Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 789 от 04.12.2024, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно частно гражданско дело 560/2024
Вид
Определение № 789
Подписан
04.12.2024
В сила
04.12.2024
Състав
Веселина Димитрова Джонева, Елисавета Георгиева Деянчева, Мина Цветанова Павлова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 789 гр. Кюстендил, 04.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20241500500560 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 - чл.279 от ГПК във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Делото е образувано по постъпила частна жалба вх.№9826/23.08.2024г. депозирана от „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980, представлявано от изпълнителните директори А.Д. и М.М. чрез пълномощник П.П., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Кукуш“ №1, насочена против разпореждане №3828 от 01.08.2024г., постановено по ч.гр.д.№1928 по описа на Районен съд - Кюстендил за 2024г., в частта, в която съдът е оставил без уважение заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.410 от ГПК за сумата от 916.03 лева - неустойка, начислена на основание чл.54.12 от Общите условия към договор за предоставяне на мобилни услуги, за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната.

Частният жалбоподател поддържа доводи за неговата неправилност в посочената част. Изтъква, че процесната клауза не е нищожна. По същество моли за отмяна на разпореждането в атакуваната част и издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за цялото вземане.

Претендира присъждане на разноски за заплатена държавна такса.

Съгласно указанията на чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е бил изпращан на длъжника.

Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Заповедното производство е образувано по заявление по чл.410 от ГПК, подадено от „А1 България“ ЕАД.

Към заявлението, съобразно изискването на чл.410 ал.3 от ГПК, са представени процесните договор, Приложение №1 към него, както и Общи условия.

1

Сезираният съд е постановил съдебен акт - разпореждане №3828 от 01.08.2024г., с което е оставил без уважение заявлението на „А1 България” ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 916.03 лева - неустойка, начислена съобразно чл.54.12 от Общите условия към договора за мобилни услуги, дължима за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната.

Заповедният съд е мотивирал акта си с довода, че неустойката за предсрочно прекратяване на договора за предоставяне на електронни съобщителни услуги е начислена и изчислена в противоречие с функциите на неустойката - обезпечителна, обезщетителна и санкционна.

При така установеното от фактическа страна, КнОС приема от правна приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от лице, което има право на жалба и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционна проверка, съгласно чл.274 ал.1 т.2 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Настоящата инстанция намира постановения от РС-Кюстендил съдебен акт за валиден и допустим такъв.

Извършвайки преценка относно правилността на разпореждането, ОСКюстендил счита същото за правилно, а разглежданата жалба за неоснователна, поради следното:

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2 от ГПК- да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да отговаря на изискванията, произтичащи от нормата на чл.411 ал.2 т.2 и т.3 от ГПК, която задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на нервноправна клауза или на клауза, която е вероятно неравноправна.

В случая се констатира обоснована вероятност клаузата за определяне размера на договорната неустойка, на която заявителят основава вземането си за неустойка, да е неравноправна по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП.

Размерът на неустойката е определен, като е прието, че на основание чл.54.12 от Общите условия към договор за предоставяне на мобилни услуги, е налице едностранно прекратяване на договора по вина на абоната. В този смисъл, в т.6.1 от Приложение №1 към Договор №502308611, е предвидено, че когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване на тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка, като в тази хипотеза, в допълнение на неустойката се включва и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства до края на срока на абонамента. Очевидно е в този смисъл, че база за формиране на неустойката е не такса за три месеца, а най - високият абонамент според условията на плана. Поради това в състезателен процес следва да се провери дали тази неустойка се явява необосновано висока, тъй като не се отчитат вредите, които операторът би претърпял. Те не могат да се определят като пропуснати ползи в размер на невнесените месечни абонаментни плащания, тъй като такива плащания са свързани с предоставяне на услуга, каквато безспорно оператора не осигурява при един прекратен договор. Вредите не могат да се определят и като съвкупност от най 2 високите абонаментни вноски, дори и ограничени до три такива. И като се изхожда от характера на производството, е достатъчно да се констатира обоснована вероятност клаузите да са неравноправни, което е и направено от състава на районния съд, като са изложени обосновани съображения, които се споделят и от настоящата инстанция.

При изложените съображения атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №3828 от 01.08.2024г., постановено по ч.гр.д.

№1928 по описа на Районен съд - Кюстендил за 2024г., в частта, в която съдът е оставил без уважение подадено от „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сума в размер на 916.03 лева, представляваща неустойка, начислена на основание чл.54.12 от Общите условия към договор за мобилни услуги, сключен с Е. М. Л. от гр.Кюстендил, поради едностранно прекратяване на договора по вина на абоната.

В останалата му част разпореждането не е обжалвано.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3