Решение № 5366 от 02.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5366 гр. София, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20231100100837 по описа за 2023 година

Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищцата И. Х. М. твърди, че на 26.08.2022 г., около 13:30 часа в гр.

София, на бул. „Мария Луиза“ и ул. „Цар Симеон“ пресичала пътното платно на пешеходна пътека обозначена с пътна маркировка тип „зебра“, маркирана с пътен знак Д-17. В това време била блъсната от л.а. „Тойота“ с рег. № *******, управляван от М. С., който предприел маневра „завой наляво“ и не предоставил предимство на пресичащата пешеходка. Ищцата била транспортирана в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, където след преглед й била поставена диагноза повърхностна травма на окосмена част на главата. На 30.08.2022 г. ищцата посетила съдебен лекар, където били констатирани повърхностна травма на окосмената част на главата, кръвонасядане на дясна млечна жлеза, охлузване, оток и кръвонасядане на десен лакът, масивно кръвонасядане на ляво бедро, кръвонасядане на дясна подбедрица, кръвонасядане на вътрешен десен глезен и охлузване на външен десен глезен.

На 31.08.2022 г. при МРТ изследване на лява колянна става се констатирало счупване без разместване на лява бедрена кост, навяхване на странична връзка 1 на коленна става, реактивен бурсит и синовит. Ищцата преминала през продължителен процес на оздравяване, чувствала се тревожна и потисната. И към настоящия момент продължава да се лекува и да изпитва болки. Твърди се към датата на процесния инцидент отговорността на водача на л.а. „Тойота“ с рег. № ******* да е била застрахована от ответното дружество. На 01.09.2022 г. ищецът предявил пред ответника претенция по чл. 380 КЗ, но обезщетение не било изплатено. Допълнително ищцата посочва, че между страните е влязло в сила решение по гр. дело № 69045/2022 г. на СРС, 128, установяващо със сила на пресъдено нещо между страните противоправните действия на водача на автомобила, довели до процесния инцидент. По изложените съображения ищцата моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 40000 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.09.2022 г. до окончателното заплащане на претендираната сума.

В отговор на исковата молба ответникът ЗД „Б.И.“ АД оспорва иска.

Оспорва механизъм на ПТП, като виновен за инцидента до голяма степен била ищцата, която изкочила внезапно на пътното платно, пресичала на необозначено за това място, на червен сигнал на светофарна уредба и без да се увери в собствената си безопасност. Посочва, че претендираното обезщетение е в силно завишен размер.

В съдебно заседание ищцата, чрез адв. О., поддържа предявения иск.

Ответникът, чрез адв. Д., оспорва иска.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

С решение № 5890/13.04.2023 г. по гр. дело № 69045/2022 г. на СРС, 128 с-в, ЗК „Б.И.“ АД е осъдено да заплати на И. Х. М. сумата от 380 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 26.08.2022 г. между ищцата и л.а. „Тойота“ с рег. № *******, ведно със законната лихва върху главницата считано от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата сума. Решението е влязло в сила на 14.06.2023 г. От мотивите на съдебното решение е видно, че по отношение на процесния инцидент е прието в нарушение на правилата за движение – чл. 119, ал. 4 ЗДвП от страна на водача на л.а. „Тойота“.

На М. С. С. е съставено наказателно постановление № 22-4332-017817 2 от отдел пътна полиция СДВР.

По делото е разпитан свидетеля М. С. С., водач на л.а. „Тойота“ с рег. № ******* към датата на процесния инцидент. Свидетелят сочи, че че на 26.08.2022 г. е управлявал лекия автомобил по ул. „Симеон“ към бул. „Мария Луиза“, възнамерявал е да предприеме маневра „ляв завой“ към бул. „Мария Луиза“. Започнал маневрата, автомобилът спрял в средата на платното и не знае „откъде изкочи жената“. Пешеходката пресичала бул. „Мария Луиза“, но не знае в каква посока. Преди да предприеме маневрата свидетелят погледнал, за да види дали има други преминаващи автомобили, но не знае „откъде жената се взела“. След удара жената лежала от дясната страна на колата.

Шофьорът преместил автомобила и жената била качена от полицията на тротоара. Ударът станал върху пешеходната пътека, в лявата лента, в която завивал по посока на движение към Лъвов мост. За първи път свидетелят видял пешеходката при настъпването на удара, не знае с какъв темп се придвижвала, предполага че с бърз. На самата пешеходна пътека нямало паркирани автомобили.

За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А.Д. С..

Свидетелят сочи, че е съпруг на ищцата. След инцидента ищцата престояла в болница за около седмица, впоследствие се завърнала в гр. Трявна, където заедно живеят. В периода на възстановяване ищцата не можела да се обслужва сама, свидетелят й помагал. Помни, че ищцата носела шина около 10 дни.

Личният лекар на ищцата в гр. Трявна й препоръчал физиотерапия, които тя провеждала в продължение на седмици. Свидетелят сочи, че и до днес ищцата има проблеми, усеща болки при промяна на времето. След инцидента ищцата била нервна поради изпитвания дискомфорт. С днешна дата ищцата не може да се разхожда по-продължително, а при придвижванията си в гр. София е нервна, свързвала всичко с инцидента.

По делото е приета Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Р. Д.. Експертът сочи, че в резултат на процесния инцидент И.

С. е получила телесни увреждания: счупване без разместване на външния кондил на лява бедрена кост, навяхване/разтягане на външната странична връзка на лява коленна става, бурсит и синовит на главата (възпаление на ставната торбичка и вътрешната обвивка на ставата), кръвонасядане на дясна 3 млечна жлеза, охлузване, оток и кръвонасядане на десен лакът, ляво бедро, масивно кръвонасядане на дясна седалищна област и бедро, кръвонасядане на дясна подбедрица, вътрешен десен глезен, охлузване на външен десен глезен.

Предприето е консервативно лечение в амбулаторно-домашни условия. В УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД ищцата е прегледана с назначен контролен преглед след 5 дни. Поради силни болки на 31.08.2022 г. е направен МРТ на лява коленна става и е установено неразместено счупване на външния кондил на лява бедрена кост, навяхване на външна странична връзка на коляното, възпаление на бурсата и синовията на ставата. Препоръчано е носене на ортеза за коляно за срок от 45 дни, която ищцата е носила 10 дни.

Провела е 7 процедури физиотерапия. Възстановителният период е продължил 3,5 месеца, като болките са били най-силни в рамките на 20-25 дни от инцидента. Няма данни за остатъчни явления, оплакванията от болки в ляво коляно и десен лакът, според експерта, са рехабилитационен проблем.

В съдебно заседание експертът допълва, че ЯМР е прецизно изследване на кости и меки тъкани. При първоначалния преглед фокусът е бил контузията на главата и шийните прешелни. След това в кратък срок и чрез различен метод – ЯМР, увреждането е констатирано. Подобна практика съществува и в други лечебни заведения, тъй като не всички увреждания могат да се констатират веднага. Ищцата не се е явила на преглед при вещото лице за изготвяне на експертизата, в телефонен разговор уточнила, че е носила ортеза 10 дни. Според експерта е желателно ортезата да се носи за срока, препоръчан от ортопеда, а не да се преустановява по усмотрение на пациента. Ортезата имобилизира колянната става и не дава възможност за движение в областта на коляното – сгъване, разгъване, въртеливи движения в областта на колянната става. По този начин се създава покой за бедренния кондил. Не е необходимо спазване на постелен режим.

Ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност за периода 29.08.2022 г. 27.09.2022 г., 31.10.2022 г. – 13.11.2022 г., 14.11.2022 г. – 13.12.2022 г., 14.12.2022 г. – 12.01.2023 г. поради отразена диагноза – счупване на долния край на бедрената кост.

На 08.09.2022 г. ищцата е предявила по реда на чл. 380 КЗ пред ответника писмена застрахователна претенция. Не спори, че плащане не е извършвано.

4

При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:

Ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на водача на л.а. „Тойота“ с рег. № ******* към 26.08.2022 г. В това си качество е поел риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял по българското законодателство.

Застрахованото при ответника лице на общо основание отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са произлезли вреди – травматични увреждания, причинили болки страдания и отрицателни преживявания, наличие на причинна връзка между деянието и вредите. В случая посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, съдът приема за доказани от събраните по делото доказателства и при съобразяване на силата на пресъдено нещо между страните по повод механизъм на ПТП, приет с решение по гр. дело № 69045/2022 г. на СРС.

Установява се, че в нарушение на правилото на 119, ал. 4 ЗДвП водачът на автомобила е предприел маневра „ляв завой“ като на кръстовището на бул.

„Цар Симеон“ с бул. „Мария Луиза“ при движение от ул. „Георг Вашингтон“ е навлязъл на бул. „Мария Луиза“ и не е пропуснал ищцата, осъществяваща към този момент пресичане на бул. „Мария Луиза“ на пешеходна пътека. Според свидетелските показания инцидентът е настъпил в средата на пътното платно, т.е. към момента на инцидента ищцата вече е била навлязла на платното за движение. Свидетелят не сочи да е имало други преминаващи или паркирани автомобили, закриващи видимостта към пешеходката. Допълнително следва да се отчете, че автомобилът се е движел с ниска скорост, тъй като след знак „Стоп“ от ул. „Цар Симеон“ е навлязъл с ниска скорост в ул. с предимство – бул. „Мария Луиза“.

Не се виновност. събраха доказателства, опровергаващи презумпцията за

В резултат на това противоправно поведение е настъпил пътен инцидент, в пряка причинно-следствена връзка с който ищцата е получила 5 телесни увреждания: счупване без разместване на външния кондил на лява бедрена кост, навяхване/разтягане на външната странична връзка на лява коленна става, бурсит и синовит на главата (възпаление на ставната торбичка и вътрешната обвивка на ставата), кръвонасядане на дясна млечна жлеза, охлузване, оток и кръвонасядане на десен лакът, ляво бедро, масивно кръвонасядане на дясна седалищна област и бедро, кръвонасядане на дясна подбедрица, вътрешен десен глезен, охлузване на външен десен глезен.

При това положение отговорността на ответника следва да бъде ангажирана за обезщетяване на доказаните вредите от настъпилия деликт – болки и страдания от претърпяното травматично увреждане.

По възражението за съпричиняване.

Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Съобразно задължителните указания по тълкуване на цитираната разпоредба, дадени с Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС, обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина.

Съдът намира за неоснователно възражението за съпричиняване. За да достигне до този извод съдът съобрази разпоредбата на чл. 119, ал. 5 ЗДвП, според която при пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от Закона за движението по пътищата, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното произшествие. В конкретния случай не се установява превишаване на максималната скорост за движение, но събраните доказателства сочат нарушение на правилото на чл. 119, ал. 2 ЗДвП от страна на водача на МПС.