Определение № 205 от 13.07.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 205 гр. Велико Търново, 13.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пенко Цанков като разгледа докладваното от Пенко Цанков Частно наказателно дело № 20234100200363 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 213, ал. 5 НПК.

Образувано е по жалба С. Б. С., ЕГН **********, в качеството си на член на контролния орган на Български туристически съюз съдебен адрес: гр.

София, бул. „Д." № 27, ет.2, ап.3, срещу Постановление от 16.06.2023 г. на Прокурор в Апелативна прокуратура Велико Търново.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок и изхожда от легитимирано лице - лице, направило съобщението, като прокурорският отказ е да образува досъдебно производство за престъпление, което се явява тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, поради което подлежи на разглеждане по същество.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

В рамките на производството по чл. 213 от НПК, съдът следва да прецени обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора за отказ да се образува досъдебно производство.

За да откаже да образува досъдебно производство, представителят на Окръжна прокуратура Велико Търново е приел, че в сигнала липсват 1 конкретни данни за извършено престъпление от общ характер и в частност, и на такова по чл. 282 от НК. посочено е, че нормата на чл. 282 ал. 1 от НК, предвижда, че наказателна отговорност може да се търси от „длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това да могат да настъпят немаловажни вредни последици", а в случая не били налице елементи, както от обективна, така и от субективна страна на престъплението по чл. 282 ал. 1 от НК.

Изложени са съображения, според които, сделките предмет на проверката, са били сключени от представляващия „ТД Т. ." - председателя П. П., който е действал съобразно чл. 23 ал. 1 от устава на дружеството и съобразно решенията взети от управителния съвет (колективен орган), както и че П е изпълнявал волята на управителния съвет. Обоснован е извод, за липса от страна на П. на пряк умисъл за извършване на горепосоченото престъпление по служба, както и на изискуемата за състава на престъплението специална цел, а именно да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда. Прието е също така, че с действията си не е нарушил, нито не изпълнил служебните си задължения, както и не е превишил властта и правата си. Изложени са доводи, според които сочените твърдения, според които сделките са сключени в нарушение на чл. 41, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, предпоставят отговорност на управителния съвет, който е компетентен да се разпорежда с имуществото на Сдружението и е взел решението за продажбата на имотите.

При това е заключено, че действията на управителния съвет, в качеството му на колективен орган не могат да бъдат квалифицирани, като престъпление, тъй като в българското наказателно право, наказателната отговорност, е лична, съобразно разпоредбите на чл. 35, ал.1 от НК и по този начин е изключена колективната наказателна отговорност. Изложени са и съображения за несъставомерност на деянието по чл. 282 от НК от страна на Г.Д. с оглед на липса на изискуемото специално качество на дееца длъжностно лице, както и на такива за липса на данни за извършени други престъпление по смисъла на НК. В постановлението са изложени съображения и относно компетентността на прокуратурата по реда на общия надзор за законност, а именно, че не са налице основания за нейната намеса, тъй като ЗЮЛНЦ предвижда такава само при спорове свързани с решения на общото събрание на сдружението, каквито в настоящия случай липсват.

2

Възприетата за установена от представителя на окръжна прокуратура фактически обстоятелства и наведените правни изводи са възприети в идентичност и в цялост и от Апелативна прокуратура Велико Търново, която с Постановление от 16.06.2023г. на Прокурор е потвърдила обжалваното постановление..

В случая, обжалваното постановление се явява обосновано и законосъобразно.

Действително, в подадения сигнал до прокуратурата липсват каквито и да е конкретни оплаквания по факти и обстоятелства, които да могат да бъдат съотнесени към конкретен състав на престъпление по НК, като същият съдържа единствено общи съждения за неправилни, според жалбопадателката, действия на лица, в нарушение на разпоредбите на чл.41 от ЗЮЛНЦ.

Жалбата съдържа и недоволство от постановени съдебни актове, по които липсват конкретни твърдения за наличие на евентуално допуснати нарушения в хода на разглеждането им.

Както правилно е посочено в обжалваното постановление, единствените конкретни деяния в съобщението, които би могло да бъдат предмет на проверка, са твърдяните от сигналоподателя действия, които могат да се подведат под съставомерните признаци на престъпление по чл. 282 от НК.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите изводи на ОП- В. Търново, която е извършила задълбочен, прецизен и точен анализ на доказателствената съвкупност. Първата инстанция е отговорила на всички правни доводи на жалбоподателката. Правилно са установени механизмът на деянията и тяхното авторство и липсата на съставомерност от обективна и субективна страна на извършено престъпление от общ характер и в частност и на такова по чл. 282 от НК.

Описаните в обжалваното постановление факти по отношение на развитието и протичането на събитията са убедително изведени при анализа на събраните по делото доказателствени материали, като въззивната инстанция не намира основание да променя констатациите на решаващия прокурор.

ВТОС изцяло възприема аргументирания анализ на доказателствените източници, подробно изложен в обжалваното 3 постановление, относно кредитирането на показанията на разпитаните по делото свидетели и фактите изведени от тях, чрез използване на правилата на формалната логика. Поради това великотърновският окръжен съд намира, че не е нужно да бъдат повтаряни доказателствените изводи на решаващия прокурор.

Наведените твърдения от страна на сигналополучателя, на допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 41 от ЗЮЛНЦ, с оглед на установената несъставомерност на извършените действия на П. П. и на Г. Д. както от обективна, така и от субективна страна, и липсата на особено качество на Г.

Д. (длъжностно лице), не могат да обективират реализирането на наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 282 от НК.

По отношение на изложените в сигнала граждански претенции, правилно е бил указан от страна на прокурора гражданско-правния ред за предявяването им, доколкото прокуратурата не се явява компетентна да се произнася по тези гражданско-правни въпроси.

В тази връзка следва да се отбележи, че при упражняването на съдебен контрол по чл. 213, ал. 4 от НПК, върху отказа за образуване на наказателното производство от прокурора, обхватът на проверката е ограничен единствено до обоснованост и законосъобразност на постановлението на прокурора. При осъществяването на този контрол, съдът е ограничен от пределите на компетентността на прокурора, на когото не може да дава указания за правната квалификация на извършеното деяние, в чието правомощие е да разреши въпроса дали да започне наказателно преследване, респективно да извърши привличане към наказателна отговорност, срещу кого и за какво престъпление. Ето защо, в хипотезата, при която се приеме, че престъплението, предмет на воденото разследване е недоказано или не представлява престъпление, то при наличието на данни за извършено от лице деяние, по друга правна квалификация, доводи за което се съдържат и в депозираната пред Великотървоският окръжен жалба, при обоснованост и законосъобразност на обжалвания акт, съдът следва да го потвърди. Изцяло в компетенциите на водещия разследването прокурор, както бе посочено по - горе е да извърши преценка за развитието на воденото разследване и съдът не е компетентен да се меси в установената инстуционална независимост.

4

С оглед на изложеното, обжалваното постановление се явява обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горните съображения и на основание чл. 213, ал. 5 НПК, Великотърновският Окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Окръжна прокуратура Велико Търново от 18.05.2023г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 3669/2022г., потвърдено с Постановление на Апелативна прокуратура Велико Търново от 16.06.2023г.

Определението на съда, на основание чл. 213, ал. 5 от НПК е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново:

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 5