Решение № 260106 от 18.09.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………………… гр. София,18.09.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от съдия Данаилова ч. гр. д. 8286 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 44028/-7.07.2020 г. ЧСИ М.П.на длъжника по изпълнението Г.К. срещу постановление от 01.06.2020 г, по изп. дело №

20208510400467 на ЧСИ М. П., с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело на основание чл433, ал.1, т.8 ГПК.

Доводите в жалбата са, че за периода

03.09.2015 г. до 29.04.2020 г. по изпълнителното дело не са извършвани никакви изпълнителни действия, поради което и то е прекратено по силата на закона, като жалбоподателят счита, че направените от взискателя искания от 25.08.2017 г. и 09.07.2019 г. за извършване на оценка и опис на движими вещи са ирелевантни относно предпоставките за прекратяване, тъй като поисканите с тях изпълнителни способи не са приложени реално.

Взискателят по изпълнителното дело не депозира становище по настоящата жалба.

В мотиви на ЧСИ са развити съображения за допустимост на неоснователност на жалбата, тъй като давността била многократно прекъсвана с извършване на изпълнителни действия и подаване на искания от взискателя.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.

470 ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и акта на съдебния изпълнител, с който се определят дължими по делото разноски.

Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в двуседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).

Следователно жалбата е насочена срещу подлежащо на съдебен контрол действия на съдебния изпълнител и е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Изпълнителното дело е образувано на

13.04.2010 г. по искане на ЗД Б.И.АД въз основа на изпълнителен лист от 26.03.2020 г. на Софийски районен съд,41 по гр.д.№ 24107 от 2007 г.

Релевантни за преценката относно предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело са посочените в разпоредбата факти относно бездействие на взискателя да поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, респективно неизвършването на такива в продължение на повече от 2 години въз основа на вече отправено искан

В случая по изпълнителното дело се установява, че след образуването му през 2010 г. са предприети изпълнителни действия по налагане на запори върху банкови сметки, трудово възнаграждение и пенсия на длъжника, за което са изпратени запорни съобщения на 22.12.2010г., 22.12.2010 г., 23.12.2010 г. , 29.11.2011 г., 08.06.2012 г На 15.04.2014 г. взискателят е поискал насочване на изпълнението по отношение на притежавани от длъжника движими вещи в жилището му, по което искане не са предприети никакви действия от съдения изпълнител.

На 03.09.2015 г. е предприето принудително изпълнение спрямо получаваната от длъжника пенсия, като е изпратено запорно съобщение до НОИ.

На 25.08.2017 г. и на 09.07.2019 г. взискателят отново е поискал насочване на изпълнението към движими вещи на длъжника в жилището му.

Следователно в нито един момент изтеклите периоди между предприемането на принудителни действия и подаването на искания за извършване на такива не надвишават 2 годишен срок, поради което и не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело.

Неоснователни са доводите на длъжника, че единствено изпълнителни действия, които са дали реален резултат, респективно искания за извършването им, по които съдебният изпълнител е предприел изпълнение са пречка за прекратяване на изпълнително дело.

Прекратяването по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е единствено санкционна последица от бездействие на взискателя във връзка с принудителното изпълнение, респективно на избрания от него съдебен изпълнител, а не е в зависимост от резултата от предприетите принудителни действия, респективно не преследва като цел бонификация за неплатежоспособния длъжник и не го освобождават от принудително изпълнение.

Така в случая запорните съобщения относно вземания по банкови сметки, трудово възнаграждение и пенсия не са довели до никакъв резултат поради липса на секвествестируеми вземания на длъжника, което обаче не е равнозначно на бездействие при изпълнение, а на невъзможност за принудително такова, а липсата на предприети действия от съдебния изпълнител по опис и оценка на движими вещи, каквото искане взискателят е отправил неколкократно, също не представлява бездействие на взискателя, които е поискал извършване на действията неколкократно и през период по –кратък от две години, поради което и не следва да търпи санкцията относно прекратяване на изпълнителното дело.

По изложените съображения депозираната пред настоящия състав жалба, в допуснатата до разглеждане част, следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на жалба с вх. № 44028/-7.07.2020 г. ЧСИ М.П.на длъжника по изпълнението Г.Н.К. срещу постановление от 01.06.2020 г, по изп. дело № 20208510400467 на ЧСИ М. П., с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело на основание чл433, ал.1, т.8 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: