Решение № 8 от 08.01.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Сливен, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана К. Димова при участието на секретаря ВИКТОРИЯ В. МУСТАКОВА като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно наказателно дело № 20232230201136 по описа за 2023 година Производството е по повод жалба от А. Ц. К. с ЕГН ********** против наказателно постановление №23-0455-000506/24.07.2023 година, издадено от Началник РУ в ОДМВР гр.Сливен, РУ-Твърдица , с което е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2, вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява. За него се явява надлежно упълномощен представител, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна ОД на МВР гр.Сливен, редовно призована, не изпраща свой представител, депозирано е писмено становище чрез упълномощен старши юрисконсулт , че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 09.07.2023 г. младши автоконтрольор от РУ –Твърдица при ОД на МВР гр.Сливен, св. К. П. бил изпратен по сигнал за настъпило ПТП в района на общ.Твърдица, на път Първи клас №6.

При пристигането си на местопроизшествието свидетеля установил самоличността на двамата водачи, а именно лицето А. Ц. К.- водача на МПС „Ланд Ровер Дискавъри“ с рег.№ В****ТС и лицето И. В. Д.–водач на лек автомобил „Волво“ с рег.№ ВР****СК. В хода на проверката бил извършен оглед на местопроизшествието и снети устни обяснения от всеки един от двамата участници в ПТП-е.

1

Въз основа на събраната информация,полицейския служител установил,че на същата дата, около 11:50 часа водача на л.а марка„Ланд Ровер Дискавъри“ с рег.№ В****ТС се движил по път I-6 км.353+500 в посока изток-запад и предприел маневра завиване наляво за навлизане в крайпътна отбивка. В същото време зад него, в същата пътна лента и в същата посока се движил водача на л.а марка „Волво“ с рег.№ ВР****СК, който за да избегне сблъсък вследствие на предприетата маневра от жалбоподателя предприел изпреварване на МПС-во, въпреки което между двете МПС-ва настъпило ПТП с материални щети.

Водачите на катастрофиралите автомобили били изпробвани за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабр.№ ARDM 0201, като уредът отчел 0 промила алкохол и за двамата.

На 09.07.2023 г., на жалбоподателя бил съставен АУАН № GA973077/09.07.2023 г. като актосъставителят е приел, че е налице нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП. Със съставянето на АУАН на жалбоподателя бил иззет контролен талон № 7887192, а акта му бил връчен на 09.07.2023 г.Жалбоподателят подписал акта без възражения като такива не е представил и в законоустановения срок.

Въз основа на АУАН № GA973077/09.07.2023 г. на жалбоподателя било издадено НП №23-0455-000506/24.07.2023 год. за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП и му било наложено наказание на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, а именно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв.

Наказателното постановление е получено лично от жалбоподателя на 10.08.2023 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите К. П. и И. Д., доколкото същите взаимно се допълват и не си противоречат помежду си относно основните подлежащи на доказване факти.

Съдът дава вяра на писмените доказателства, приобщени по съответния процесуален ред по делото.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

По делото е установено, че на 09.07.2023 г. в 11:50 часа по път I-6 км.353+500 е настъпило ПТП между жалбоподателя, управлявайки МПС 2

„Ланд Ровер Дискавъри“ с рег.№ В****ТС и лицето И. Д. като водач на лек автомобил „Волво“ с рег.№ ВР****СК. Установено е , че жалбоподателят е предприел маневра, изразяваща се в завиване наляво за навлизане в крайпътна отбивка, като не се е съобразил с движещия се зад него горепосочен лек автомобил, вследствие на което е настъпило сблъскане между двете коли, довело до ПТП с материални щети и за двата автомобила.

От разпита на свидетеля П. полицейски служители се установява, че макар същият да не е бил пряк очевидец на настъпилия инцидент, същият е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка, както от огледа на разположението на двата автомобила, така и от разказите на двамата присъстващи водачи и предвид преценката му на местопроизшествието. От разпита на св.Д., който е другият участник в движението се установява, че маневрата която е предприел водачът на джипа „Ланд Ровер Дискавъри“ с рег.№ В****ТС е била внезапна и го е изненадала. Този водач пояснява, че докато се е движел зад джипа е видял, че той скъсява дистанцията и толкова намаля скоростта, че другият водач възприел, че ще спира, поради което св.Д. намалил скоростта, подал мигач, за да се изнесе и да го заобиколи като единствена възможност да избегне сблъсък, но в същия момент, когато почти се изравнили двете коли, жалбоподателят не го видял и предприел маневра по завиване наляво. Свидетелят е категоричен, че въпреки че при създалата се ситуация е набил спирачки, не е имало достатъчно място окончателно да спре и вече е бил неизбежен настъпилият в този момент удар между двете коли.

В тази връзка съдът намира за противоречива и недоказана защитната теза на жалбоподателя, че другия участник в ПТП-е,св. Д. не се е съобразил с правилото на чл.42, ал.1 от ЗДвП, а именно след като предприема маневра по изпреварване следва да установи движението на МПС, което ще изпреварва, то да не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение в ляво.

Извода на съда в тази насока се обуславя на първо място от обстоятелството,че по делото не се доказа категорично, че жалбоподателят е подал светлинен сигнал за предприетата маневра, тъй като св.Д. твърди, че такъв не е видял и като цяло действията по рязкото скъсяване на дистанцията му до толкова е объркала водача, движещ се зад него, че той първо помислил, че ще спира, което не би се случило, ако водача е подал светлинен сигнал.

Освен това разпитаният актосъставител св. П. също не е категоричен дали изобщо при пристигане на местопроизшествието това обстоятелство е уточнено с двамата водачи, доколкото към момента спор за вината за настъпилото ПТП не е имало. Напротив жалбоподателят е признал, че не е преценил разстоянието и не се е съобразил с автомобила, който го е изпреварвал, а вероятно не го е видял, факт който и двамата разпитани свидетели потвърждават.

Следва да бъде посочено, че дори да се приеме наличие на съпричиване, изразяващо се в неспазване от страна на другия участник в ПТП-е на правилата за изпреварване, въпреки липсата на доказателства в тази 3 насока,това не може да е основание за отпадане отговорността на нарушителя, а касае единствено размерът на наказанието, което следва да бъде наложено.

От всичко гореизложено следва, че са налице съставомерните елементи на нарушението по чл.25, ал.1 от ЗДвП и жалбоподателят е санкциониран законосъобразно. Следствие на тази маневра жалбоподателят е създал опасност за участниците в движението, без да се съобразява с другото МПС, доколкото не е спорно, че е настъпило ПТП.

Съдът прие, че в хода на административно – наказателното производство не е допуснато и съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.

Съдът счита, че при така установената фактическа обстановка, наказателното постановление следва да бъде потвърдено, както по същество, така и по отношение на наложеното наказание.

Наложеното с НП наказание съответства по вид и размер на предвиденото от закона за съответното нарушение като съдът счита, че АНО правилно е определил наказанието за извършеното нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП, съобразявайки разпоредбата на чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП, а именно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева,като същото е в предвидения от закона размер и отговаря в пълна степен на вината и на допуснатото нарушение.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Н П № 23-0455-000506/24.07.2023 година, издадено от Началник РУ в ОДМВР Сливен, РУ Твърдица, с което н а А. Ц. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.Русе, ул. „Чавдар Войвода“ №6 , на основание чл.179, ал.2, вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4