 01.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3862 гр. Пловдив, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330105413 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415 и чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си юрисконсулт С. П., е предявил против Н. И. М., ЕГН: **********, с адрес: град П. ж. к. *****, бл. ****, вх. ***, ет. ***, ап. ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 17887/ 2023 г. на ПРС, II-ри бр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 9141/ 21.12.2023 г., суми за начислена топлинна енергия, както следва: главница в размер на 444, 11 лева (четиристотин четиридесет и четири лева и единадесет стотинки), представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.03.2021 г.- 30.04.2023 г., за обект с ИТН *********, находящ се в град П., ж. к. ******, бл. ****, вх. ***, ет. 4, ап. 10, обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва върху главницата в размер на 71, 75 лева (седемдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки) за периода 06.05.2021 г.- 04.12.2023 г. и законната лихва, считано от 05.12.2023 г.- датата на подаване на заявлението, до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор. Исковата молба му е редовно връчена чрез съжителката му на адреса на потребление, посочен в исковата молба.

1

Същият не се явява в първото по делото заседание, редовно призован отново чрез жената, с която живее на семейни начала, на адреса на потребление, и уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК още с разпореждането по чл. 131 от ГПК.

В изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските. Последиците на чл. 238 и сл. от ГПК са били редовно разяснени на страните и с определението за насрочване на делото, препис от което е редовно връчен на ответника.

В първото съдебно заседание по делото, проведено на 26.09.2024 г., на което е даден ход на делото, и за което ответникът е бил редовно призован, ответникът не се е явил, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото ищецът, чрез пълномощника юрк. П, П, е поискал с изрична писмена молба на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства и от документите по приложеното ч. гр. дело № 17887/2023 г. по описа на ПРС, II-ри бр. състав може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за заплащане на които е издадена заповедта.

С оглед изхода на спора, ищцовата страна има право на разноските и в двете производства – заповедното и исковото такова.

Касателно направените в заповедното производство разноски, същите са били присъдени със заповедта в претендираните размери – 25 лева (двадесет и пет лева) - държавна такса и 50 лева (петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение. Съгл. ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС исковото производство е продължение на заповедното и съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Същите следва да се присъдят на ищеца изцяло, тъй като ответникът е станал повод за завеждане на делото.

С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото производство, които възлизат на сумата от 75 лева (седемдесет и пет лева) - довнесена държавна такса, както и 100 лева (сто лева) - юрисконсултско възнаграждение, изчислено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

2

Така мотивиран и на осн. чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Ж. С. и К. Б., чрез пълномощника юрисконсулт П. П., от една страна, и Н. И.

М., ЕГН: **********, с адрес: град *****, ж. к. *****, бл. *****, вх. ****, ет. ****, ап. ***** – от друга, че Н. И. М., ЕГН: ********** дължи на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК 115016602 следните суми: сумата от 444, 11 лева (четиристотин четиридесет и четири лева и единадесет стотинки) – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.03.2021г. до 30.04.2023г. за обект на длъжника с клиентски номер **********, находящ се на адрес: град П., ж. к. *******, бл. ****, вх. ***, ап. ****, с ИТН ******, сумата от 71, 75 лева (седемдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за забавеното плащане на главницата за периода от 06.05.2021г. до 04.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК – 05.12.2023 г., до окончателното плащане на вземането, които суми е разпоредено Н. И. М., ЕГН:

********** да заплати на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК 115016602 със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 9141/21.12.2023 г., постановена по ч. гр. дело № 17887/2023г. по описа на ПРС, II -ри бр. състав.

ОСЪЖДА Н. И. М., ЕГН: **********, с адрес: град П., ж. к. *****, бл. ****, вх. ****, ет. ****, ап. **** да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Ж. С. и К. Б., чрез пълномощника юрисконсулт П. П. сумата от 25 лева (двадесет и пет лева) - държавна такса в заповедното производство, сумата от 50 лева (петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, сумата от 75 лева (седемдесет и пет лева) – държавна такса и исковото производство, и сумата от 100 лева (сто лева) - юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

Решението е постановено по реда на чл. 238 и 239 от ГПК и не подлежи на обжалване.

Заверен препис от решението, ведно с частно гр. дело № 17887/2023г. по описа на ПРС, II -ри бр. състав да се изпрати на ПРС, II -ри бр. с-в.

Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________

3