Определение № 3026 от 12.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3026 гр. София, 12.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Мария Иванова

Даниела Стоянова като разгледа докладваното от Мими Фурнаджиева Касационно гражданско дело № 20238002103013 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. К. К., подадена чрез процесуалните му представители адв. К. Б. и адв. Т. Е., срещу въззивно решение № 16 от 13 февруари 2023 г., постановено по в.гр.д. № 381/2022 г. по описа на Апелативен съд Велико Търново, с което първоинстанционното решение № 111 от 16 юни 2022 г. по гр.д. № 400/2021 г. по описа на Окръжен съд Габрово е обезсилено в частта, с която Прокуратурата на Република България и Столична дирекция на МВР – С. (СДВР) са осъдени да заплатят солидарно на касатора на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОДОВ обезщетение в размер на 6000 лева за претърпените от него неимуществени вреди от извършено полицейско задържане на 08.07.2019 г. за 24 часа в нарушение на чл. 5 § 1 и § 2 ЕКПЧ, ведно с лихва за забава в размер на 1370 лева за периода 08.07.2019 г.06.10.2021 г., и със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията на касатора за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 6000 лева до пълния предявен размер от 20000 лева и за мораторната лихва за разликата над 1370 лева до пълния предявен размер от 4566,67 лева. В останалата му обжалвана част, с която съдът се е произнесъл по предявения от касатора в качеството му на наследник на неговата майка Й. К. иск по чл. 6, ал. 1 ЗОДОВ, като е осъдил прокуратурата да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 3000 лева – заплатен адвокатски хонорар по воденото срещу праводателката му ДП № 19/2019 г., пр.пр. № 436/2018 г. на СпП, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане, и е отхвърлил предявения 1 иск за обезщетение за причинени на праводателката му имуществени вреди за разликата над 3000 лева до пълния предявен размер от 34420 лева, първоинстанционното решение е потвърдено.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано, за което са изложени подробни съображения. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.

284, ал. 3 ГПК се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал.

1, т. 1 и т. 3 ГПК, и се твърди, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно.

В отговор на касационната жалба ответникът СДВР, чрез юрк. Х. Х., поддържа, че обжалваното решение е правилно, не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и по същество касационната жалба е неоснователна. Прокуратурата на Република България не представя становище.

При проверката на допустимостта на първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че предявените искове са по чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинени на ищеца И. К. К. неимуществени вреди вследствие на лишаването му от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и нарушаване на правата му, защитени от чл. 5, § 2 КЗПЧОС – да узнае основанията за арестуването му, и по чл. 6, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение на ищеца в качеството му на наследник на Й. К., негова майка, за претърпените от нея имуществени вреди вследствие на незаконните действия по проведеното досъдебно производство. Съдът не приема, че е сезиран с иск по чл. 2в ЗОДОВ, както е посочил ищецът в исковата си молба, тъй като соченото нарушение на разпоредбите на Директива 2012/13/ЕС относно правото на информация в наказателното производство изцяло съответства на нарушението по чл. 5 § 2 КЗПЧОС, което е предмет на предявения иск по чл.

2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. По отношение на второто твърдяно от ищеца нарушение на правото на ЕС - на Директива 2013/48/ЕС относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство, е посочено, че нито са изложени обстоятелства кой, кога и по какъв начин е извършил увреждащи ищеца фактически действия, нито е заявено в петитума искане за обезщетяване на такива вреди, насочено срещу конкретен ответник, за когото се твърди, че е извършил деликта. Въззивният състав е приел, че се касае до отделен иск, който не е бил разгледан от първоинстанционния съд, поради което липсва произнасяне по него, и следователно ищецът има възможност, ако поддържа твърденията си, да го заведе в самостоятелно производство.

С оглед констатираната нередовност на исковата молба в частта по исковете с правно основание исковете по чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОДОВ, предявени против СДВР, за което са дадени указания на страната да уточни надлежния ответник, съдът е приел, че в тази част първоинстанционното решение е недопустимо като постановено срещу ненадлежен ответник – СДВР, и подлежи на 2 обезсилване. Съдът приема, че от заявените в исковата молба твърдения и представената по делото заповед за арест не е установена причастността на СДВР, чието осъждане се иска, към вредоносните действия, т.е. е установена нередовност на исковата молба, състояща се в противоречие между обстоятелствената част и петитума. Доколкото конституирането на надлежната страна във въззивното производство е недопустимо, като същевременно след отстраняване на нередовността на исковата молба производството по делото не подлежи на прекратяване, съдът е приел, че решението в тази му част подлежи на обезсилване, включително и спрямо другия ответник – Прокуратурата на Република България, защото, независимо че е надлежен ответник, с оглед процесуалното положение на конституираните ответници като субституенти на държавата, отговарящи за един дълг, решението не може да бъде различно спрямо тях.

На следващо място съдът е разгледал иска с правно основание чл. 6, ал. 1 ЗОДОВ. От представените по делото доказателства е прието за установено, че с постановление от 19.12.2018 г. е образувано ДП № 19/2019 г. по описа на Следствен отдел на Специализираната прокуратура при посочен законен повод – справка на КПКОНПИ, и достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, съдържащи се в прокурорска преписка № 436/2018 г. по описа на СпП. Производството е образувано за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1 НК – за участие в организирана престъпна група, създадена с користна цел и с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 301 НК. Установено е, че с постановление от 09.07.2019 г. майката на ищеца - Й. К. е привлечена като обвиняема в качеството на началник на Митническо бюро – С., като същата е починала в хода на разследването на 13.11.2020 г., което е станало основание за прекратяването му. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗОДОВ, при смърт на увредения неговото право на обезщетение за имуществени вреди се наследява. Прието е, че ищецът в качеството му на единствен наследник е претендирал обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна загуба – заплатено по ДП № 19/2019 г. адвокатско възнаграждение в размер на 13000 лева, и пропусната полза от реализиране на доход – обезщетение по чл. 106, ал. 3 ЗДСл, в размер на 21420 лева. Заключено е, че не е установено обвиняемата да е направила разход за адвокатско възнаграждение в претендирания размер; реално направените от наследодателката на ищеца разходи за адвокатска защита в наказателното производство, установени от представените доказателства разписка за получаване на 3000 лева адвокатско възнаграждение от упълномощения за защита по ДП № 19/2019 г. до неговото окончателно приключване на всички инстанции адвокат и преводно нареждане за още 5000 лева с основание „хонорар по ДП № 19/2019 г. СОСП“ за майката на ищеца в полза на преупълномощения адвокат – възлизат на 8000 лева. Посочено е, че във второто представено преводно нареждане за 5000 лева е отразено, че сумата се заплаща за правна защита на самият ищец в същото досъдебно производство, поради което съдът не го е причислил към разходите, направени 3 от майка му. С оглед изчисленото от съда минимално адвокатско възнаграждение за защита в досъдебното производство съобразно редакцията на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение към датата на сключването на представения договор за правна защита, е прието за основателно направеното от прокуратурата възражение за неговата прекомерност. Съдът е отчел обстоятелствата, че на възмездяване подлежат направените разноски само за един адвокат, било е договорено възнаграждение за процесуално представителство до приключване на делото във всички инстанции и това че наказателното производство е приключило на досъдебната фаза поради смъртта на обвиняемата, е извън волята на страните и не е основание за намаляване на договореното възнаграждение, както и че защитниците са участвали в минимален брой процесуални действия. В заключение е определено, че по възражение на ответника присъдената за направени от майката на ищеца имуществени разходи в наказателното производство спрямо нея сума следва да бъде в размер на 3000 лева, като искът е отхвърлен за разликата до пълната претенция.

По отношение на търсеното обезщетение за пропусната полза съдът е направил извод, че претенцията се явява неоснователна, тъй като прекратяването на служебното правоотношение на майката на ищеца не е вследствие на действията на прокуратурата по повдигане на обвинение и провеждане на разследване спрямо нея, а е резултат от действията на нейния работодател Агенция „Митници“. Посочено е, че прокуратурата действително е предприела действия за отстраняване на обвиняемата от работа, но процедурата не е била доведена докрай - съдебното производство за налагане на исканата мярка на процесуална принуда е било прекратено поради неговата безпредметност, тъй като към момента на разглеждане на искането служебното правоотношение на Агенция „Митници“ с обвиняемата вече не е съществувало. Съдът е приел, че работодателят – административен орган е действал в условията на оперативна самостоятелност, като обстоятелството, че заповедта за прекратяване впоследствие е била отменена по съдебен ред, е без значение за настоящото производство.

Касационния съд приема, че поставените правни въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл.

280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.

280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно ТР № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.

Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по 4 делото доказателства. Съгласно същото решение точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като същото следва да бъде надлежно обосновано. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им, или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.