Решение № 206 от 22.11.2021, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Севлиево, 22.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Христо Н. Христов при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело № 20214230100331 по описа за 2021 година

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к. „Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу СТ. Р. К., с ЕГН **********, от гр. Севлиево, ул.

„Латинка“ 23.

Ищеца твърди, че между страните е сключен договор за мобилни услуги № 006296819, с клиентски номер № 006296819 и титуляр по предпочетения мобилен номер 359895736453 с избрана абонаментна програма Интернет 15,99лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 29.12.2020 г.. Абонатът получил мобилно устройство за ползване на предоставените мобилни услуги, с отстъпка в размер на 241,90 лв.. Ответникът ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № 006296819. Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура.

Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.". Ответника дължал на ищеца сума, в размер 93,37 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, по договора за мобилни услуги от 29.12.2018 г., а също и сума в размер на 221,67 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги - допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 29.12.2018 г.. За 1 потребените от абоната-ответник услуги за периода от 29.12.2018 г. до 19.02.2019 г., били издадени: фактура № 7283725445/20.01.2018 г., за отчетния период на потребление 29.12.2018 г. - 19.01.2019 г., като дължимата сума била платима в срок 04.02.2019 г. и фактура № 7284989771/20.02.2018 г. за отчетния период на потребление от 20.01.2019г. 19.02.2019 г., платима в срок 07.03.2019 г.. За посочените месечни отчетни периоди длъжникът не изпълнил задължението си да заплати дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на 93,37 лв.. Издадена била крайна фактура № 7287696860/20.04.2019 г. с начислена обща сума за плащане за неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 221,67 лева, с включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода в размер на 93,37 лева. Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се в договор за мобилни услуги от 29.12.2018г., като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Предвид влизане в сила на постигната Спогодба между Теленор и Комисия за защита на потребителите относно начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно прекратяваше на договорен абонамент, начислената на абоната неустойка в размер на 221,67лв., била формирана съобразно новите правила за изчисление. Неустойката в размер на 221,67 лв., представлявала стойността на 3 месечни абонаментни такси и сумата 181,71 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство PRESTIGIO GRACE 3157, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т. 7 от договора за мобилни услуги, изчислено, пропорционално до края на срока на договора за мобилни услуги. С оглед гореизложеното, моли да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено наличието на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по посочено частно гражданско дело, против длъжника - ответник за горепосочените като дължими суми. Претендира разноски.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор, чрез назначеният му особен представител, в който се излагат доводи за неоснователност на предявеният иск. В отговора особеният представител заявява, че с исковата молба не са представени доказателства ответницата да е приела общите условия по надлежния законов ред, поради което същите никога не били приложими към сключения между страните договор. Договорните клаузи, които не били уговорени индивидуално, можели да бъдат използвани срещу страната, която не ги е знаела, само ако страната която се позовава на тях е предприела съответните мерки, за да насочи вниманието на другата страна към тях преди или по време на сключване на договора, като вниманието на страната не се смятало да е надлежно насочено към клаузите само чрез препратката към тях в договорния документ, дори тя да го е подписала. Неприложими били клаузите от общите условия, на които се позовавал ищеца, относно изискуемост на сумите по издадени невръчени на ответницата фактури, едностранно прекратяване на договора и начисляване на неустойка. Начислената неустойка била прекомерно висока и трябвало да се намали.

2

В съдебно заседание ищеца не се представлява. В докладвана писмена молба поддържа исковете по съображенията изложени в исковата молба, като излага доводи за дължимост на претендираната неустойка, начислена от датата на преустановяване предоставяне на договорените услуги, който момент претендира да е твърдяното прекратяване на договора между страните.

В съдебното заседание ответника поддържа отговора, по съображенията изложени в същият, чрез назначеният му особен представител.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Установява се от договор за мобилни услуги от 29.12.2018 г., Общи условия на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, приложение – ценова листа от 29.12. 2018 г. и декларация съгласие от същата дата, че такъв договор е сключен между страните и по силата на същият ищеца се е задължил да предостави за срок от 24 месеца, мобилни услуги на ответницата, а последната се е задължила да заплати цена на предоставените услуги, съгласно определен тарифен план по действащият ценоразпис на ищеца, с който същата се запознала, при месечна абонаментна такса от 15,99 лв., с дата на издаване на фактура – 20 – ти всеки месец. Видно от описания по – горе договор за мобилни услуги от 29.12. 2018 г., сключен между страните, че в същият е предвидена клауза съгласно която, в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти до края на срока, като максималния размер е три месечни абонамента.

От приложеното ч. гр. д. № 12/2021 г. на РС – Севлиево се установява, че ищеца е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр. д. и е издадена срещу длъжника – ответницата по делото, заповед № 5/06.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 93,37 лева – незаплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода 20.12.2018 г. – 19.02.2019 г.; 221,67 лева, неустойка, за предсрочно прекратяване на договорен абонамент; ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 05.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за разноски - платена държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лева. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени съответните указания на заявителя, който в законният срок е подал исковата молба инициирала настоящото производство.

Установяват се от заключението на вещото лице по събраната съдебно счетоводна експертиза, преценено съвкупно с приложените по делото фактури, следните обстоятелства: процесните фактури за ползвани услуги са осчетоводени в счетоводството на ищеца съгласно изискванията на Закона за счетоводството; счетоводството на ищеца е заведено редовно по отношение на издадените фактури за потребени услуги и начислена неустойка; размерът на неизплатените от ответницата задължения по процесния договор и фактури е в размер на сумата 315,04 лв., включваща неустойка за предсрочно прекратяване 3 на договора в размер на сумата 221,67 лв. и задължение за неплатени такси за ползвани мобилни услуги в размер на сумата 93,37 лв.; размерът на неизплатените от ответницата задължения по процесния договор и фактури към датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК е в размер на сумата 315,04 лв., включваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на сумата 221,67 лв. и задължение за неплатени такси за ползвани мобилни услуги в размер на сумата 93,37 лв.; няма извършено плащане на процесните задължения след завеждане на делото.

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

Уважаването на предявените искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т. е. съществуването и валидността на описания в исковата молба договор между ищеца и ответника със съществените му елементи (предмет и цена), изпълнението на задълженията на ищеца по договора, включително предоставяне на твърдените услуги, твърдяната неустоична клауза в договора, настъпване на предвидените в неустоичната клауза обстоятелства, обуславящи дължимост на уговорената сума в клаузата.

Установи се от договора за мобилни услуги от 29.12.2018 г., приложение – ценова листа от 29.12.2018 г. и декларация съгласие от същата дата, че такъв договор е сключен между страните и по силата на същият ищеца се е задължил да предостави за срок от 24 месеца, мобилни услуги на ответницата, а последната се е задължила да заплати цена на предоставените услуги, съгласно определен тарифен план по действащият ценоразпис на ищеца, с който същата се запознала, при месечна абонаментна такса от 15,99 лв.. Установи се също така от описаният по – горе договор между страните, че със същият е предвидена клауза съгласно която, в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти до края на срока, като максималния размер е три месечни абонамента. Съдът намира за установено от посочените по - горе писмени доказателства наличието на валидно облигационно правоотношение между ищеца и ответницата, с предмет предоставяне на мобилни услуги. Доколкото ответницата е подписала гореописаният договор с ищеца за срок от 24 месеца, следва да се приеме, че същата е ползвала предоставените услуги и дължи сумата 93,37 лева – незаплатени абонаментни такси и използвани услуги, предвид и липсата на каквито и да било данни по делото ответницата да е възразявала преди настоящото производство срещу неточно изпълнение на задълженията на ищеца по процесният договор, да е заявила правата си по чл. 79, ал. 1 ЗЗД или по чл. 87, ал. 1 ЗЗД срещу ищеца, преди подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение срещу същата, да е искала точно изпълнение, да е искала обезщетение за неизпълнение или да е дала на ищеца подходящ срок за изпълнение с писмено предупреждение (с оглед сключеният писмен договор между страните), че след изтичането на срока ще смята договора за развален, което би я освободило от облигационното задължение за парична престация, поради което, не може да се приеме, че 4 ищеца не е предоставил през срока на действие на договора услуги на ответницата на претендираната стойност, определена съобразно ценоразписа, с който последната е запозната. В тежест на ответницата, ако твърди изпълнение на паричните си задължения по договора между страните е да докаже плащането, поради което не следва да се възлага на ищеца да установява отрицателният факт – неплащането от страна на ответницата на задълженията по договора. С оглед гореизложеното предвид и установеното от заключението на вещото лице по събраната съдебно - счетоводна експертиза, че процесните фактури, са осчетоводени в счетоводството на ищеца, следва да се приеме, че предявеният иск, за сумата 93,37 лева – незаплатени абонаментни такси и използвани мобилни услуги, е основателен и следва да се уважи.