Решение № 1200 от 02.02.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1200

Пловдив, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXX Състав, в съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДАНИ КАНАЗИРЕВА

При секретар ПЕТЯ ДОБРЕВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИ КАНАЗИРЕВА административно дело № 20257180700737 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

Образувано е по жалба на Д. Л. Д., [ЕГН] с адрес гр. Куклен, [улица], против Решение № 2153-15-49/20.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-93/06.03.2025 г. на Д. Л. Д., против разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-11/07.01.2025 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив. В жалбата се посочва, че обжалваното решение са повторени мотивите на първични административен орган и при липса на специални знания не е назначена проверка при осигурителя по чл. 108 от КСО, не са ползвани способи по чл. 44 и чл. 45 от АПК за събиране на доказателства и не е съобразена трайната съдебна практика по аналогични случаи. Решението се сочи за постановено в нарушение на административните правила и материалните норми. Иска се от съда да го отмени изцяло, както и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Пловдив.

Жалбоподателят се представлява от адв. К., който поддържа подадената жалба, излага съображения в подкрепа на изложените в нея оплаквания и моли съда да я уважи, като отмени оспорения административен акт. Прави искане за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, съобразно представените доказателства.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт А., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли тя да бъде оставена без уважение, а оспореният административен акт – потвърден като правилен и законосъобразен. Поддържа се, че разпореждането на ръководителя на пенсионното осигуряване и потвърдилото го решение са издадени при правилно установена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон.

Ответникът излага, че със заявление от 19.09.2024 г. жалбоподателят е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б КСО. При извършената служебна проверка по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО и въз основа на представените документи е установено, че към датата на заявлението лицето има навършена възраст и зачетен осигурителен стаж, както следва: осигурителен стаж от втора категория труд – 2 месеца, и осигурителен стаж от трета категория труд – 40 години, 2 месеца и 6 дни, респективно общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория, в размер на 40 години, 4 месеца и 21 дни. Посочва се, че е прието за установено, че жалбоподателят е работил като „авиомеханик“ в поделение 26930 – Пловдив за периода 13.12.1984 г. – 26.09.1996 г. и в поделение 28000 – с. Граф Игнатиево за периода 27.09.1996 г. – 31.12.1999 г., като този труд е отчетен и зачетен като осигурителен стаж от трета категория, поради липса на предложение от осигурителя за зачитане от по-висока категория. С оглед на това е постановен отказ за отпускане на пенсия по чл. 69б КСО, както и по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО поради ненавършена изискуема възраст. Ответникът поддържа, че основният спор по делото е съсредоточен върху приложимостта на т. 53б и т. 66б от ПКТП (отм.). Според ответника, от събраните доказателства се установява, че през процесните периоди жалбоподателят е полагал труд във военни формирования, подчинени на Министерството на отбраната, което има значение за приложимостта на цитираните разпоредби. Излага се, че т. 53б от ПКТП (отм.) изрично обхваща инженерно-техническия състав от гражданската, селскостопанската и специализираната авиация, като военната авиация не е включена в нейния обхват нито изрично, нито чрез тълкуване по аналогия. Поддържа се, че военната авиация представлява самостоятелен сектор с отбранителен, а не стопански характер, поради което не може да бъде приравнена на „специализираната авиация“ по смисъла на ПКТП (отм.).

По отношение на т. 66б от ПКТП (отм.) ответникът сочи, че разпоредбата има строго специален характер и предвижда зачитане на труд от първа категория единствено за изрично и ограничително посочени длъжности и дейности, свързани с измиване на авиационни детайли, ремонт и изпитване на авиационна техника и радиоелектронно оборудване със свръхвисоки честоти. Според ответника по делото не се установява жалбоподателят да е заемал такива длъжности или да е изпълнявал постоянно, пряко и преобладаващо трудови функции, попадащи в обхвата на т. 66б, като липсват първични документи и актове за категоризация на работното място.

Ответникът поддържа още, че при неприложимост на т. 53б и т. 66б от ПКТП (отм.) за административния орган не е възниквало задължение за извършване на допълнителна проверка по чл. 108 КСО. Посочва се, че данните в трудовата книжка и в регистъра по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО са еднопосочни и непротиворечиви, като стажът е отчетен като трета категория труд. При липса на индикации за неправилно отчетена категория труд не е било налице основание за допълнително изясняване.

Ответникът счита, че събраните в съдебното производство доказателства – архивни документи, свидетелски показания и съдебно-техническа експертиза – не могат да преодолеят липсата на приложима материалноправна норма за зачитане на труда като първа или втора категория. Поддържа се, че архивните документи имат описателен и организационен характер и не съдържат актове за нормативна категоризация на длъжностите, а свидетелските показания не могат да установят категорията на труда по смисъла на чл. 104, ал. 10 КСО. Относно експертизата се излага становище, че същата съдържа експертни оценки и хипотетични изводи, които не могат да заместят липсващи нормативно релевантни документи за условията на труд и категоризацията му.

В заключение се иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, да бъде потвърдено оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Производството пред административния орган е започнало по заявление вх. № 2113-15-4056/19.09.2024 г., с което Д. Л. Д. е заявил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б от КСО. Към заявлението са приложени издадени на Д. от съответните осигурители удостоверения образец УП-3 и образец УП-2, както и трудови книжки и военна книжка на лицето.

Установено е от пенсионните органи, че към датата на подаване на заявлението си Д. има навършена възраст 59 години, 10 месеца и 26 дни и зачетен осигурителен стаж за периода от 01.07.1982 г. до 18.09.2024 г., както следва: от втора категория труд – 00 години, 02 месеца и 00 дни, положен в периода от 01.07.1982 г. до 01.09.1982 г. на длъжност „тракторист“ в община Куклен, с продължителност 00 години, 02 месеца и 00 дни; от трета категория труд – 40 години, 02 месеца и 06 дни. На основание чл. 104 от КСО е установено, че общият осигурителен стаж на лицето, превърнат към трета категория труд, е 40 години, 04 месеца и 21 дни.

С Разпореждане № **********, Протокол № 2140-15-11 от 07.01.2025 г. на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – гр. Пловдив пенсионният орган е приел, че осигурителният стаж на Д. за периода от 13.12.1984 г. до 26.09.1996 г., положен на длъжност „авиомеханик“ в Поделение 26930, както и за периода от 27.09.1996 г. до 01.01.2000 г., положен на същата длъжност в Поделение 28000 в системата на МНО, удостоверен в трудова книжка № 200/14.06.1988 г., се зачита при условията на трета категория труд, предвид липса на основание за зачитане от втора категория труд на персонала, пряко участващ в поддържането и ремонта на въздухоплавателни средства в военната авиация, тъй като т. 53б от ПКТП (отм.) се прилага за гражданската, селскостопанската и специализираната авиация. Прието е, че заеманата от Д. длъжност не попада в обхвата на така посочената норма от ПКТП (отм.), поради което му е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като към датата на подаване на заявлението лицето няма изискуемите 15 години осигурителен стаж от втора категория труд.

На основание чл. 68, ал. 1–2 от КСО на Д. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като към датата на подаване на заявлението му същият не е навършил изискуемата от закона възраст – 64 години и 07 месеца.

Разпореждане № **********, Протокол № 2140-15-11 от 07.01.2025 г. на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – гр. Пловдив е оспорено от Д. пред горестоящия административен орган – ответник в настоящото съдебно производство. Аргументите, посочени от оспорващия, са, че от пенсионния орган не е изяснено мястото на полагане на труд на лицето, трудовите му функции и вредните фактори на работната среда, както и че не е съобразена трайната съдебна практика по аналогични случаи.

С Решение № 2153-15-49/20.03.2025 г. директорът на ТП на НОИ – Пловдив е оставил без уважение жалбата на лицето. В мотивите си решаващият орган е приел от фактическа и правна страна, че в трудовата книжка на лицето осигурителите от Поделение 26930 – Пловдив и Поделение 28000 – с. Граф Игнатиево не са направили предложение за зачитане на стажа на Д. за периодите от 13.12.1984 г. до 26.09.1996 г. и от 27.09.1996 г. до 31.12.1999 г. от категория, различна от трета, във връзка с т. 70 от ПКТП (отм.). Посочено е, че подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от осигурителя – Поделение 28000 – с. Граф Игнатиево за периода 1997 г. – 1999 г. също са за придобит осигурителен стаж от трета категория. Решаващият орган се е позовал на нормите на т. 53б и т. 66б от ПКТП (отм.) и е приел, че заеманите от Д. длъжности през периодите от 13.12.1984 г. до 26.09.1996 г. и от 27.09.1996 г. до 31.12.1999 г. не попадат в обхвата на така посочените точки от ПКТП (отм.). По тези съображения решаващият орган е направил извод за законосъобразност на оспореното разпореждане и е приел за неоснователна подадената от Д. жалба срещу същото.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В. А. П.. Същият сочи, че от 1987 г. работи заедно с жалбоподателя във ВАР-1 – Военна авиоремонтна работилница, която била оторизирана за извършване на ремонти с най-високо качество, както и за изработване на части за самолети. Свидетелят посочва, че Д. е работил като авиомеханик, като е изпълнявал дейности като бояджийска работа, шлосерска дейност и заваряване с аргон на цветни метали. Работата се извършвала в работилница, в кабинет, в заваръчно отделение, както и в друга сграда, където с ултразвукова установка се почиствали филтри. Свидетелят сочи наличие на вредни фактори на работната среда, като изпарения от масла и заварки, както и работа при високи температури. За работата във вредна среда се посочва, че служителите били компенсирани с допълнително възнаграждение и допълнителен отпуск.

По сведения на другия разпитан по делото свидетел – Г. А. З., след отбиване на военната си служба през 1984 г. жалбоподателят Д. останал да работи в група за извършване на текущи ремонти и прегледи на самолети. Свидетелят сочи, че се работело при вредни условия, с горивно-смазочни материали, керосини и ултразвукова установка, при наличие на изпарения. Посочва се, че Д. е помагал при аварийно-ремонтни работи и е извършвал бояджийска дейност по самолетите. Трудовата си дейност осъществявал основно в хангар и в кабинет, където се извършвала шлосерска, стругарска дейност и работа с фреза. По възприятията на свидетеля условията на труд не били добри, като липсвали вентилация и отопление.

В хода на съдебното производство е прието, заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, изготвена от ВЛ Ю. К.. Същото, след запознаване с материалите по делото и при анализ на допълнителни документи и материали, свързани с авиацията и експлоатационна документация по авиационна техника, е отгорило на поставените му задачи, както следва: