Решение № 928 от 04.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 928 гр. София, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20221000503360 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 262698 от 12.08.2022 г., постановено по гр.д. № 13768/2020 г. на С офийски градски съд, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на И. И. Д. сумата 15000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 04.07.2020 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер 190000 лева искът е отхвърлен.

Отхвърлени са претенцията за законна лихва върху сумата 50000 лева за периода 17.02.2015-11.02.2020 г. и исковете за обезщетения на имуществени вреди: 10000 лева претърпяна загуба и 50000 лева пропусната полза.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца в отхвърлителните части. Въззивникът-ищец поддържа, че при определяне на размера на обезщетението първоинстанционният съд е нарушил материалния закон чл.52 ЗЗД, като не е съобразил принципа на справедливостта и установенитe претърпени вреди. Счита присъденото обезщетение за неимуществени вреди з а съществено занижено и несъответстващо на обема на доказаните вреди.

Сочи, че отхвърлянето на исковете за обезщетяване на имуществените вреди 1 са дължи на допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалния закон – липса на мотиви и отхвърляне на доказателствените искания касателно тези искове. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени в предявените размери.

Ответникът оспорва жалбата на ищеца Подадена е въззивна жалба и от ответника Прокуратура на Република България срещу решението в осъдителната част, с оплакване за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон: завишен размер на присъденото обезщетение на неимуществени вреди, предвид вида и обема на доказаните вреди , продължителността на производството, и отражението на обвинението върху ищеца. Моли решението да се отмени в осъдителната част с отхвърляне на исковете или намаляване на обезщетенията.

Тази жалба се оспорва от ищеца.

Въззивните жалби са подадени от легитимирани страни в процеса в срока по чл.259 от ГПК против валидно съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Софийски апелативен съд, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

СГС е сезиран с предявени от И. И. Д. против Прокуратура на Република България искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата 190000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие незаконно обвинение в престъпление по чл.214, ал.2 вр. чл.213а, ал.3 от НК, за което е постановена влязла в сила оправдателна присъда, и за заплащане на 60000 лева – обезщетение на имуществени вреди от същото производство. Твърдял е в исковата молба, че досъдебното производство срещу него било образувано на 17.02.2015 г., бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпение по чл.213а, ал.3 от НК, били извършени претърсвания и изземвания в жилището, автомобила, офиса и други имоти на ищеца, както и в жилищата на съпругата и на родителите му. Било постановено задържане за 72 часа, а впоследствие взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, действаща до 11.12.2015 г.

2

От 24.04.2015 г. за период от четири години било забранено да напуска страната, което препятствало лечението му в чужбина. Обвинението в тежко умишлено престъпление причинило на ищеца интензивни и дълготрайни душевни страдания, психичен и емоцонален срив и отчаяние; била опетнена честта му на успешен и уважаван бизнесмен, разпознаваем в града с различни благотворителни каузи. Наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ за продължителен период ограничила двигателната активност, препоръчана във връзка със заболяването „коксартроза“, а обездвижването му причинило непоносими болки. Наказателното производство срещу ищеца станало медийно известно, което засилило чувството на срам и неудобство от опетняване на името му. По внесения обвинителен акт била постановена оправдателна присъда, която след протест била потвърдена и влязла в сила.

В резултат на незаконното обвинение било увредено доброто му име на гражданин и престъжът му на успешен бизнесмен. Изпитвал страх, безпокойство, голямо психическо напрежение, разочарование от действията на Прокуратурата по прилагане на закона. Негативните последици засегнали и имуществената сфера на ищеца – поради ограничаване на свободата му не бил в състояние да изпълни задължението си по три предварителни договора, за което платил неустоюка в общ размер 10000 лева. Докато траело наказателното производство, паднала пазарната цена на притежаваните от ищеца три недвижими имота, като разликата се оценява от него на 50000 лева. За обезщетяване на причинените имуществени вреди претендира обезщетение в размер 60000 лева.

Ответникът Прокуратурата на РБ е оспорил предявените искове с възражения за недоказаност на вредите.

Направено е възражение за прекомерност и недоказаност на претенцията за неимуществени вреди и за липса на причинна връзка между твърдяните имуществени вреди и действията на Прокуратурата. Оспорва твърдението, че ищецът бил с добра репутация като счита, че водените срещу ишеца други наказателни производства и множество полицейски регистрации го очертават като лице с трайно изградени престъпни навици.

Въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства настоящият състав намира за установено от фактическа страна следното: Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съд въз основа на подробен анализ на събраните доказателства, поради което настоящият съд я възприема при условията на 3 чл.272 от ГПК. Същата се оспорва във въззивната жалба на ищеца с оплаквания за необоснованост досежно извода за наличие на причинна връзка на действията на ответника с имуществените вреди, понесени от ищеца.

Пред въззивната инстанция не се спори по наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за вреди, претърпени от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпления повдигане на обвинение, за което ищецът е оправдан, както и определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Не се спори между страните и се установява от писмените доказателства, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл.213а, ал.3 от НК, впоследствие по чл.214, ал.2 от НК.

Била му наложена мярка за неотклонение “ задържане под стража” за периода 23.04.2015-11.12.2015 г. Наказателното производство е приключило с оправдателна присъда, потвърдена от въззивната инстанция и влязла в сила н а 04.07.2020 г . като необжалвано. Общата продължителност на производството е пет години и два месеца, а периодът на задържане под стража – седем месеца и осемнадесет дни. Спорът пред въззивния съд е досежно обема на търпените неимуществени вреди и справедливия размер на дължимото обезщетение за тях и за дължимостта на обезщетение на имуществени вреди.

Към момента на повдигане на обвинението ищецът бил неосъждан. За обема и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди са събрани показанията на свидетелите И. И., Т. Д. и Г. К. . От тях се установява, че наказателното производство, по което ищецът бил задържан в ареста, се отразило зле на физическото и психическото му състояние. Отслабнал, станал нервен и апатичен. Много от познатите и приятелите му се отдръпнали от него, а и той ограничил контактите си. Събитията около задържането му получили медийно разгласяване. Съдебно-прихиатричната и психологична експертиза установява негативното отражение на престоя в ареста и на промяната в социалната позиция и общественото доверие към ищеца.

Последица от преживяния значителен психо-емоционален стрес, продължил дълго време е тревожно-депресивната реакция. Засегнати са мотивацията, енергичността и социалното функциониране на ищеца. С времето промените в емоционалното състояние са с намалена интензивност, но не са изчезнали 4 напълно. Проявите на тревожно-депресивното състояние не са с характер на болест, не съответстват на нито една диагноза, но е налице хронично тревожно-депресивно разстройство с поне две години очаквана продължителност.

По спорния пред инстанцията въпрос за справедливия размер на дължмото обезщетение за неимуществени вреди. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение и предвиденото за него наказание, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложените мярка за неотклонение и мярка за процесуална принуда, злепоставящия характер на обвинението и интензитета на негативните изживявания, предизвикани от него, данните за личността на ищеца с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, и наложената мярка за неотклонение, се е отразило негативно на психичното му състояние, на контактите, професионалния и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания.

Присъденото от състава на СГС обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000 лева е съответно на доказаните и твърдени страдания, търпяни от цялото наказателно производство. Неоснователно е искането в полза на ищеца да се присъждат вреди, търпени от неговите близки вследствие незаконното обвинение. Не се установи ответникът да е съпричастен към медийното оповестяване на обвинението, поради което не следва да носи отговорност за вредите от разпространяването на такава информация. При отчитане на тежестта на повдигнатото обвинение и предвиденото за него наказание – тежко умишлено престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от 5 до 15 години; продължителността на наказателното производство – пет години и два месеца; процесуално-следствените действия, в които ищецът е участвал; вида и продължителността на търпяната мярка за неотклонение - “задържане под стража” за седем месеца и осемнадесет дни; както и претърпените от ищеца морални страдания от преживения страх, тревоги и притеснения, настоящият състав намира, че сумата 15000 лева е справедливо обезщетение за търпените морални вреди. Не са установени вреди с интензитет и продължителност над 5 обичайните при незаконно обвинение. От обсъдените свидетелски показания не се установява повдигането на обвинение да е причинило на ищеца душевни страдания и неудобства над обичайните, съпътстващи незаконно обвинение в престъпление – изпитвал тревога и страх, станал нервен.

Тревожно-депресивното разстройство, което развил, се отразило в слаба степен на функционирането му в ежедневието. Не се установи обвинението да е в засегнало развитието на професионалната кариера на ищеца.

Преценявайки съдържанието на доказаните в процеса неимуществени вреди, техния интензитет и проявление във времето, продължителността на наказателното производство, характера и тежестта на незаконното обвинение, настоящият съдебен състав намира, че обезщетение в размер на 15000 лева е достатъчно за справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Съдът намира за недоказано настъпването на неимуществени вреди в по-голям размер. Обезщетение в размер над 15000 лева няма да съответства на общоприетото разбиране за справедливост и би довело до неоснователно обогатяване. Наказателното производство като цяло е приключило в разумен срок като се има предвид извършените процесуално-следствени действия. Не са налице значителни вреди от забраната за напускане пределите на страната, действала за три години, четири месеца и седем дни, доколкото на ищеца е било разрешавано да пътува в чужбина за лечение, като няма данни такова пътуване да му е било отказвано. Ето защо съдът намира, че след промяната на мярката за неотклонение и освобождаването му от ареста ищецът не е търпял значителни по продължителност и интензитет вреди.