Решение № 99 от 31.03.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. С.З., 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело № 20235500900404 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 т. 1 от ГПК за установяване съществуването на парично вземане, произтичащо от запис на заповед, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

В исковата молба ищецът твърди, че предявява иск за установяване на вземането си от длъжника „П.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: с.

Б., Община Б., **, с ЕИК **, произтичащо от Запис на заповед от 12.03.2021 г., с длъжник ответника по делото.

Ищецът сочи, че на 12.03.2021 г. в гр. Ч. ответникът по делото П. ЕООД, неотменимо и безусловно се задължава, без предявяване за плащане и без протест да му заплати на падежа - 30.12.2021 г., сумата от 78 500.00 /седемдесет и осем хиляди и петстотин/ лева, за което му издава запис на заповед.

Твърди, че до датата на падежа ответникът не изпълнил поетото задължение към него.

Посочва, че поради неизпълнение на задължението на ответника, ищецът депозирал в Районен съд - Ч. Заявление по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Сочи, че със Заповед № 324/28.07.2023 г. за изпълнение на парично 1 задължение въз основа на документ, постановена по ч.гр.дело № 496/2023 г. по описа на Районен съд Ч., е допуснато незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист срещу ответника „П.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Б., Община Б., **, с ЕИК **, с който е осъден да му заплати сумата от 78 500.00 /седемдесет и осем хиляди и петстотин/ лева - главница, представляваща неизпълнено парично задължение по запис на заповед от 12.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 19.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото - държавна такса в размер на 1 570.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 3 800.00 лева.

Посочва, че въз основа на представените Заповед № 324/28.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 28.07.2023 г., издадени по ч. гр. дело № 496/2023 г., по описа на Районен съд Ч., по молба на ищеца е образувано изп. дело № 2155/2023 г. по описа на ЧСИ Г. И., с район на действие ОС С.З., вписан в Камарата на ЧСИ, с peг. № 765, срещу ответника по настоящото дело и длъжник по изпълнителното дело.

Сочи, че впоследствие по ч.гр.дело № 496/2023 г., по описа на Районен съд Ч., е депозирано възражение по чл. 414 от ГПК от ответника, против Заповед № 324/28.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, като съдът е указал възможността да бъде предявен иск относно установяване на вземането.

Ищецът твърди, че понастоящем дължимите от страна на ответника П.

ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Б., Община Б., **, с ЕИК **, суми произтичащи от изпълнителен лист от 28.07.2023 г., издаден от Районен съд Ч. по Заповед № 324/28.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, постановена по ч. гр. дело № 496/2023 г. по описа на PC - Ч., не са му заплатени.

Счита, че посоченото обстоятелство води до пораждане на правото и наличието на правен интерес да предяви на основание чл. 415, ал.1 от ГПК, иск за установяване на вземането му от длъжника П. ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Б., Община Б., **, с ЕИК **, произтичащо от изпълнителен лист от 28.07.2023 г. издаден от Районен съд Ч. по Заповед № 324/28.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на 2 документ по чл.417 от ГПК, постановена по ч. гр. дело № 496/2023 г. по описа на PC - Ч. за посочените суми, а именно: сумата от 78 500.00 /седемдесет и осем хиляди и петстотин/ лева - главница, представляваща неизпълнено парично задължение по запис на заповед от 12.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 19.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото - държавна такса в размер на 1 570,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 3 800,00 лева.

Предвид гореизложените обстоятелства, представените писмени доказателства и дадената законова възможност, моли съда да постанови съдебно решение по същество на спора, с което да признае за установено по отношение на ответника П. ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Б., Община Б., **, с ЕИК **, че дължи на Н. Е. В. от гр. Ч., област С.З., **, с ЕГН **********, сумата в размер на 78 500.00 /седемдесет и осем хиляди и петстотин/ лева - главница, представляваща неизпълнено парично задължение по запис на заповед от 12.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 19.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото - държавна такса в размер на 1 570.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 3 800.00 лева - съгласно Заповед № 324/28.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, постановена по ч. гр. дело № 496/2023 г. по описа на PC - Ч. и издаден изпълнителен лист от 28.07.2023 г. по същото дело.

Претендира направените по настоящото деловодни, адвокатски и др. разноски. производство съдебни,

Заявява, че на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК, сумите по иска могат да бъдат превеждани по следната банкова сметка: **, с титуляр на сметката ищеца по делото.

Заявява също, че не желае и не дава съгласие да бъде прилагана по отношение на него разпоредбата на чл.38, ал.3, вр. ал.1 от ГПК.

В отговора на исковата молба ответникът заявява, че предявеният иск е недопустим и неоснователен.

Сочи, че с Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 06.02.2023 г. едноличният собственик на капитала и настоящ управител на „П.” ЕООД, ЕИК: **. /Договор рег.№ 1158/06.02.2023 г. за прехвърляне на дружествени дялове - нот.К.Б., рег.№733 на Нотариалната камара, РС-С.З./ е закупила 100 3 процента от капитала на дружеството. Сделката е вписана в Търговски регистър на 10.02.2023 г., като от тази дата тя е едноличен собственик на капитала на дружеството и управител. Дружествените дялове е закупила от Н.А.К. с ЕГН **********, гр. Д., **, която на свой ред с предходен Договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 22.03.2022 г. е закупила от Н. Е.

В. от гр. Ч., **, ЕГН ********** /Договор рег. № 21/22.03.2022 г. за покупкопродажба на дружествени дялове от 22.03.2022г. - нот.И.ка Г. Г., с рег.№ 791, РС-Ч./.

Посочва, че през м.юли 2023 г. бившият едноличен собственик на капитала на дружеството Н. Е. В. е депозирал в Районен съд Ч. заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, като ведно с него е представил процесния по делото Запис на Заповед, с който дружеството „П.” ЕООД, ЕИК: ** се е задължило неотменимо и безусловно, без предявяване за плащане и без протест, да заплати претендираната сума.

Счита, че особеното в случая е, че и Записа на заповед е издаден от посоченото лице Н. Е. В. в качеството му на Управител на дружеството, като според поетото задължение следва дружеството „П.” ЕООД, ЕИК: ** да плати на физическото лице Н. Е. В..

Твърди, че настоящият управител на ответното дружество е узнал за записът на заповед едва с получаване на призовките за доброволно изпълнение, но задължения в такъв размер към трети лица не са осчетоводявани, нито отразени в баланса при продажбата на дружествените дялове или в годишните отчети на дружеството, като последното се потвърждава от положените подписи на предходни управители. При продажбата на дружествените дялове, тези задължения не са описани никъде, няма ги нито в счетоводните документи на дружеството, в пасивите на дружеството, нито където и да било. Същите задължения не са вписани в годишните финансови отчети на дружеството. Посочва, че за периода в който се твърди, че е издаден процесния Запис на Заповед, т.е. за период в който Управител на дружеството е бил г-н В. е извършена данъчна проверка от НАП № П-16002422077745-073-001/27.01.2023г. - Национална Агенция за приходите С.З., като отново задължения на дружеството в такива размери към частни лица не са установени. Заявява, че в предоставените счетоводни документи при покупката на дружеството такива задължения не съществуват, 4 а и от оборотните ведомости не се установява, да са налице парични потоци, които да обуславят такива задължения.

Счита, че дори и да се приеме, че процесният Запис на Заповед е издаден на датата, която е посочена в него, за същата липсват данни, липсват описания в ГФО, липсват банкови преводи за евентуално получени заеми и пр. Не става ясно каква търговска сделка е сключена, че лицето да следва да получи тези пари.

Предполага, че същите са издадени впоследствие, като са антидатирани.

Счита, че г-н В. е съставил документ с невярно съдържание, като е целял да удостовери поето задължение на фирмата, в огромни размери, което не съществува. Счита, че записът на Заповед е антидатиран и към момента на съставянето му ищецът Е. не е бил Управител на дружеството. В настоящия случай липсват доказателства, а и твърдения, търговецът изобщо да е знаел за издадения запис на заповед към момента на получаването на екземпляр от заповедта за незабавно изпълнение, едновременно с което същият е подал възражение по чл. 414 от ГПК (т.е. изрично му се е противопоставил в първия възможен момент) то презумпцията по чл. 301 от ТЗ се явява оборена и записът не може да обвърже надлежно ответника като издател и платец по него.

Счита, че е налице нищожност на сделката, поради накърняване на добрите нрави при договаряне сам със себе си в нарушение и заобикаляне на разпоредбата на чл. 38 от ЗЗД при сключване на сделката във вреда на дружеството, като по този начин се уврежда имуществото му.

Сочи, че с посочените действия г-н В. е блокирал изцяло дейността на дружеството, тъй като освен този Запис на Заповед, предмет на настоящия иск, са налични и още отделни два други, по които са издадени изпълнителни листове и са образувани изпълнителни дела, както и са наложени обезпечителни мерки - запор на всичките банкови сметки на дружеството, запор на вземания от контрагенти, с които имат дългосрочни договори, запор на МПС, възбрана на недвижимо имущество. С определение на РС- Ч. изпълнителните дела са спрени, но доколкото обезпечителните мерки стоят, дружеството е в невъзможност да осъществява търговска дейност. По сметките на дружеството има блокирани суми от около 160 000 лв.

Посочва, че за действията на ищеца е сезирал РП-С.З., която е 5 образувала проверка под номер 10078/2023г.

Предвид гореизложеното, с оглед на неоснователността на исковата претенция, моли съда за отхвърляне на иска.

Претендира разноски за настоящото производство и предхождащото го заповедно такова.

В допълнителната искова молба ищецът заявява, че направеното твърдение от ответника за недопустимост и неоснователност на предявеният иск е неоснователно и немотивирано. Счита, че ответникът не е изложил доводи защо счита предявеният иск за недопустим и неоснователен, като описаните прехвърляния на дружествени дялове от първоначалният собственик на последващи такива е ирелевантно за наличието на ликвидно и изискуемо задължение по процесният запис на заповед.

Относно направеното твърдение за особеност при издаването на процесния запис на заповед, тъй като бил издаден от ответното дружеството, чрез управителят му Н. Е. В. в полза на Н. Е. В., счита същото за неоснователно и че с него се прави опит да се правят извънпроцесуални внушения. Твърди, че няма никаква законова пречка юридическо лице, каквото е ответното дружество, да издаде в полза на физическо лице запис на заповед, като фактът, че физическото лице в чиято полза е издаден записът на заповед е и управител на издателят юридическо лице не е пречка за валидността на издаденият запис на заповед и ликвидността и изискуемостта на поетото с него задължение.

Относно твърдението, че настоящият управител на дружеството бил узнал за съществуването на записът на заповед едва с получаването на призовките за доброволно изпълнение, счита същото за неоснователно. Освен това подобно твърдение по никакъв начин не оборва валидността на издаденият запис на заповед и ликвидността и изискуемостта на вземането.