Решение № 2615 от 03.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2615 гр. София, 03.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следН. състав:

Председател: Иванка И.

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20211100511065 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 20139287/15.06.2021 г., постановено по гр. д. № 988/2020 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 46 състав, е отхвърлен предявеН.т от Н. И.

Г. срещу „Е.М.З.“ АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Р. България“ АД/ отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношеН.та между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 2 490,35 лева по фактура № 0003248564 от 21.11.2019 г., представляваща начислена цена за потребена електроенергия за обект с клиентски № 530001145168, находящ се в гр. София, кв. ******* 5. С първоинстанционното решение в тежест на ищцата са възложени сторените от ответника разноски пред районната инстанция в размер на 400 лева.

Срещу решението е подадена в законоустановеН. срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищцата Н. И. Г., чрез пълномощника адвокат С. Р.. В жалбата се излагат оплакваН. за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение.

Жалбоподателят поддържа, че неправилно Софийски районен съд е приел, че между страните е налице твърдяната от ответника облигационна връзка. Твърди, че фактура № 0003248564/21.11.2019 г. е издадена в противоречие с предвиденото в чл. 28, ал. 2 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/, издадени от ДКЕВР, обн. в ДВ, брой 66 от 26.07.2013 г., като в тази насока сочи, че материалноправно легитимиран да претендира процесните суми е доставчикът по договора за доставка на електрическа енергия, а не ответното дружество. На основание чл. 120 ЗЕ собственик на средството за търговско измерване /СТИ/ е операторът на електроразпределителната мрежа и той е длъжен да отчита показаН.та на СТИ. В разглеждаН. случай било установено, че СТИ се намира извън имота на ищцата, като достъп до него имали служителите на ответното дружество. Не било установено, че СТИ не отчита с точност консумираната електрическа енергия. Въвежда твърдеН. за незаконосъобразност на процесната фактура с оглед посоченото в нея основание за издаването

– чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ, обоснована с по-късН. момент на влизане в сила на разпоредбата на ЗЕ, препращаща към ПИКЕЕ. Твърди, че необсъдени от СРС били възражеН.та на ищцата досежно обективираното във фактурата основание за нейното издаване – чл. 56 ПИКЕЕ, в която 1 норма липсвала методика за конкретното изчисление. Ответникът не бил краен снабдител и нямал право на корекция – арг. от чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. Твърди наличие на противоречие между чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ и чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ ЗЕ, като счита, че на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА приложение следва да намери нормативН.т акт от по-висока степен, т.е. чл.

98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ ЗЕ. ПървоинстанционН.т съд не се бил произнесъл и по възражението за липсата на ред за уведомяване на клиента в Общите условия на доставчика. По делото не било доказано виновно поведение от страна на потребителя във връзка с манипулиране на процесното СТИ. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявеН. иск. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът по въззивната жалба – „Е.М.З.“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт Н.С., е депозирал писмен отговор на жалбата по реда и в срока на чл. 263, ал. 1 ГПК, с който я оспорва изцяло като неоснователна. Поддържа, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, и прави искане същото да бъде потвърдено. Претендира разноски пред въззивната инстанция.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Е въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакуваН. съдебен акт и възражеН.та на насрещната страна, приема за установено от фактическа страна следното:

ПървоинстанционН.т съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 08.01.2020 г. е било преустановено ел. захранването в имота на ищцата, находящ се в гр. София, ул. „*******. При посещение на център за работа с клиенти на ответното дружество на ищцата било обяснено, че дължи заплащане на сума в размер на 2 490,35 лева по фактура № 0003248564 от 21.11.2019 г. за обект с клиентски № 530001145168. Видно от съдържанието на посочената фактура тази сума се претендирала за консумирана електрическа енергия в гореописаН. обект с клиентски № 530001145168 за периода 12.03.2019 г. – 12.06.2019 г. след корекционна процедура по съставен констативен протокол /КП/ по реда на Правилата за измерване на количествата електрическа енергия /ПИКЕЕ/. Поддържа се, че сумата се претендира от ответника без правно основание. Към момента на издаване на процесната фактура ищцата нямала незаплатени суми по фактури, издавани за кл. № ******* от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, което дружество имало лиценз за продажба на ел. енергия за територията на гр. София. Твърди, че СТИ не отговаря на изискваН.та за първоначална и последващи метрологични проверки. Оспорва наличието на облигационни правоотношеН. между нея и ответното дружество съгласно изискваН.та на Закона за енергетиката /ЗЕ/ и Общите условия на ответника. Твърди, че не е спазена процедурата по ПИКЕЕ. Счита, че не е налице законово основание за извършване на корекционна процедура, поради липса на предвиден ред в Общите условия за уведомяване на потребителя за извършената корекция съгласно изискваН.та на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ.

Дори да се приеме, че е налице облигационна връзка с ответното дружество, липсват данни за виновно поведение от страна на потребителя, което да обоснове ангажирането на договорната му отговорност. Оспорва до процесН. имот да е била доставяна ел. енергия в претендираН. обем и размер. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявеН. иск. Претендира разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Е.М.З.“ АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Р. България“ АД/, чрез юрисконсулт Н.С., с който се оспорва изцяло предявеН.т иск. Твърди съществуване на облигационна връзка с ищцата, която в исковата си молба признава, че потребява електрическа енергия за обект, находящ се в гр. София, ул. „*******, в който на 08.01.2020 г. било преустановено ел. захранването.

ОтношеН.та между потребителите на енергийни услуги и електроразпределителното дружество се уреждали въз основа на публично известни общи условия. Съгласно чл. 4, ал. 1 от тези общи условия „Всяко лице, чийто обект е присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство и е приело общите условия за продажба на крайН. снабдител, може да използва електроразпределителната мрежа за снабдяването на обекта с електрическа енергия при тези Общи условия“. В разглеждаН. случай ищцата твърдяла, че е потребител на електрическа енергия с доставчик „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, каквото качество същата не би могла да притежава без да ползва собствената на ответника разпределителна мрежа и предоставените от него услуги – пренос и достъп на електрическа енергия до мрежата. На 12.06.2019 г. служители на отдел „Нетехнически загуби“ към „ЧЕЗ Р. България“ АД извършили техническа проверка на 2 средство за търговско измерване с фабричен № 1021029012, обслужващо процесН. имот, в присъствието на двама независими свидетели. В момента на проверката бил съставен Констативен протокол № 1022791/12.06.2019 г., в присъствието на посочените свидетели, които не били служители на ответното дружество, а представители на Федерацията на потребителите. Потребителят бил потърсен, за да присъства на проверката, но не бил открит на адреса. При проверката се установило, че липсва пломба на щита на ел. таблото.

Нарушена била пломбата на капачката на клемН. блок на електромера. Нарушени били двата холограмни стикера на големия капак на електромера. Нарушени били двете фирмени пломби на големия капак на електромера. Констатациите били отразени в констативН. протокол. В протокола било отразено също, че процесН.т електромер е демонтиран и заявен за метрологична експертиза в БИМ и на негово място е монтиран нов електромер, който мерел в класа си на точност. До клиента било изпратено писмо, ведно със съставеН. констативен протокол за извършена проверка. Пратката до същия обаче се върнала в цялост като непотърсена. В БИМ – Главна Дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел – гр. Плевен, била извършена експертна справка на електромера и изготвен констативен протокол от метрологичната експертиза № 985/06.08.2019 г. Въз основа на този протокол, доказващ по категоричен начин наличието на манипулация в процесното СТИ, било извършено преизчисление на сметката на ищцата за периода 12.03.2019 г. – 12.06.2019 г. и била издадена Фактура № 0003248564/21.11.2019 г. Корекцията била извършена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ, обн. ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г., за период от 3 месеца назад от датата на проверката. Съгласно чл. 56, ал. 2 ПИКЕЕ фактурата за преизчисление на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия се издавала от оператора на електроразпределителната мрежа, като за територията на Западна България това бил ответникът „ЧЕЗ Р. България“ АД. Преизчислението било извършено по реда на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ поради констатирана промяна в ел. схема на свързване на електромера.

До клиента било изпратено писмо, ведно с издадената фактура. Наведените в исковата молба твърдеН. за негодност на процесното СТИ били голословни и неоснователни. Видно от констативен протокол № 1022791/12.06.2017 г. СТИ е с година на производство 2014 г., като извършената първоначална проверка била със срок на валидност до края на 2015 г., а последващата такава е следвало да бъде извършена в срок до 4 г. след изтичане на срока по чл. 39, ал. 2 ЗЕ, т. е. през 2020 г. – следователлно към момента на съставяне на процесН. констативен протокол електромерът не е следвало да е преминал последваща периодична проверка. Позовава се на практика на ВКС, обективирана в Решение № 118 от 18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, в която е признато правото на корекция на лицензиантите по ЗЕ и обективН.т характер на възникващата при коректно проведена процедура по ПИКЕЕ отговорност, при която лицензиантът не дължи да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката. В този смисъл сочи, че отговорността по ПИКЕЕ е специална отговорност, която е в отклонение от общите правила на договорната отговорност и за ангажирането на същата не е необходимо да се установява, че причината за неизмерване на ел. енергията се дължи на конкретно виновно поведение на потребителя на електрическа енергия. Дори да се счете, че за ангажиране на отговорността по реда на ПИКЕЕ е необходимо доказване вина на абоната, в процесН. случай било установено наличие на виновно поведение на последН. – в тази насока се позовава на Решение № 38 от 15.05.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ВКС. Относно възражението на ищцата, че липсва ред за уведомяване в Общите условия на дружеството, сочи, че нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ вменява задължение за изменение на общите условия на крайН. снабдител – продавач на електрическа енергия, а не на електроразпределителното дружество. От друга страна, твърди, че още през 2017 г. е предприел действия в насока изменение на общите му условия, но финализирането на процедурата по приемането на нови общи условия не било реализирано поради забавяне на регулатора. Позовава се на Решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. по описа на ВКС, III ГО, в което е прието, че при липса на предвиден в общите условия ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка в противоречие с изискваН.та на чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ, това нарушение осуетява възможността потребителят да бъде поставен в забава относно задължението по корекцията, но не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. Счита за неоснователни възражеН.та досежно обема на доставена ел. енергия, като твърди, че при констатирана манипулация в електромера, се прилагала корекционната процедура по раздел I X от новите ПИКЕЕ във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, при която нормативно се определял начинът, по който се извършва преизчислението за минал период – така Решение № 118 от 18.09.2017 г. по т. д.