Протокол № 143 от 01.04.2025, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 143 гр. С., 01.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослава Костова при участието на секретаря Илка Й. Илиева

Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Костова Гражданско дело № 20242200100567 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищецът Д. П. Д., редовно призован, не се явява. Вместо него се явява адв. Д. П. Д. от АК-С., редовно упълномощен.

Ответникът ЗАД „Д.“, редовно призовано, се представлява от юриск. И.

Е. Ц. и юриск. А. С., редовно упълномощени.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Юриск. Ц.: Да се даде ход на делото.

Юриск. С.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

Адв. Д.: Поддържам исковата молба. Поддържам направените доказателствени искания.

Юриск. Ц.: Поддържам отговора на исковата молба и направения с нея възражения и искания.

На основание чл. 146 от ГПК, съдът ДОКЛАДВА делото.

Предявена е искова молба от Д. П. Д. чрез адв. Д. Д. против ЗАД „Д.“ АД, в която се твърди, че на 20.11.2021 г. Х.А.Х. бил с приятели в дискотека „Д.“ в гр. С.. Там той опипал по задните части В.В.В., която му ударила шамар и се оплакала на управителя на заведението. Малко след това Х. и приятелите му си тръгнали от дискотеката. Приятелят на В.В.В. П. Д.ов Д. бил силно възмутен от извършеното от Х. Х.. Решил да се свърже с него и да потърси обяснение за случилото се. П. Д. помолил баща си ищецът Д. Д. да го откара с автомобила си до Д.-С., където имал уговорка да се срещне с Х. Х.. Така 1 двамата тръгнали към мястото на уговорената среща, но след пристигането си на място им било посочено, че следва да отидат в село К., общ С.. Баща и син Д.и потеглили към село К., като автомобилът се управлявал от Д. Д.. По пътя настигнали автомобила на Х., като същият рязко ускорил скоростта си, а Д. Д. продължил да се движи зад управлявания от Х. лек автомобил. Преди село К. двата автомобила спряли. Х. слязъл от автомобила си с дървена бухалка, която носел в себе си и я насочил към автомобила на Д.. Изплашен от предприетите действия и саморазправа Д. Д. потеглил с автомобила си и продължил в посока центъра на селото. Докато преминавал покрай другия автомобил Х. ударил с бухалка автомобила на Д. Д., а неговия брат Х.Е. произвел два изстрела с газов пистолет. Автомобилът на ищеца Д. бил последван от автомобила на Х. и неговия брат. Около 17 часа автомобилите се движили към центъра на село К., като участъкът бил ограничен от бордюри и затревени тротоари. Движението е било двупосочно, с две ленти за движение.

Автомобилите са се движили в дясната лента за движение, при суха пътна настилка, при равен участък. Първият автомобил бил на Д. Д., а след него се движел управлявания от Х. лек автомобил. Х. увеличил скоростта си на движение и съзнателно намалил дистанцията. Приближил лекия автомобил „О.А.“ и го ударил в задната му част. Управляваният от Д. Д. лек автомобил отскочил леко, но бил овладян и продължил да се движи в дясната пътна лента на улицата с относителна постоянна скорост на движение около 76 км/ч.

Настъпило ПТП, при което П. Д. получил тежки наранявания, довели до травматичен и хеморагичен шок, както и в състояние на мозъчна кома.

Въпреки проведените реанимационни мероприятия П. Д. е починал, като смъртта била регистрирана в 17,40 ч.

При настъпилото ПТП ищецът Д. П. Д. е получил счупване на дясната орбитална кост, дясната скулна кост, счупване на предната стена на лявата максиларна кост, счупване на дясната слепоочна кост в областта на основата на черепа. Непосредствено след произшествието е изпаднал в състояние на хеморагичен шок. Нямал ясен и точен спомен за случилото се. Бил откаран за лечение в МБАЛ „Д-р И.С.“.

На 27.11.2021 г. бил приет за лечение в неврохирургично отделение за продължаване на лечението относно установените увреждания в областта на черепа. След изписването си от болницата е продължил лечението си в домашни условия, като му е предписан хигиенно-диетичен режим и медикаментозно лечение. Започнал бавно възстановяване, като до шестия месец все още изпитвал силни болки на контузените места.

Въпреки проведеното лечение, ищецът все още не се е възстановил напълно. В резултат на силните болки и преживеният стрес той страда от безсъние, като се налага ежедневно да приема седативни и обезболяващи медикаменти. Ищецът се оплаквал от понижено настроение, тревожност и постоянно връщане към спомена за инцидента. Притеснява се, че предвид получените травми, няма да настъпи пълно възстановяване. Изпитва страх да се вози в автомобил и да шофира.

2

Твърди се, че неправомерното поведение на водача Х. е причинил виновно настъпването на процесното ПТП, което е в пряка причинно следствена връзка с последвалата смърт на П. Д.ов Д.. Ищецът Д. Д. е баща на починалия П. Д.ов Д. в процесния пътен инцидент. Той претърпява и продължава да търпи непоправими неимуществени вреди, болки и страдания.

Неимуществените вреди за него се измерват със загубата на най-близкия човек – неговият син, който е бил грижовен и любящ, опора на баща си, а безвъзвратната загуба причинява неимоверна болка за родителя. Двамата са били неразделни. Смъртта на П. Д. е твърде неочаквана и ненавременна, довела до продължителни морални страдания. След внезапната загуба ищецът се затворил в себе си, не говорел с никого. Загубил надеждата си за щастлив жИ.т. Към настоящия момент все още не може да превъзмогне загубата на детето си, плаче по цяла нощ и не може да преодолее шока.

От съда се иска постановяване на решение, с което да се присъди обезщетение за неимуществени вреди по реда на 52 от ЗЗД в размер на сумата от 200 000 лева неимуществени вреди, болки и страдания, претърпени следствие смъртта на П. Д.ов Д. – син на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

Исковата молба е връчена редовно на ответното застрахователно дружество. В законоустановения срок е депозиран писмен отговор. В същия се изразява становище за допустимост на предявените искове, като се оспорва размера на претенцията като прекомерно завишен и неотговарящ на принципа на справедлИ.ст по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.

Ответникът е заявил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, като пасажер на предна дясна седалка, а именно – липса на правилно поставен предпазен колен, като вследствие на това тялото на починалия при настъпилия сблъсък свободно се е движило в купето на автомобила и контактувало с детайли от вътрешния интериор на купето. В следствие именно на това са получени наранявания, несъвместими с жИ.та му. Твърди се, че посоченото нарушение от страна на починалия се намира в пряка причинно следствена връзка с настъпилите вредоносни последици за него, поради което евентуално присъденото обезщетение следва да бъде намалено наполовина, заради наличието на принос в изложения аспект.

Твърди се, че пострадалият сам се е поставил в ситуация да бъде увреден, предвид превишената скорост на управлявания от баща му автомобил в населено място. Оспорва се механизма на процесното ПТП.

Оспорва се и началната дата, от която се претендира законната лихва 05.10.2022 г. – датата на уведомяване на застрахователя на претенцията на увреденото от произшествието лице. Твърди се, че лихвата следва да бъде присъдена след изтичането на тримесечния срок, регламентиран в Кодекса на застраховането от входиране на извънсъдебната претенция пред застрахователя. Изразено е становище по доказателствените искания и са 3 заявени искания за назначаване на САТЕ и СМЕ.

Правна квалификация – чл. 432 ал.1 вр. чл. 380 от КЗ.

Факти и обстоятелства, които се признават от страните – постановената присъда по НОХД № 350/2022 г. на СлОС, депозирането на извънсъдебната застрахователна претенция пред ответното дружество на 05.10.2022 г., постановеният отказ да изплащане на обезщетение. Не се оспорва и валидното застрахователно правоотношение към момента на процесното ПТП.

Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – няма такива.

Съдът разпределя доказателствената тежест между страните, както следва:

Ищецът е длъжен да ангажира доказателства във връзка с претърпените от него неимуществени вреди, душевни болки и страдания по отношение на техния вид, интензитет и продължителност. Ищецът е длъжен да ангажира доказателства и по отношение на характера на отношенията между него и починалия му син.

Ответниците са длъжни да ангажират доказателства във връзка с наведените от тях оспорвания по отношение на механизма на процесното ПТП и възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, изразяващо се в липса на поставен обезопасителен колан.

Адв. Д.: Нямаме възражения и допълнения по доклада. Водим за разпит допуснатите свидетели. Нямам други искания.

Юриск. Ц.: Нямам възражения по изготвения доклад. Оттеглям искането си за разпит на свидетел относно отношенията приживе между ищеца и починалия му син. Нямам други искания.

Юриск. С.: Присъединявам се към казаното от колегата Ц.. Нямам други искания.

Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетелите.

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ: И.Д.Д. на 62 г., българин, български гражданин, със средно-специално образование, женен, неосъждан, вуйчо съм на ищеца;

На свидетеля е разяснено правото, че може да откаже да свидетелства.

Същият желае да свидетелства.

Предупреден за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК, обещава да говори истината.

РАЗПИТАН КАЗА: Знам за пътния инцидент на 20.11.2021 г. Съобщиха ни след катастрофата. Синът на Д. - П. Д. пострада при ПТП и баща му Д. Д..

При инцидента или от някаква интервенция, беше почти обезобразен Д.. С много счупване по главата, скула, слепоочия. Едното му око не се затваряше, устата му беше крива. Почина синът му на 19 години. На Д. лично аз му казах, като го изписваха от реанимация и неврохирургия, че синът му е починал.

Думите му бяха: „П. къде е?“. Казах му, че П. вече го няма. Той започна да си удря главата в стената. След трагедията като разбра за сина си, много го 4 обичаше, единствено дете, просто не е на себе си. Те заедно живееха. Много добри отношения имаха. Всичко правеше за сина си. Много тежко го преживя.

Предполагам, че синът му е споделял с него. Бил съм с тях и са много добро семейство и си държаха един на друг. Той обичаше много баща си и бащата много го обичаше. Много зле се почувства Д., в смисъл такъв, че тотално падна емоционално и психически, с постоянни болки в главата. Просто и до ден днешен всеки ден ходи на гробищата. Изчакахме да го изпишат, за да бъде на погребението на сина си. Синът му беше в камера 10-15 дни, защото бащата държеше да присъства на погребението, а и ние така решихме да постъпим, понеже така е редно. Баща му на Д. беше при него. Съпругата на Д.

Д. почина 20 дни преди този трагичен инцидент, настъпил на 20.11.2021 г. Д.

Д. остана заедно със своя баща, който живееше при тях. Те двамата останаха.

Бащата на Д. беше 65 годишен тогава. Д. като се сети за преживяното със сина му започва да плаче, разтроен е постоянно, избягва хората, не иска да се качва в автомобил. В много лошо състояние беше, постоянно плачеше и с главоболие. Сега са минали три години и няколко месеца. Той не е успял да си върне предишния начин на жИ.т. Беше голяма обич между баща и син.

Разчитаха един на друг и след смъртта на съпругата на Д.. Той П. беше приет да учи в едно училище в С.. Беше настанен в общежитие, но след като се случи така с майка му се прибра. Д. всеки ден ходи на гробищата, без понеделник. Ако е в С. ходи всеки ден. Скръбта е голяма, не вярвам скоро да се оправи. Емоционалното му състояние не е това, което беше. Всички му говорим, че ще има и по-добри дни, че не може нищо да се направи, но той си знае най-добре.

Когато го прибрахме от болницата го прибрах в къщи. Много нестабилно беше емоционалното му състояние. Като му казах в отделението започна да си удря главата в стената и казваше: „Какво ще правя сега“. Казах му: „Ела да се приберем, а после ще я мислим“. Постоянно плачеше, голяма мъка беше. Имах чувството, че ще посегне на жИ.та си. Състоянието му беше много зле. Постоянно плачеше и като се сети нещо за него просто много зле е работата. Ходихме да го търсим Д. по гробища, по баири. Уж не го оставяхме сам, но ходим на работа. Ходи на гроба, стои и плаче там. Много тежко го преживя и все още го преживява.