Решение № 75 от 15.05.2024, Районен съд - Брезник

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Брезник, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОМАН Т. Н. като разгледа докладваното от РОМАН Т. Н. Гражданско дело № 20231710100041 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

С Искане от 22.01.2024 г. процесуалния представител на ищците – адвокат Н. Н. от АК София, моли съда да измени постановеното Решение № 186 от 15.12.2023 г. в частта за разноските.

Съдът след като се запозна с данните по делото и прецени същите, намира за установено и доказано следното:

С Решение № 186 от 15.12.2023 г. съдът се е произнесъл по предявените искове, като ги уважил частично. С решението съдът е осъдил М. Г. С. от гр. ******* с ЕГН:

********** да заплати на Е. Х. Ф., с ЕГН: ********** и Т. Н. С. с ЕГН: ********** и двете с адрес гр. *******, сумата от 1087.20 лв., направени разноски по делото.

В чл. 248, ал. 1 от ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или измени решението в частта му за разноските. Разпоредбата разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, в която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 от ГПК. Първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 от ГПК – допълване, обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 от ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото.

1

Съгласно т. 9 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждането на разноски следва да представи списък на разноските. Правната последици от неизпълнение на това процесуално задължение е въведено със самата норма – страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно чл. 80, изр. 2 от ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно – представянето на списък на разноските. Липсата й води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, поради което в този случай искането е недопустимо.

В разглеждания случай в първоинстанционното исково производство ищците са релевирали своевременно искане за присъждане на разноски (още в исковата молба), като до приключване на последното съдебно заседание е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК, в общ размер от 4514 лв., от които държавна такса в размер на 254 лв., 260 лв. за ССЕ както и 4000 лв. адвокатски хонорар.

С постановеното решение и след направено възражение от процесуалния представител на ответника по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК в тежест на ответника, с оглед уважената част от исковете са били възложени на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените от ищците разноски в размер на 1087.20 лв.

Относно искането за допълнително възнаграждение в размер на 500 лв. за всяка от ищците по реда на чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения:

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да се присъди по-нисък размер на разноските за адвокат, ако претендираният размер е прекомерен съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В Наредба № 1/09.07.2004 г. са определени минималните адвокатски възнаграждения. Всяка от ищците претендира адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв., като с оглед предмета на делото минималният размер на адвокатския хонорар е 700 лв. (арг. от чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата). Трябва да се отбележи, че съдът вече не е обвързан от предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери, защото СЕС взе отношение по въпроса. В решението на неговия втори състав, постановено на 25.01.2024 г. по дело C438/22, е прието, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.

Според СЕС, национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от 2 минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС. Накрая СЕС заключава, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С въпросното решение на СЕС, присъждането на разноски по делата вече не е обвързано с минималните адвокатски хонорари по цитираната наредба и българският съд вече спокойно може да определя и присъжда адвокатски възнаграждения и под предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери.

Ето защо развитите в молбата оплаквания са неоснователни, поради което и същата следва да бъде оставена без уважение.

По останалите възражения в молбата по чл. 248 ГПК съдът се е произнесъл с Решението, като не намира основание да преповтаря мотивите си.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

Оставя без уважение молбата на адвокат Н. Н. от АК София, в качеството му на процесуален представител на Е. Х. Ф., с ЕГН: ********** и Т. Н. С. с ЕГН: ********** и двете с адрес гр. *******, за изменение на Решение № 186 от 15.12.2023 г, постановено по делото, в частта за разноските КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Перник, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________

3