Решение № 64 от 21.04.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Велико Търново, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20264001000031 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 1/ 07.01.2026 г. по т.д. № 26/2025 г. по описа на ОС – Габрово съдът е осъдил „Спахолидей“ ЕООД гр. Габрово да заплати на Sumfinidade Unipessoal LDA – Португалия сумата 3 230 евро, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучено лицензионно възнаграждение – от нарушаване на авторските права върху фотографията „Kotor panorama – daylight/ Kotor, Montenegro” чрез използването й, извършено чрез публикуването й в сайта https://www.spaholiday.bg, ведно със законната лихва от 21.11.2019 г. и сумата 129 евро – разноски по делото. С решението като неоснователен е отхвърлен искът на Sumfinidade Unipessoal LDA за обезщетение над 3 230 евро до размер на предявения иск от 5 000 евро, ведно със законната лихва от 21.11.2019 г. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Производството пред ВТАС е образувано по подадена от „Спахолидей“ ЕООД гр. Габрово въззивна жалба против решението в осъдителната му част.

Жалбоподателят счита решението за необосновано и неправилно. Поддържа възражението си, че не е използвал процесната фотография, при което не е нарушил авторското право на автора, респ. лицензионните права на ищеца. Изразява несъгласие 1 с определения от съда размер на обезщетението, като заема становище, че не следва да бъдат възприети обявените в ценоразписа на ищеца възнаграждения за предоставяне за ползване на фотографските произведения на Н. Т. за срок от 1 г., а в съответствие с разясненията, дадени в т.1 от ТР № 3/2022 г. на ОСГТК на ВКС, следва да бъде съобразен пазарът в държавата по местоизвършване на нарушението, т.е. в Република България. Съдът не изследвал пазара в България, не обсъдил дали обявените на сайта на дружеството цени не са такива с оглед производството по настоящото дело, приел възнаграждение за 1 г., докато установил нарушение от 11 месеца, при което определеното обезщетение било абсурдно високо за ползването на една фотография.

Освен това съдът присъдил законна лихва за период по-дълъг от 5 г. въпреки изтеклата давност по чл.117, вр. чл.110 ЗЗД. Моли решението да бъде отменено и съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен или евентуално да намали присъденото обезщетение до размер на сумата 1 014.70 евро, формирана при изчисляване на месечното възнаграждение на базата на ценоразписа на ищеца. Претендира присъждането на направените разноски.

В срока за отговор по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна Sumfinidade Unipessoal LDA е заела становище за неоснователност на въззивната жалба. Съдът правилно, при излагане на подробни съображения, не приел възражението на ответника, че не е ползвал фотографията. Неоснователно било оплакването, че съдът не съобразил българския пазар – съдът изложил защо в конкретния случай не следва да съобразява българския пазар, а публикуваната на сайта на дружеството глобална и нетериториална тарифа. Позовава се на Решение № 32/ 28.01.2025 г. на ВКС в този смисъл, както и на чл.13 от Директива 2004/48/ЕО относно начина на определяне размера на обезщетенията. Неправилно жалбоподателят изисквал обезщетението да бъде изчислено на базата на месечно възнаграждение, тъй като в публикуваната от дружеството тарифа била определена една такса за ползване в срок до една година.

Оспорва възражението за изтекла погасителна давност на лихвата върху обезщетението, като счита, че такава правилно е присъдена от датата на нарушението.

Моли решението да бъде потвърдено и съдът да му присъди разноски за въззивното производство.

Въззивната жалба изхожда от страна с правен интерес да атакува първоинстанционното решение, подадена е в законовия срок и отговаря на изискванията за редовност на процесуалния закон по чл.261 ГПК, поради което е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части.

Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. Следва да се посочи, че ОС – Габрово не е спазил 2 процесуалния ред, предвиден в чл.624 ГПК за разглеждане на искове с малък материален интерес по Регламент (ЕО) № 861/2007, която процедура предвижда искът да бъде разгледан като първа инстанция от РС, а не от ОС. Неправилно с Определение № 211/ 29.07.2025 г. той е оставил без уважение направения от ответника отвод за родова неподсъдност на спора, като е приел, че разпоредбата на чл.624 ГПК се явява обща спрямо правилото на чл.96 ЗАПСП, предвиждащо споровете, свързани с авторско или сродни права, да се разглеждат като първа инстанция от ОС. Същевременно, въпреки този си извод, който изключва разглеждането на иска на основание на Регламента, съдът е приложил специалните правилна на същия относно размяната на книжа чрез нарочни формуляри, действия на съда по изясняване на спора, допустими доказателствени средства, разглеждане на спора в закрито съдебно заседание. Съгласно чл.19 от Регламент (ЕО) 861/2007 европейската процедура за искове с малък материален интерес се урежда от процесуалното право на държавата-членка, в която се провежда процедурата, т.е. на всяка държава е дадена възможност да уреди реда за разглеждане на трансгранични спорове с малък материален интерес и в съответствие с това и доколкото регламентът има пряко приложение, България е предвидила в процесуалния си закон – в чл.624 ГПК – реда за сезиране, компетентния съд за разглеждане и инстанционния контрол на актовете. Предвидено е, че компетентен да се произнесе по подадения чрез нарочен формуляр иск е районният съд по постоянния адрес/ седалището на ответника и всеки иск, иницииран по реда на Регламента, който иск не е изключен от предметния му обхват, подлежи на разглеждане по така предвидения национален ред. В случая съдът е сезиран с исков формуляр, със спор, който има трансграничен елемент по смисъла на чл.3, § 1 от Регламента и има за предмет парична претенция във връзка с твърдяно нарушаване на авторско право. Този иск не попада в никое от изключенията, лимитативно посочени в чл.2, § 1 и § 2, изключващи приложното поле на Регламента, вкл. в изключението по б. „й“ – искове относно „нарушения на правото на личен живот и на правата, свързани с личността, включително клевета“. Съдът в настоящия му състав е запознат с практика на съдилища в страната, която приема, че иск относно авторски права попада в това изключение, но категорично не я споделя. Разпоредбата има предвид искове, касаещи естествени, основни, неотменими права, признати на всяка личност по рождение /например вземане за обезщетение от накърняване на правото на достъп до съд, на справедлив процес и на разглеждане на дело от съд в разумен срок, поради дискриминационно третиране, поради злепоставяне и пр./. Авторското право безспорно е свързано с личността на автора, но обект на търсена с иска защита не е право от категорията на горепосочените, а притежаваното от автора нематериално благо и свързаните с последното неимуществени и имуществени права. Отделно от това, в случая искът дори не е предявен от автора, а от търговско дружество, на което по силата на договорно правоотношение са предоставени лицензионни права. Независимо от допуснатото от ОС – Габрово нарушение, същото не може да аргументира извод за недопустимост на обжалваното решение и да обоснове обезсилване на същото. Предявеният иск правилно е квалифициран по чл.95, ал.1 ЗАПСП и съдът се е произнесъл в съответствие с търсената защита.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, в рамките на предметния 3 обхват на въззивната жалба, намира следното:

Релевантните за казуса факти са следните: Не е спорно, че Н. Т. е автор на фотографията „Kotor panorama – daylight, Kotor, Montenegro“, публикувана за първи път в интернет пространството на 07.12.2017 г. По силата на договори от 30.06.2020 г. Тринкхаус е предоставил на Sumvest Ltd – Лимасол, Кипър, а това дружество от своя страна – на Sumfinidade Unipessoal LDA – световно, изключително право да продава и сублицензира правото да копира, възпроизвежда, показва, предава, излъчва, модифицира, променя, създава производни произведения и публикува всички фотографии, които Тринкхаус някога е направил и ще направи в бъдеще до прекратяване на договора. Дружеството Sumfinidade Unipessoal LDA осъществява предоставените му права чрез сайта www.sumfinitу.com, на който наред с множество други фотографии на Тринкхаус е публикувана и процесната фотография. На този сайт са оповестени дължимите лицензионни възнаграждения за предоставяне за ползване на фотографските произведения на този автор за различни времеви периоди: за срок до 3 месеца, до 6 месеца, до 1 г., до 3 г., до 5 г. и за всяка година над петата. От страницата съдът констатира, че към 2026 г. за ползване на фотография за срок до 1 г. е дължимо лицензионно възнаграждение 3 230 евро /колкото съгласно решението на ОС – Габрово е било определено и за 2025 г./, за срок до 3 г. – 4 660 евро и за срок до 5 г. – 5 720 евро. В установения ценоразпис не са предвидени различни лицензионни възнаграждения в зависимост от държавата/ континента, където ще бъде използван защитения обект на авторско право. Посочена е единствено отстъпка от 50 %, в случай че лицензираният ползвател на фотографското произведение при използването му укаже кой е неговият автор. Представени са фактури от м.07.2023 г. и м.11.2023 г. за предоставено ползване на фотографии на трети лица, като видно от тях за ползване до 1 г. е заплатено лицензионно възнаграждение 1 615 евро, за ползване до 3 г. е заплатено такова в размер на 2 330 евро, а за ползване до 5 г. – 2 860 евро. По делото е безспорно установено, че процесната фотография е била публикувана на сайта www.spaholiday.bg на 21.11.2019 г. във връзка с оферта за организирана екскурзия „Далматинските перли на Хърватия и Которския залив на Черна Гора“, като липсва обозначаване на автора й. Офертата, видно от съдържанието й, е била валидна до 06.10.2020 г., след което е била архивирана. Обявените данни на този сайт в раздел „За нас“ сочат, че платформата се управлява от “СПА Туризъм и Отдих” ЕООД, но самото наименование на сайта носи фирменото наименование на ответника по настоящия спор „Спахолидей“ ЕООД, като и в двата раздела – „За нас“ и „Контакти“ – е посочен неговият адрес на управление – гр. Габрово, ул. Емануил Манолов № 32, а не адресът на управление на “СПА Туризъм и Отдих” ЕООД – гр. Габрово, ул.

Лазурна № 1. Освен това се установява, че месец след завеждане на настоящото дело едноличен собственик на капитала на “СПА Туризъм и Отдих” ЕООД е станал управителят и едноличен собственик на капитала на „Спахолидей“ ЕООД Г. И. М.. Тя е придобила дружествените дялове на лицето Христофор Стефанов Стоянов, от което през 2019 г. е придобила дружествените дялове и на „Спахолидей“ ЕООД, при което възниква обосновано съмнение за свързаност на двете юридически лица. В решението на първоинстанционния 4 съд е посочено, че при кликване върху иконата в горния десен ъгъл на сайта, препращаща към платформата „Фейсбук“, се отива към страница с информация за „Спахолидей“ ЕООД, но при проверка от настоящата инстанция тази страница вече не е налична и препратка изобщо не се осъществява.

Същата фактическата обстановка е възприета от първоинстанционния съд въз основа на ангажираните доказателства и настоящия съд изцяло споделя формирания от него извод за основателност на предявения от Sumfinidade Unipessoal LDA иск с правно основание чл.95, ал.1 ЗАПСП, като на основание чл.272 ГПК препраща към изложените от него подробни мотиви.