Решение № 361 от 23.03.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. Русе, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Галя М. Г.ева като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20224520104028 по описа за 2022 година

Предявени са исковете от „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК:121718407, гр.

София срещу Л. Ю. И., от гр.Русе и са с правно основание чл.410, ал.1 КЗ (в сила от 01.01.2016г.), съединен с иск по чл.86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че 29.05.2017 г., около 18.45 часа в гр. Русе водачът Л. Ю. И. управлявайки л. а. „Ровър 400“, с рег. № Р ................ РК, поради неспазване на дистанция е ударил л. а. марка „Фолксваген“, модел Транспортер, с рег. № Р ............

ВТ, в резултат на което предизвикал ПТП с материални щети.

Л. а. марка „Фолксваген“, модел Транспортер, с рег. № Р ........ ВТ е бил застрахован в „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК:121718407, гр. София на основание застрахователна полица по автомобилна застраховка „Каско“ № 440116171002521/10.06.2016 г., с валидност от 11.06.2016 г. до 10.06.2017 г. при застрахователна сума в размер на 30967.00 лева.

Нанесените в резултат на ПТП щети на застрахования автомобил били описани в Протокол за ПТП № 1526283/30.05.2017 г., сьставен от И. Ш., младши автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция" към РДВР Русе и опис -заключения по щета. Увредени били следните части по автомобила: задна броня; светлоотразител задна броня дясно и др.

Ремонтьт на увредения лек автомобил е б и л възложен на доверен сервиз на „Д3И-Общо застраховане" ЕАД — автосервиз „Мариела -АМ" ЕООД, съгласно Възлагателно писмо от 31.05.2017г. С двустранно подписан приемо-предавателен 1 протокол от 11.07.2017г., отремонтирания автомобил е бил предаден на на собственика му.

3а стойността на ремонта е издадена фактура

№1000001144/18.07.2017г. за сума в размер на 522, 59 лева с ДДС. С ликвидационен акт по щета от 11.08.2017 г. „ДЗИ- Общо застраховане" ЕАД е одобрило да се изплати на доверения сервиз, извършил ремонта на увредения автомобил, сума в размер на 522,59 лв., съответстваща на сумата по издадената фактура за ремонт, която е изплатена в полза на сервиза на 14.08.2017г.

Към датата на настъпване на описаното застрахователно събитие, за управляваното от виновния водач на МПС -лек автомобил м.“ Ровър 400“, с per.№ Р ....

РК, не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", видно от вписването в Протокола за ПТП и от справка в Гаранционния фонд.

С изплащането на застрахователното обезщетение за ,„Д3И-Общо застраховане" ЕАД се е породило правото на регресен иск срещу виновния причинител на вредата, Л.

Ю. И., до размера на платеното.

До ответника била изпратена регресна покана с изходящ № 9212346/20.11.2017.г. (получена на 21.11.2017г.) за възстановяване на заплатеното обезщетение по щета № 44011711714571 в размер на 537,59 лв., от които 522,59 лв. стойност на щетата и 15,00 лв. ликвидационни разходи. До настоящия момент Л. И. не е предприел необходимите действия за заплащане на задължението.

Поради изложеното за „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД възниквал правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 410 К3, във връзка с чл. 45 от 33Д — репресен иск за сумата от 537,59 лв. ведно сьс законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й погасяване.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Л. Ю. И., ЕГН **********, с адрес в гр. Р., ул. „Б." №., вх.., ет.. ап.., да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД сумата от 537,59 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „Каско +" във връзка с щета № 44011711714571, в това число и ликвидационни разходи по определянето му, ведно сьс законната лихва върху главницата от датата на предявяване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените по делото разноски.

В срока за отговор ответникът, чрез проц.представител оспорва основателността на исковете, предмет на исковата молба, като счита, че същите не са доказани по основание и размер.

От приложените по делото писмени доказателства, от показанията на разпитаните свидетели С. И. Х. и И. Ж. Ш. и от заключението на съдебно2 автотехническата и съдебно-икономическа експертизи, както и от доводите на процесуалните представители на страните, всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

От приложената застрахователна полица № 440116171002521/10.06.2016 г., е видно, че на посочената дата, ищецът "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД и "АртемисХ." ЕООД са сключили договор за застраховка "Каско +", по силата на който бил застрахован автомобил марка „Фолксваген“, модел Транспортер, с рег. № Р ........ ВТ, със срок на действие на застраховката за периода от 11.06.2016 г. до 10.06.2017 г. На 29.05.2017 г., около 18.45 часа в гр. Русе ответникът Л. Ю. И. управлявайки л. а.

„Ровър 400“, с рег. № Р ................ РК, поради неспазване на дистанция е ударил л. а. марка „Фолксваген“, модел Транспортер, с рег. № Р ............ ВТ, в резултат на което предизвикал ПТП с материални щети- задна броня; светлоотразител задна броня дясно и др. Към датата на настъпване на описаното застрахователно събитие, за управляваното от виновния водач на МПС -лек автомобил м.“Ровър 400“, с per.№ Р ....

РК, не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", видно от вписването в Протокола за ПТП и от справка в Гаранционния фонд.

Съставен е Протокол за ПТП № 1526283/30.05.2017г. на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - гр.Русе, видно от който настъпилото ПТП е по вина на ответника. На Л. Ю. И. е съставен АУАН от същата дата за нарушение на чл. 23, ал.1 от Закона за движение по пътищата, съгласно която разпоредба водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.

За настъпилото застрахователно събитие, на основание уведомление за щета от 29.05.2017 г., подадено от С. И. Х., като водач на увредения автомобил, е образувана щета № 44011711714571 по описа на "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД. Стойността на вредите по застрахования автомобил, причинени от деликта на ответника, са изчислени в размер на 522,59 лева, която сума ищцовото дружество е заплатило с нареждане за групово плащане на 14.08.2017 г. на сервиза, отремонтирал увредения автомобил "Мариела-АМ" ЕООД, ЕИК 200804590. Видно от приложената регресна покана от 20.11.2017 г. ответника е поканен да възстанови на застрахователното дружество заплатената процесна сума, което не е сторено.

По делото като свидетели са разпитани С. И. Х., който е управлявал увредения автомобил и И. Ж. Ш., който в качеството си на служител на МВР е съставил протокола за ПТП. Свидетелите описват фактите около настъпилото ПТП. От показанията им се установява механизма, както и нарушенията, които е извършил ответника. От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което се 3 възприема от съда като обективно, компетентно и неоспорено от страните, се установява, че размера на щетата на увредения лек автомобил "Фолксваген“, модел Транспортер е в размер на 522.59 лева. Вещото лице е изследвал механизма на инцидента и е констатирал нарушенията на ответника.

Съда намира, че е сезиран с иск на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, който се явява основателен и доказан. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу причинителя на вредата. В случая не е налице хипотезата на чл. 411 от КЗ, тъй като се установи, че ответника не е имал сключена застраховка "Гражданска отговорност". В случая ищцовото дружество претендира обезщетение, заплатено по сключен договор "Каско". В хода на производството по иск с такава квалификация следва да бъде установено, от една страна, наличието на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение. От друга страна, следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта - противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента, като съобразно нормата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД в областта на гражданската отговорност за вреди вината се предполага до доказване на противното. Това е така, тъй като застрахователят, съобразно чл. 410, ал.

1, т. 1 от КЗ, встъпва в онези права, които обезщетения от него пострадал има срещу делинквента. А пострадалият има права по отношение на увредителя, само ако са осъществени елементите от фактическия състав на деликта. Съдът намира, че в хода на настоящото производство се установиха предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на причинителя на щетата. По безспорен начин се установи, че ответникът Л. Ю. И. не е имал застраховка "Гражданска отговорност", както и е нарушил правилата за движение по пътищата, като не е изпълнил задължението, което му е вменено в чл.23, ал.1 от ЗДвП. Вследствие на нарушението на правилата за движение ответникът е допуснал ПТП на 29.05.2017 г. В резултат на това противоправно поведение е причинил имуществени вреди на процесния автомобил „Фолксваген“, модел Транспортер. Установи се причинната връзка между деянието и вредите, в това число и посредством заключението на вещото лице. Налице е причинно- следствена връзка между претендираните вреди/обезщетение от застрахователя по застраховка "Каско" и твърдяното произшествие. Този извод се налага от данните, които се съдържат в протокола за ПТП. Собственикът на лек авотомобил „Фолксваген“, модел Транспортер е имал валидна застрахователна полица "Каско" при ищеца, който е обезщетил пострадалия за причинените му от делинквента вреди. Ето защо и на основание чл. 410, ал.1, т. 1 от КЗ, застрахователят има право чрез регресен иск да търси връщане на изплатеното на пострадалия обезщетение. Поради това, искът за 4 присъждането общо на сумата 537,59 лева, от която 522,59 лева - заплатено застрахователно обезщетение и 15,00 лева - обичайни разноски, е доказан, както по основание, така и по размер, и следва да бъде уважен изцяло. Законната лихва се дължи от предявяване на претенцията в съда- 23.10.2019 г. до пълното изплащане на сумата.

С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото, общо в размер на 1311.00 лева, от които: заплатена държавна такса - 50 лева; заплатено адвокатско възнаграждение - 336 лева; заплатено възнаграждение за особен представител на ответника - 300 лева, възнаграждение за съдебно-автотехническа експертиза - 300 лева, възнаграждение за съдебноикономическа експертиза - 250 лева, заплатена дрържавна такса за ч.жалба -15 лв. и депозит за призоваване на свидетели - 60 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Л. Ю. И., ЕГН **********, адрес: гр.Р., ул.Б., №., ет.., ап.. на основание чл. 410 ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането да заплати на "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" № 89 Б, общо сумата 537,59 лева, от които 522,59 лева - представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 44011711714571 по описа на "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД , във връзка със застрахователна полица № 440216213000903/26.01.2016 г., както и 15,00 лева, представляващи обичайни разноски, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 23.10.2019 г. до окончателното плащане на сумата.

ОСЪЖДА Л. Ю. И., ЕГН **********, адрес: гр.Р., ул.Б., №., ет.., ап.. да заплати на "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" № 89 Б, , сумата 1311.00 лева, представляваща разноски по делото.