Решение № 742 от 19.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 742 гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20241001000837 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно обжалване.

Образувано е по въззивна жалба от ищеца – Българско национално радио, БУЛСТАТ 000672343, чрез ген. директор М. срещу решение № 1150 от 15.08.2024г., постановено по т.д.

№202211009011493 по описа на СГС за 2022г., т.о., VІ-15 състав, с което са отхвърлени предявените осъдителни искове срещу „Кумер“ ООД, ЕИК200907117, с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, за неустойка в размер на 100 000 лева по чл. 9.1 от договор № 9109/13.10.2020г. за периода от 01.08.2021г. до 30.11.2021г. и за неустойка в размер на 100 000 лева по чл. 9.1 от договор № 9-110/13.10.2020г. за периода от 01.08.2021г. до 30.11.2021г. и е осъден да заплати на ответника 5 400 лева разноски по делото.

Въззивникът/ищецът - Българско национално радио счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че е провел открита процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на ел. енергия, в която „Кумер“ ООД е заявило, че предложената продажна цена не подлежи на промяна за целия срок на договора. В противоречие с декларираното, на 13.05.2021г. продавачът е поискал от купувача, увеличение на цената на доставената ел. енергия предмет на процесните два договора за доставка на ел. енергия. Според ищеца, исканото увеличение от ответника на цената на доставяната ел. енергия с 20 % и с 50 %, водели до съмнението, че предложените цени били произволно избрани и целели увеличаването на печалбата на продавача, което поведение противоречало на морала и добрите нрави. Ответникът е уведомил ищеца с писмо 1

№ 167/19.07.2021г., че от 01.08.2021г. доставчик на ел. енергия за обектите в град София и в град Благоевград, ще бъде „ЧЕЗ електро България“ АД. Това представлявало неизпълнение на основаното задължение на продавача по сключените договори. Ищецът е уведомил ответника с писмо от 13.07.2021г., че не са налице условията по чл. 116 от ЗОП за изменение на договорената цена, както и че това представлявало нарушение на договорените условия.

БНР е дало 7-дневен срок на „Кумер“ ООД да предприеме действия по възобновяване на доставката на ел. енергия и е предупредено за неблагоприятните последици от развалянето на договора на основание чл. 10.3 от договора, включително задържане на внесената гаранция. В случая били налице вреди от неизпълнение на договорни задължения, тъй като БНР заплащало ел. енергия на доставчик от последна инстанция на цени, надвишаващи тези предложени от ответника в ценовото предложение. Счита, че не следва да се кредитират представените писмени доказателства от ищеца в проведеното открито съдебно заседание на 25.10.2023г., тъй като са неотносими към правния спор. В този ред на мисли, следвало да не се кредитира и заключението на вещото лице И. Т., защото е изготвено на база методика за определяне цените на ел. енергия на доставчик от последна инстанция, а не се базира на методика одобрена от Министерски съвет. Освен това, процесният период(01.08.2021г.30.11.2021г.) бил преди обнародване и влизане в сила на чл. 117а от ЗОП. Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искови претенции. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Въззиваемият/ответникът - „Кумер“ ООД не е подал писмен отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание заявява, че не са налице основания за ревизиране на обжалваното решение. В указания от съда срок не е представил писмена защита. Моли въззивния съд да остави жалбата без уважение и да потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира адвокатско възнаграждение за въззивното производство, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо на въззивно обжалване решение на СГС, в законоустановения срок и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

При служебно извършената от въззивния съд проверка на основание разпоредбата на чл. 269 ГПК, се установява, че решението е валидно и допустимо в обжалваната част.

Страните във въззивното производство не спорят и от доказателствата по делото се установява, че между Българското национално радио и Българската национална телевизия като възложители и „Кумер“ ООД като изпълнител, е възникнало валидно правоотношение по сключен по реда на ЗОП договор № 9-109/13.10.2020г. за доставка на електрическа енергия на обект в гр. Благоевград, за нуждите на РРС Благоевград и РТВЦ Благоевград срещу цена на един МВтч нетна активна електрическа енергия в размер на 99,61 лв./т. 3.2/, със срок на доставка 12 месеца/т. 2.1./ и при обща прогнозна стойност в размер на 200 000 2 лв./т. 3.1/. В т. 9.1. от този договор страните са уговорили, че при забава на изпълнението по причини, за които изпълнителят отговаря, същият дължи неустойка в размер на 5% от цената по т. 3.1 за всеки просрочен ден до датата на изпълнението, но не повече от 50% от тази цена. Между Българското национално радио и „Кумер“ ООД, е сключен по реда на ЗОП и договор № 9-110/13.10.2020г. за доставка на електрическа енергия на обект в гр. София, ул.

„Драган Цанков“ № 4, срещу цена на един МВтч нетна активна електрическа енергия в размер на 99,61 лв./т. 3.2/, със срок на доставка 12 месеца/т. 2.1./ и при обща прогнозна стойност в размер на 300 000,00 лв./т. 3.1/. В т. 9.1. от този договор страните са уговорили, че при забава на изпълнението по причини, за които изпълнителят отговаря, същият дължи неустойка в размер на 5% от цената по т. 3.1 за всеки просрочен ден до датата на изпълнението, но не повече от 50% от тази цена. С писмо изх. № 35/13.05.2021г., ответникът е уведомил ищеца за значително увеличение на цената на ел. енергия и е предложил изменение на двата договора, на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 вр. с ал. 2 от ЗОП. С писмо изх.

№ 2-382/19.05.2021г. от БНР до „Кумер“ ООД, ищецът го е уведомил, че не приема искането за увеличение на цената, както и предложението за разваляне на договорите по общо съгласие на страните. С писмо изх. № 82/23.06.2021г., ответникът е уведомил ищеца за ново увеличение на цената на ел. енергия и е предложил изменение на договорите, на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 вр. с ал. 2 от ЗОП. С писмо изх. № 2-510/24.06.2021г. от БНР до „Кумер“ ООД, ищецът го е уведомил, че не приема искането за увеличение на цената и ще развали процесните договори поради неизпълнение на задълженията от продавача. С писмо изх. № 176/19.07.2021г., ответникът е уведомил ищеца, че считано от 01.08.2021г. доставчик на ел. енергия за БНР ще бъде „ЧЕЗ електро Бъргария“ АД, в качеството му на доставчик от последна инстанция. С писмо изх. № 16-82/13.07.2021г. от БНР до „Кумер“ ООД, ищецът го е уведомил, че не приема искането за увеличение на цената и ще търси обезщетение за евентуалните вреди, причинени от подобни действия. С писмо изх. № 2-758/01.10.2021г. от БНР до „Кумер“ ООД, ищецът го е уведомил, че ако в седемдневен срок не предприеме действия по възобновяване доставката на ел. енергия, договор № 9-109/13.10.2020г. ще бъде развален от ищеца на основание т.10.3 от него, във вр. с чл. 87 от ЗЗД, включително задържане на внесената от дружеството гаранция за изпълнение. С писмо изх. № 2759/01.10.2021г. от БНР до „Кумер“ ООД, ищецът го е уведомил, че ако в седемдневен срок не предприеме действия по възобновяване доставката на ел. енергия, договор № 9110/13.10.2020г. ще бъде развален от ищеца на основание т.10.3 от него, във вр. с чл. 87 от ЗЗД, включително задържане на внесената от дружеството гаранция за изпълнение. В отговор на тези две писма/няма данни за датата на тяхното получаване/, с писмо изх. № 274/06.10.2021г. от „Кумер“ ООД до БНР, ответникът го е уведомил, че за да възобнови доставките на ел. енергия, следвало да има валиден сключен договор, който да обхваща периода на бъдещата доставка.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е изложил кратки мотиви, че предметът на договорите за 3 доставка на ел. енергия, изключвал възможността за изпълнението им със забава. Липсата на доставена електрическа енергия до обектите във всеки от дните в посочения период представлявала пълно неизпълнение на договорните задължения на ответника за съответния ден, което не може да бъде компенсирано с изпълнение на задълженията чрез доставяне на електрическа енергия до обектите в следващ период. Ето защо и вредите на ищеца от неизпълнение на посочените задължения на ответника, не могат да представляват вреди от забава при изпълнението на задълженията на ответника по смисъла на чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, а единствено вреди от неизпълнението на задълженията по смисъла на чл. 79, ал. 1, пр.

3 ЗЗД. В клаузите на т. 9.1 от двата процесни договора, не се посочвало изрично за неизпълнение на кои от задълженията на ответника по договорите са уговорени предвидените в тях неустойки. Приел, че от съдържанието на клаузите, включително при тълкуването им по правилата на чл. 20 ЗЗД с останалите клаузи от договорите, се предпоставял единственият извод, че са уговорени неустойки за обезщетяване на вреди от забава (мораторни неустойки), а не неустойки за обезщетяване на вреди от пълно неизпълнение на договорни задължения (компенсаторни неустойки). което по съображенията по-горе изключва приложението на процесните неустоечни клаузи в случаите на неизпълнение на основните задължения на ответника за доставяне на електрическа енергия до обектите на ищеца в срока на действие на процесните договори, тъй като както се посочи тези задължения поначало не могат да бъдат изпълнени със забава (електрическата енергия се доставя и отчита за конкретно потребление към конкретен момент), а за всеки период от срока на действие на договорите, в който не е доставяна електрическа енергия от ответника, последният е в пълно неизпълнение на задълженията си по договорите за съответния период.

Предмет на правния спор във въззивното производство е дължи ли ответникът на ищеца, уговорена между страните неустойка за забавено изпълнение, претендирана вместо обезщетение за неизпълнение на задължение за доставяне на ел. енергия по чл. 79, ал. 1, пр. последно от ЗЗД.

В чл. 9.1. от процесните договори с № 9-109/13.10.2020г. и № 9-110/13.10.2020г./с идентично съдържание/, страните са уговорили, че при забава на изпълнението по причини, за които изпълнителят отговаря, същият дължи неустойка в размер на 5% от цената на договора за всеки просрочен ден до датата на изпълнението, но не повече от 50% от цената. Неустойка за забавено изпълнение на задължение или още мораторна неустойка, се уговаря за неизпълнение на парично задължение, но няма пречка да се сключи и за неизпълнение на друго задължение, включително и за забавено изпълнение за доставка на ел. енергия(длъжникът в един ден доставя ел. енергия, за друг ден или дни не доставя и т.н).

Волята на страните е ясно и недвусмислено изразена, и не се нуждае от тълкуване - за всеки ден от неизпълнението на задължението за доставка на ел. енергия, изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на 5 % от 200 000 лева по първия договор и 5% от 300 000 по втория договор. По делото не е спорно между страните, че от 01.08.2021г. до изтичането 4 на 1-годишния срок на двата договора, ответникът не е изпълнил задължението си за доставка на ел. енергия на ищеца, който е начислил и претендира по 100 000 лева неустойка.

Неправилно ищецът/възложителят счита, че правото му да получи обезщетение за неизпълнение на договореното задължение на ответника/изпълнителят да му достави ток, се обезпечава с процесните неустойки по чл. 9.1. от двата договора. Процесните договори са за доставка на ел. енергия и имат ясно определен предмет в чл. 1, при цена 200 000 лева по първия договор и 200 000 лева по втория. Задължението на ищеца е парично, а на ответника да достави ел. енергия до размера на договорената цена. Тази неустойка е мораторна и обезпечава вреди от забава на изпълнението на задължението за доставка на ел. енергия.