Решение № 271 от 24.06.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Русе, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна С. Кисева при участието на секретаря Наталия Ив. Т.а като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Административно наказателно дело № 20254520200537 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от Р. К. В. от гр.Русе, срещу НП №24-3393-000118/ 6.03.2024г., издадено от началник на Второ РУП при ОД на МВР-Русе, с което на основание чл.175, ал.5 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл.6, т.2 от ЗДвП Жалбоподателят излага съображения, че не е извършил нарушението и иска отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по жалбата иска потвърждаване на наказателното постановление.

РРП не взема становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срока, поради което се явява процесуално допустима.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

В Община- Русе постъпило уведомление от РСФ “Дунавско зърно“Русе за масова обществена проява „Манифестация, шествие със земеделска 1 техника“, която щяла да се проведе на 6, 7, 8 и 9.02.2024г. от 10.30ч. до 13.00 ч. в гр.Русе, с маршрут: сборен пункт бул.“България“, №310/паркинг“Пимк“/, кръстовище с кръгово движение на „Безмитна зона“, по бул.“България“ до РЗПБЗН 2 и обратно до кръстовище с кръгово движение на „Безмитна зона“.

По повод постъпилото уведомление на 7.02.2024г., сутринта, свидетелите М. и Г., служители на Второ РУП при ОД на МВР- Русе, били изпратени на бул.“България“ в гр.Русе, за да осигурят безопасното провеждане на протеста на РСФ“Дунавско зърно“ - Русе. Около 10.00 часа свид.Г.а, облечена в полицейска униформа, върху която имало светлоотразителна жилетка с надпис „Полиция“ и със стоп парка в ръка, застанала на входа на паркинг, стопанисван от „Пимк“ООДгр.Пловдив, намиращ се на бул.“България“, №310, с цел да не позволява излизането на превозни средства от паркинга и включването им в движението по булеварда, където в дадения час започвало шествие на земеделска техника, организирано от дадения вече съюз. Първите няколко земеделски машини навлезли в булеварда и се движели в посока ГКПП“Дунав мост“. Около 10.15 часа, жалбоподателят привел в управление товарен автомобил, марка „Мерцедес” с рег.№ РВ 2011 КН на паркинга на бул.“България“, №310 и го повел към булеварда. Свид.М. видяла движещия се към нея камион, управляван от В., застанала пред него, разпоредила му устно и му давала ясни сигнали с ръце да преустанови движението си. Жалбоподателят не се подчинил на разпорежданията на полицая, преминал покрай нея без да намали скоростта си на движение и се включил в бул.“България“, като пресякъл движението на намиращите се там земеделски машини, водачите на които били принудени рязко да спрат, за да предотвратят ПТП между тях и автомобила на В..

Последният продължил в посока ГКПП“Дунав мост“, но веднага пътят му бил затворен от водачите на земеделска техника, които били силно възмутени от поведението на водача на товарния автомобил. Свидетелите М. и Г., който наблюдавал всичко случващо се от платното на булеварда, догонили пеша автомобила на В., който обяснил противоправното си поведение с това, че много бързал.

Тази фактическа обстановка се доказва по напълно непротиворечив начин от всички събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от 2 правна страна следното: Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото часът на нарушението. Същото е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на наказаното лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните.

В настоящия случай, при съставянето на АУАН и издаването на НП не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на жалбоподателя да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за да може пълноценно да реализира на правото си на защита, както по фактите, така и по правото и не са били ограничени по никакъв начин, процесуалните права на санкционираното лице, за да бъде прието, че наказателното постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

С представеното във фактическата обстановка деяние жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна и състава на нарушението по чл.6, т.2 от ЗДвП, тъй като на 7.02.2024г. в гр.Русе, като водач на МПС, отказал да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, като отказал да изпълни разпореждане на полицай М. да спре движението на управляваното от него МПС с рег. №РВ2011КН и да не навлиза 3 с него в бул.“България“.

От обективна страна жалбоподателят не изпълнил задължението си по чл. 6, т. 2 ЗДвП, като участник в движението, съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП, да изпълни разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата. Разпореждането на свид.М. до жалбоподателя, в качеството му на водач на МПС, е било издадено от компетентен орган- полицай при Второ РУ при ОДМВР – Русе, при и по повод изпълнение на служебните му задължения във връзка с контрол на движението по пътищата. При отправянето на разпореждането свид.М. била облечена с полицейска униформа, върху която имала и светлоотразителна жилетка с надпис „полиция“, което ясно давало знак за нейното качество. Разпореждането е издадено в устна форма и чрез недвусмислени знаци с ръце, възприето е от водача, като на същия изрично е предписано поведението, което следва да предприеме- да не навлиза с управляваното от него МПС в бул. "България" в посока ГКПП "Дунав мост" и да остане на паркинга, от който излизал. Жалбоподателят не е изпълнил даденото му разпореждане, продължил е движението си по бул. "България", създал опасност за пътнотранспортно произшествие и бил спрян от водачите на други МПС чрез преграждане на пътя му.

От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението при пряк умисъл- той ясно съзнавал смисъла на отправеното му разпореждане от органите на МВР, съзнавал е и причината за това нареждане от органите на МВР, но отказал да се подчини, като предвиждал общественоопасните последици от поведението си и искал настъпването им.

Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушенията, но неправилно е определил санкционната норма, въз основа на която е наложил наказание.

С обжалваното НП нарушителят е наказан за нарушение на чл. 6, т. 2 от ЗДвП за неизпълнение на полицейско разпореждане. Посочената санкционна норма е тази по чл. 175, ал. 5 от ЗДвП - наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и с глоба от 1000 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението при въведена временна организация на движението или временна забрана за движение.От събраните по делото 4 доказателства, а именно от разпитите на свидетелите Т. Т., С. М., Т. Г. и М. А. не сочат как и от кого е въведена временната организация на движението или временната забрана за движението, а единствено се твърди, че е изготвен предварителен план и била въведена временна организация на движението, но не става ясно от кого. За изясняване на това обстоятелство, съдът е изискал от ответника да представи доказателства от кой орган, с какъв документ и по какъв начин е създадена временната организация на движението. Но такива доказателства по същество не са представени. При тези факти санкционната разпоредба следва да е тази по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, а не по чл.175, ал.5 от ЗДвП, тъй като не се събраха доказателства, че със заповед е въведена временна организация на движението.

Налице са предпоставките на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, като въззивната инстанция преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените факти, под друга нарушена законова разпоредба, доколкото в случая следва да се приложи "закон за полеко наказуемо нарушение", при което не е налице съществено изменение на релевантните за административнонаказателното обвинение факти, с които факти нарушителят е бил запознат и е могъл да упражни пълноценно правото си на защитата по тях, като бъде приложена разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП, която предвижда налагане на административно наказание на водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението .

По гореизложените мотиви, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде изменено, като бъде преквалифицирано в полеко наказуем състав на административно нарушение, а именно такова по чл.

175, ал. 1, т. 4 ЗДвП.

При индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде наложено на нарушителя, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, съдът съобрази тежестта на нарушението, като намира, че същото разкрива висока степен на обществена опасност, съобразно нарушенията от същия вид, предвид упоритостта в умисъла на нарушителя при извършване на нарушението. Нарушителят е преминал покрай полицейския служител, който е бил застанал пред товарния автомобил, облечена с полицейска униформа, върху която имала и светлоотразителна жилетка с надпис „полиция“, което 5 ясно давало знак за нейното качество. Жалбоподателят бил спрян от водачите на други МПС чрез преграждане на пътя му. С оглед изложеното, съдът намира, че целите на наказанието, по отношение на този нарушител могат да бъдат постигнати с налагането на административно наказание, ориентирано около средата на предвиденото в санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т.

4 ЗДвП, а именно "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 2 месеца и "Глоба" в размер на 100 лева, като именно тези наказания, според настоящия съдебен състав в пълнота биха постигнали целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН, както по отношение на личната, така и по отношение на генералната превантивна функция на наказанието.

С оглед изхода на спора, на жалбоподателя не се дължат разноски за настоящата инстанция, а се дължат такива само на осн чл.226, ал.3 от АПК, за касационната инстанция по КАНД № 938/2024г. по описа на Административен съд Русе в размер на 250.00 лв.

С оглед изхода на спора и на осн.чл.63д, ал.4, вр. ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 143 от АПК на административнонаказващия орган следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., съгласно представения списък, което въззивникът следва да бъде осъден да заплати.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП №24-3393-000118/ 6.03.2024г., издадено от началник на Второ РУП при ОД на МВР-Русе, с което на Р. К. В. от гр.Русе, ЕГН:

**********, на основание чл. 175, ал. 5 ЗДвП са наложени административно наказание "Глоба" в размер на 1000 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от три месеца, като ПРЕКВИЛИФИЦИРА нарушението в такова по чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП и му налага наказания "ГЛОБА" в размер на 100 (сто) лева и "ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО" за срок от 2 (два) МЕСЕЦА.