Решение № 285 от 07.06.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Плевен, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря МАРИЕЛА В. Г.А като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20234430200366 по описа за 2023 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление № 22-0938-001635/23.06.2022г. на Н. на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на В. Д. Д.

ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.

Изтъква, че НП е издадено в нарушение на чл.36 ал.2 ЗАНН, тъй като първоначално, с нарочна резолюция на административнонаказващия орган, административнонаказателното производство е прекратено, а впоследствие – прекратено е и наказателното производство, водено от РП-ПЛЕВЕН, за престъпление по чл.345 ал.2 НК, а преписката – изпратена на административнонаказващия орган, обаче без изрично указание да се образува административнонаказателно производство на основание чл.36 ал.2 ЗАНН. Същевременно счита, че липсва субективна съставомерност на извършеното от Д. деяние, тъй като препис от съответната Заповед за прекратяване на регистрацията на МПС, му е връчена на 23.05.2022г., от което се извежда, че към 10.05.2022г., същият не е съзнавал извършването на нарушение. Във връзка с липсата на субективна съставомерност, жалбоподателят изтъква и това, че след 24-часово задържане в поделение на МВР, е бил освободен на 10.05.2023г. и са му били върнати ключовете от 1 лекия автомобил, при което, от страна на неустановен полицейски служител бил уведомен, че може да транспортира автомобила до паркинга пред дома си; именно в близост до последния обаче бил спрян за полицейска проверка и започнало административнонаказателното производство, в хода на което е издадено обжалваното НП. При условията на евентуалност, отправя искане случаят да бъде приет за

„маловажен“, още повече, че административнонаказващият орган не е обсъдил приложението на чл.28 ЗАНН. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното постановление и за присъждане на сторените разноски за адвокатски хонорар.

В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник. Поддържат жалбата и изложените в нея съображения, и пледират за отмяна на Наказателното постановление, както и за присъждане на сторените разноски за адвокатски хонорар в размер на 400 лева, за които представят писмени доказателства.

За ответната страна – Н. на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН – представител не се явява. С придружителното писмо за изпращане на процесната жалба в РС-ПЛЕВЕН е изразено бланкетно становище за неоснователност на жалбата, като е отправено възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, в случай, на нейното уважаване.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, по нейната основателност, намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение бл.№ 379565/10.05.2022г. от страна на А. О. К. – мл.ПИ при 01 РУ-ПЛЕВЕН, при ОДМВР-ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетелите П. Л. Д. и А. С. С., както и нарушителя – В. Д. Д.. Съставен е за това, че на 10.05.2022 около 11:35 в гр.Плевен, ж.к. „***“ до бл. ***, с посока на движение - кръгова връзка, „горепосоченото лице управлява лек автомобил „***“, негова собственост, с рег. № ***, свалени по чл.171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП със Зап.№ 0938000304/22г.“ – нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП; „горепосоченото лице управлява МПС след като му е отнето СУМПС №284546281 на основание чл.

171 т.1, б. „б“ от ЗДвП със Зап. №22-0938-000303/22г.“ – нарушение по чл.150а ЗДвП. При съставяне на АУАН, нарушителят е направил възражение, като е отбелязал, че не е бил запознат с правилата „за прибиране на автомобила“. По реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, не са направени допълнителни възражения.

С

Мотивирана резолюция от

12.05.2022г., административнонаказващият орган е приел, че се касае за извършено престъпление по чл.345 ал.2 НК и прекратил административнонаказателното 2 производство в частта за нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП, като преписката била изпратена на РП-ПЛЕВЕН, по компетентност.

С Постановление от 16.06.2022г. по досъдебно производство пр.пр.№2785/2022г. по описа на РП-ПЛЕВЕН, наказателното производство било прекратено на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 НПК, като било разпоредено препис от същото Постановление, да бъде изпратен на ОДМВРПЛЕВЕН.

При така развилата се процесуална ситуация, административнонаказващият орган възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. Не възприел обаче правната квалификация, в нейната част за нарушение по чл.150а ЗДвП. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на В. Д. Д.

ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л. 19 – 20 от делото/.

Не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя във връзка с допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и поконкретно - че не е надлежно спазена разпоредбата на чл.36 ал.2 ЗАНН.

Съобразно същата, „Без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган.“. Както беше отбелязано по-горе, след прекратяването на административнонаказателното производство с мотивирана резолюция, в частта относно административно нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП, е било надлежно образувано досъдебно производство пр.пр.№2785/2022г. по описа на РП-ПЛЕВЕН, на свой ред – прекратено с Постановление от 16.06.2022г.

Плод на неправилна интерпретация на Закона, от страна на жалбоподателя и неговия защитник, е схващането, че прокурорът е следвало да даде някакво конкретно указание в своето прекратително постановление или че административнонаказващият орган е следвало да предприеме някакви нарочни действия, след получаване на споменатото Постановление за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство пр.пр.№2785/2022г. Видно от разпоредбата на чл.243 ал.3 НПК, „Когато прекратява наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 поради това, че деянието съставлява административно нарушение, прокурорът изпраща материалите заедно с веществените доказателства по компетентност на съответния административнонаказващ орган .“. Именно това е сторила РП-ПЛЕВЕН, а на свой ред, административнонаказващият орган е бил обвързан от така извършеното сезиране - и е издал обжалваното 3

НП, в което впрочем е отбелязано, че се издава при условията на чл.36 ал.2 ЗАНН.

Все пак, в хода на така продължилото /след издаване на Мотивирана резолюция от

12.05.2022г., за прекратяване на административнонаказателното производство, започнало със съставен АУАН бл.№ 379565/10.05.2022г. и развилото се, а впоследствие – прекратено досъдебно производство пр.пр.№2785/2022г./ административнонаказателно производство, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в следното:

Видно от изложената в НП фактическа обстановка, на практика е възпроизведена тази от съставения АУАН, без да се държи сметка, че и последната, не се отличава с достатъчна яснота. Така, според административнонаказващия орган, фактическата обстановка е следната „…на 10.05.2022 около 11:35 в Община ПЛЕВЕН, в ГР.ПЛЕВЕН, Ж.К. „***“ и следните обстоятелства В ГР. ПЛЕВЕН Ж.К. „***“ ДО БЛ. *** В ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ КРЪГОВА ВРЪЗКА, ГОРЕПОСОЧЕНОТО ЛИЦЕ

УПРАВЛЯВА ЛЕК А-Л „***“, НЕГОВА СОБСТВЕНОСТ, С РЕГ. № ***,

СВАЛЕНИ ПО ЧЛ.171, Т. 2А, Б. „Б“ ОТ ЗДВП СЪС ЗАП .№22-0938000304/22Г. ГОРЕПОСОЧЕНОТО ЛИЦЕ УПРАВЛЯВА МПС СЛЕД КАТО

МУ Е ОТНЕТО СУМПС №284546281 НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 171 Т.1, Б. „Б“

ОТ ЗДВП СЪС ЗАП.№22-0938-000303/22Г….“. От така изложеното, би могло да се приеме, че според административнонаказващия орган, на посочената дата и място, нарушителят е управлявал собственото си МПС, като се говори за „свалени“ – без да е ясно кои/какво са свалени, какво е отношението на „свалянето“ към определена форма на противоправно поведение и всъщност – в какво се изразява противоправността в поведението на нарушителя. Наред с това, цитирана е разпоредбата на чл.171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП, което обаче, не е в състояние да гарантира, че нарушителят е в състояние да разбере в какво противоправно поведение е административно „обвинен“, а и не е длъжен, впрочем, да бъде постоянно снабден с екземпляр от актуално действащия ЗДвП, за да може всякога, при нужда, да си направи справка на кои разпоредби, с какво съдържание, се позовават контролните органи. Цитира се и някаква Заповед №22-0938-000304/22г., без да се сочи кой е нейния автор, какво е нейното отношение към фактическата обстановка. Възникват обаче и някои други въпроси, не на последно място, поради твърде своеобразното съдържание на Мотивирана резолюция от 12.05.2022г. Както беше споменато и по-горе, с нея административнонаказващият орган е прекратил административнонаказателното производство в частта за нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП, но е останал – очевидно – нерешен въпроса за нарушението по чл.150а ЗДвП, за което със съставения АУАН, също е било повдигнато административно „обвинение“. Дали поради това, дали поради други причини, обаче е видно, че във фактическата обстановка на обжалваното Наказателно постановление, по същество се съдържа описание на твърдяното нарушение по чл.150а ЗДвП, без обаче, да е наложено наказание за същото 4 нарушение. Това, както и енигматичния характер на останалата част от фактическата обстановка, свързана с непояснено „сваляне“, прави същата фактическа обстановка неясна в нейната цялост, а и некореспондираща с едно определено административно нарушение, включително – с разпоредбата на чл.140 ал.1 ЗДвП, която се сочи като нарушена. Каква е била волята на административнонаказващия орган, на практика е неясно – и впрочем, тук няма място за никакви съждения, насочени към евентуални грешки от технически характер, най-малкото тъй като се касае за сериозна държавна дейност по административнонаказателно преследване и санкциониране на нарушителите. В случая обаче, крайният резултат е една объркана фактическа обстановка, съдържаща неясни моменти, включително – будещо въпроси позоваване на актове на правоприложение и правни разпоредби. Ето защо Съдът намира, че не са надлежно изпълнени изискванията по чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, а именно – липсва съответно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. По този начин обаче, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е ограничено правото на защита на нарушителя и по-конкретно – да узнае за какво нарушение му е наложено административно наказание, въз основа на кои установени в хода на административнонаказателното производство, факти и обстоятелства.

Поради това Съдът намира, че обжалваното НП се явява незаконосъобразно и като такова – следва да бъде отменено, без да бъде разглеждан по същество правния спор. При този изход на делото и при съответно отправено искане от страна на жалбоподателя, Съдът намира, че на последния следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение пред РС-ПЛЕВЕН. В тази връзка Съдът съобрази, че са представени доказателства за заплатена сума в размер на 400 лева /л.48 - 49 от делото/.